индианска синхронност
март 7, 2008 at 11:49 am (art of living, native american)
Някои от вас знаят за индианската ми мечта, която изплува наскоро. Когато я споделя с някого, винаги се чувствам длъжна да я оправдая, и казвам че искам да живея в индианска общност за да изучавам шамански практики, а в замяна ще предложа услугите си като учител и образователен съветник, който може без пари да направи за децата им това, за което богатите бели дава десетки хиляди долари на година – да помогна на децата им да отидат в хубав колеж.
Истината е, че шаманските практики са последното нещо което ми е важно в случая. Да, интересувам се от митология, фолклор, лечителство и какво ли още не, но се интересувам и от милион други неща. Истината е, че искам да живея в истинска малка общност, защото искам да живея на свобода. Знам че звучи противоречиво, че свободата се намира в огромните градове, но това е друга тема. Още по-друга е свободата, която си носиш отвътре.
Струва ми се, че Европа е задушаваща. Тя е твърде малка (ако изрежем местата, в които не бих живяла), твърде цизилизована, а сложността и йерархичността и подредеността в нея растат, оплетени в паяжината на ЕС разпоредби, правила, процедури, подсигурявания. Харесвам т. нар. “европейска идея”, но изпълнението й е разочароващо и подтискащо.
Вероятно ще пиша още текстове за това, така че сега да се върна на темата от заглавието.
Тези дни бях позабравила индианците, докато снощи не споделих накратко с Бен, който ми каза, че повечето индианци не само че не ходят в колеж, но и рядко стигат до гимназия, но всеки може да си има своята малка мечта. Така че идва ред на втората истина: не държа дори на това да бъда учителка и образователен съветник. Обичам тази работа, върша я от добре по-добре – истинска медитация, но обичам и много други неща, така че не знам дали след време няма да работя като кънтри певица, дизайнер или бабешки инструктор по нещо като аеробика, по своя собствена система. Така че мечтата ми не е да стана образователен мисионер сред дивите индианци.
Мечтата ми е да живея свободно (просто и сред свои са детайли). Преди малко седнах да пиша, за да избистря нещата покрай мечтата без никакво намерение да пиша тук, но по някое време спрях и подхванах да чета “Лайла” на Пърсиг (в сравнение със “Зен и изкуството” – като масло). И най-неочаквано, следващата страница подхвана темата за индианците, и дотук всичко което прочетох е нещо, което просто знам. Точно сега е времето да чета “Лайла”, а смятах че няма да я купя скоро, а чак като ми хрумне да я намеря на английски. Но онзи ден я видях и купих без да мисля.
Прочетох за чувството което знам че ще изпитам ако попадна сред свои. Прочетох идеята която имам отдавна – че класическите американски ценности са всъщност индиански (от демокрацията до …), че това което не ми харесва в Америка е в същината си европейско, че обективността е нвъзможна по начина по който си я представят повечето хора и т.н.
Предполагам, че няма да е никак лесно да пиша за “Лайла” ако не пиша за себе си, но това по-късно.
Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.
Мира каза,
март 7, 2008 at 1:36 pm
Пак малко встрани от темата, но: къде намери “Лайла”? Да не са я преиздали? От години търся тая книга и почти съм се навила вече да платя майка си и баща си на някой кожодер на “Славейков” да ми я намери на старо.
lyd каза,
март 7, 2008 at 1:39 pm
Да, има я по книжарниците - съвсем новичка:
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-481/id-21552/lajla-robyrt-m-pyrsig.html
Мира каза,
март 7, 2008 at 2:32 pm
You made my day!
Много ти благодаря. Ще ми бъде интересно да прочета впечатленията ти от нея. Не знам дали я четеш за първи път - благородно ти завиждам, ако е така.
Георги Д. каза,
март 7, 2008 at 3:17 pm
Чел съм и двете, но “Лайла” е вятър-работа в сравнение с “Зен…” В книгата според мен става дума за различието на американеца от западно-европееца, най-вече от англо-европееца. Италианецът е по-различен, да не говорим за руснака и българина. Американецът не произлиза от индианеца, нито от официалния европеец, а от специфична група европейци, които най-често чуваме да се наричат пуритани. Ако приемем, че това са били хора, които по-дълбоко и по-лично от обикновения европеец са приемали християнството, и че поради липсата на църковна и светска йерархия, се е налагало самостоятелно, но съвместно да вземат решения за живота си, то е лесно да се разбере защо съвременната демокрация се заражда именно там и защо отношенията им са по-братски. От християнството идва братството, докато господството, присъщо на Европа, с нейните папи и патриарси, е напълно в противоречие с духа на християнството. От самото си начало Америка е много по-християнска от Европа, за наше съжаление. Също така, от самото начало американците са смятали индианците за диваци, та чак до сега. И няма как да възприемеш културата и начина на мислене на някого, когото смяташ за дивак.
