Чистачка vs. професор 2
март 9, 2008 at 7:24 pm (science, образование, професия учител, работа)
Tags: изследователска работа
В предишния разговор (надявам се да продължи) се спомена, че на изследователите им се налага да работят в области, които не ги интересуват кой знае колко, но за които е отпуснато финансиране.
Докато чета “Лайла” на Пърсиг, си мисля, че ако изследователят има желание, той ще намери и начин.
В хуманитарните области, математиката, теоретичната наука и донякъде в социалните науки, можеш да финансираш сам изследванията си, защото на практика не са нужни кой знае какви пари, особено ако не се налага да пътуваш, ако разполагаш с богата (университетска) библиотека. Съществува и междубиблиотечен обмен, за който, доколкото ми е известно, плащаш само пощенските разходи. Онлайн библиотеките са евтини.
Иначе стои въпросът ако ти се налага да използваш лаборатория и скъпи консумативи. Предполагам, че в някои случаи изследователят може да договори използването на лаборатория за своите цели. Предполагам, че в тая връзка в някои университети може да му попречат някои строги правила, но в друи може и да не му попречяат, в зависимост от умението му да убеждава, очарова и пр.
Ако изследователят общува с колеги от различни университети, би могъл да уреди изследването да се проведе в друг университет, където проявяват интерес към темата, а ако е още по-изобретателен и склонен да отдели време за ненаучни занимания, може да намери начин да промотира идеята си извън академията и да привлече финансиране от неочаквани на пръв поглед източници. Ето защо е хубаво всеки да изучава психология, маркетинг, антропология и да следи накъде върви светът в политическо, икономическо и пр. отношения. Разбира се, изследователят трябва да има огромно любопитство, желание, търпение и издръжливост, понеже ще се налага да прави всичко това в извънработно време.
Същото се отнася и за изследователя, който работи извън университет / изследователски център. Някои биха попитали дали е възможно да бъдеш изследовател извън университет / изследователски център. Ще припомня, че Айнщайн е бил независим изследовател, докато е работил като чиновник в патентно бюро. Продължавал е да бъде такъв и в мизерните времена, когато не е достигала хартията, та жена му е запазвала стари пощенски пликове, за да може той да пише науката си върху тях.
Ако не са ти нужни скъпи съоръжения и консумативи, можеш да изследваш толкова колкото ти позволява свободното време. Да си независим изследовател има много преимущества – работиш когато имаш вдъхновение, не си разваляш настроението в сблъсък с предразсъдъци или недоброжелателност от страна на колеги и началници, а ако не си падаш по преподаване, не ти се налага да го правиш. И си толкова свободен, колкото е бил Айнщайн, докато е летял по-бързо от скоростта на светлината, с огледало в ръка.
В някои дисциплини, обаче, финансирането и достъпа до съоръжения, консумативи и информация не са достатъчни. Нужни са хора. Има изследвания, които не можеш да направиш съвсем сам. Дори независимият теоретичен учен Айнщайн е зависел от математиците, които е трябвало да развиват математиката, за да може той да изрази прозренията си чрез формули. На света са били нужни астрономите, които с наблюденията си са потвърдили откритията на Айнщайн. Припомням, че същите не са били нужни на самия Айнщайн, който не скочил до тавана, когато получил вести за потвърждението на теорията си. Просто казал, че Бог е извадил голям късмет, понеже Айнщайн и без това си знаел, че е прав 
Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.
Майя М каза,
март 13, 2008 at 9:48 am
За мен в научната работа най-неприятното (след убиването на мишките) е мъчителното писане-брисане на изследователски проекти и редене по опашки с цел съответните чиновници да отпуснат пари, както и алтернативата - мъчителните договорки с разни шефове да те пуснат до необходимите апарати.
lyd каза,
март 13, 2008 at 10:12 am
Очаквах включване и от странство, но защо замълчаха Nicodile и Razmisli. Би било интересно да чуем и техния опит. А как стоят нещата с европейските пари за научни изследвания? Какви опити се правят от БГ в тая насока. Майя?
Майя М каза,
март 13, 2008 at 11:45 am
Лошото на европейската система за отпускане на пари за изследвания (за разлика от американската) е, че отговаря на европейската философия за максимална власт на Системата над индивида. Дори за най-дребното нещо трябва да получиш благословията на всичките си шефове, а често и на шефове от някоя европейска страна.
Изключение беше програмата TEMPUS (тя беше за образование, а не за научни изследвания, но нещата са свързани). Можеше да напишеш проект със свои идеи и той да бъде финансиран.
Когато TEMPUS преждевременно прекрати дейността си в България, служителките от бюрото ме посъветваха да спася своя проект, като го преработя според изискванията на програмата SOCRATES. Запознах се с нея отгоре-отгоре и видях, че не ми върши работа, защото въвеждаше шефовете в уравнението. Че аз, ако получавах подкрепа от шефовете си, щях ли да я търся от Евросъюза?
ataval каза,
март 13, 2008 at 12:08 pm
Ако сравним UK и БГ, брюкселските финанси за TEMPUS бяха оползотворени най-вече от проектите на Albion-а. Българските ползваха винаги по-малък ресурс, поне това е моят личен опит.
За шефовете по принцип: ако не си подкрепян от тях, а имаш идеи, които не ти дават покой и напират отвътре (характеристика на по-младите поколения), по-добре напусни и търси сподвижници или нови, по-далновидни шефове: ако не си ги намерила и продължаваш да не ги намираш, въпреки оитите, може би идеите ти са се пръкнали твърде рано за местната ситуация, а може и да не са чак толкова важни за теб или за дадено общество като цяло…
Най-трудна е реализацията на идеите. Тяхното осъществяване, донякъде парадоксално но факт, определя дали те самите са достатъчно необходимо явление, включително атомната бомба.
Сещам се за една фраза: green ideas sleep furiously.
lyd каза,
март 13, 2008 at 12:11 pm
ataval каза,
март 13, 2008 at 12:21 pm
не тъжи, не унивай: който търси, намира, а според Библията, ако почукаш, ще ти се отвори!
razmisli каза,
март 26, 2008 at 11:10 pm
Не я бях видяла тази тема, но дори и така, нямам какво да добавя. В хуманитарните дисциплини прякото финансиране не е проблемът, но все пак има доста непряко, което в България най-много ми пречеше поради липсата си (особено книгите). А ако бях потърпяла още малко щях да имам същия проблем като Майя.