sylph каза,
март 8, 2008 at 3:32 pm
Обаче образът на дивака е бил конструиран с цел оправдаване на жестокото отношение към местните племена. Винаги е било така. Започни от някоя от последните империи. А знаеш ли как Дарвин е гледал на тези хора? И как се е зародило явлението расизъм като научна логическа постройка? И чии интереси е обслужвало?
lyd каза,
март 8, 2008 at 5:52 pm
“Лайла” ми харесва
Малкото, което съм прочела досега е … бих могла да го напиша и аз 
stoedin каза,
март 9, 2008 at 12:54 am
Страшно се зарадвах на новината, че “Лайла” е преиздадена. Много се дразнех на “кожодерите” - даже писах за това преди време. Чел съм повече от веднъж и “Дзен и изкуството..” и “Лайла”. Последния път даже се учудих колко много идеи съм възприел без да си давам сметка, че са от тези книги.
lyd каза,
март 9, 2008 at 11:59 am
Аз пък обратно - идеите са от други места, но вече са част от мен, затова сега лесно чета “Лайла”, за разлика от неуспешния ми опит да прочета “Зен” първият път, когато бях в 9 клас или нещо такова
Майя М каза,
март 13, 2008 at 9:54 am
Според мен “Лайла” е по-добре да се чете на български, защото на родния си език човек по-лесно чете по диагонал. Аз я четох на английски и макар да бях очарована от историята на Федър и Лайла, се отегчих от дългите разсъждения за динамичното качество. А след като попаднах на заявлението, че американците са изобретили радиото, започнах с чиста съвест да прескачам по-нататъшните разсъждения. Но ми беше трудно заради английския.
lyd каза,
март 13, 2008 at 10:14 am
Аз пък точно заради този вид разсъждения я чета. Мисля, че историята е само средство да се поднесат разсъжденията и никога не съм възприемала книгите на Пърсиг като романи, пък и не чета по диагонал, така че на бг или на английски - като нямам на английски, и на бг става
Майя М каза,
март 13, 2008 at 11:53 am
Нещо, което ме разочарова в “Лайла”, беше забележката за разпада на семейството на Федър. В “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” накрая изглеждаше, че той се е “свързал” отново с жена си и особено със сина си; а в “Лайла” става ясно, че се е отчуждил от тях.
Може би хора като Федър, за които и най-малкият компромис е равнозначен на самоунищожение (или на унищожение, ако е принудителен), изобщо не трябва да се обвързват със семейство.
ataval каза,
март 13, 2008 at 12:10 pm
Ще взема да я прочета тази “Лайла” - има ли я някъде в net-а?
lyd каза,
март 13, 2008 at 12:14 pm
мммм, не всички семейства оцеляват - понякога хората не си подхождат, дори и да са от тези, които умеят да правят компромиси.
lyd каза,
март 13, 2008 at 12:14 pm
Лайла може и да се намира - някой може да я шерва някъде.
ataval каза,
март 13, 2008 at 12:44 pm
Лид, този линк не е за “Лайла”, но ще помогне да се прочете предисторията й: make sure it gets to those who seek for it!
http://www.virtualschool.edu/mon/Quality/PirsigZen/
Милко каза,
март 13, 2008 at 1:59 pm
Определено животът на библиофилът е доста сложно нещо, мдаааа !
Останах с впечатлението, че за да разбера как живеят индианците в синхронност, трябва да прочета “Лайла” и “Дзен и изкуството да поправяш мотоциклет” (така ли се казваше последната?).
Не е ли по- лесно да идете на палатка за два дена и да го карате на вода и русенско варено ?
ataval каза,
март 13, 2008 at 2:57 pm
Милко, не мисля, че индианската синхронност като такава в реалните й измерения е предметът на тази дискусия…
Вероятно Лид ще трябва да започне нова дискусия за това.
Не съм чела книгата ‘Лайла’, но мисля, че post-a и коментарите по-горе насочват, че в нея се търси ефекта на съпреживяване със себе си, единение с осъзната себесъщност и себенеобхдимост, която поражда всяко твое действие… нещо като просветлението, описано в ‘непосилната лекота на битието’ на Милослав Кундера.
Ако не се лъжа, според Лид индианската синхронност е метод, който би могъл да се прилага в динамиката на нашия цивилизован рай, за да не се изгубим истиското си ‘аз’ сред многото актове на доказване на аз-а пред цивилизованите диваци около нас - например, подобен blog е добро начало на търсене на съмишленици и постигане на индианкси тип племенна синхронност.
Иначе - ‘индианският тип синхронност’ е донякъде застъпена също и във филма “Апокалипто” на Мел Гибсън. Беше показан ‘ефекта на пеперудите’ - съпреживяване на едни и същи усещания от два индивида на далечно разстояние, поставени в извънредна за тях ситуация.
lyd каза,
март 13, 2008 at 2:59 pm
Хахахаха! Нищо няма да разбереш оттам за индианците, ама като свърша “13 Луни”, ще те светна
ataval каза,
март 13, 2008 at 3:09 pm
За Апокалипто ли говориш? това не беше филм за индианците - беше филм за опозицията природа-цивилизация, събирачи-ловци, племе-диктатура, семейство-индивид, анархия-йерархия и какво ли още не…
Макар, че Мел се е постарал да си направи проучванията в исторически план.
Милко каза,
март 16, 2008 at 12:43 am
Мен блога на Лидия много ме кефи, още повече, че имам личното разрешение от нея да не се цензурирам. Нямам много свободно време, но когато се намeрi такова - яхвам костенурката. По малко, но често. Атавал, напълно си прав/права за коментара. Аз усещам настроенията по време на коментарите и виждам, че сте доста начетени. Лошото за мен се крие в две неща.
Първо, аз съм си малко груб материалист и за мен понятието “индиански живот” си е това, което или сам съм изживявал, или което съм чел покрай Майн Рид и Карл Майн. Наистина, преди време попаднах на въпросния “Дзен и искуството да таковаш мотоциклет”, но …. малко ми се стори скучен. Предвид и светлите примери около мен. Мой роднина описа в едно изречение това, за което Пърсиг е потрошил толкова време. Той ми каза “Аз не търся една работа как да я свърша, а как да я отложа”. Какво се крие за това - не знам.
Второто нещо, което ми е болка голяма е, че съм доста осакатен литературно и граматически. На практика нямам начин чрез писане на постинг да се изразя така, че да не обидя някой. (Лидееее, защо не мога да слагам емотикони, а ти можеш ????).
Аз за постинга по темата. Преди време с Лидия си говорихме за спор (силно казано) с една моя колежка относно четене на художествена литература. За ползите и вредите от това занимание. Аз мислех, че общо взето е вредно да се чете, защото се губи време за други неща (в чисто материално отношение). Но по вредното е, че се опитваш да опознаеш света чрез погледа и усещането на друг. Къде си ти тук всъщност ?
За това се опитах малко по- така да вметна нещо, с което да провокирам … Дано сега съм бил по- конкретен.
Надявам се да стане дискусия. Пък ако иска, Лидия може да си го отдели в отделна тема. Тя коли и беси тука. Абе нещо ми се наби в съзнанието ми, че блога е един от най- посещаваните ? Верно ли е?
lyd каза,
март 16, 2008 at 9:36 am
Аватал, за Апокалипто не знам. Предният ми коментар беше към Милко, относно Лайла
Писала съм го, докато ти си писала твоя, така че се получи като отговор на твоя 
Ефектът на пеперудата не е синхронност, мисля. Доколкото си спомнях използвах думата синхронност просто за да отбележа, че някои неща около индианците и мен тези дни изникнаха без причинно-следствена връзка, но пък имаха значение за мен. Но, Атавал се втурна да обяснява текста ми подобно учител по литература и си представих как Милко си спомня часовете си по литература от гимназията
Милко, колкото и да се ласкаеш от мисълта че си материалист, не си баш съвсем. Иначе нямаше да си губиш времето да четеш и пишеш тук. Щеше да изкарваш пари
ataval каза,
март 17, 2008 at 10:52 am
Ха-хааа, добре казано, Лид!
Целта ми не беше лекция относно литературна интерпретация на твоя текст, а по-скоро 4 мои лични гледни точки: очакването ми относно ‘Лайла’, опит да си обясня какво всъщност кара хора като теб и Милко, а напоследък и мен, да се ‘синхронизирааме’ в блог-а ти… и личното ми мнение за индианската синхронност като такава!
Ефектът на пеперудата е синхронност на честотата на вълните, излъчвани от два индивида: тоест, една пеперуда може безпогрешно да намери друга дори след като бъдат разделенина милиони километри…
Милко, благодаря за пояснението - съвсем на място!
Звучиш като далеч по-начетен и съвсем не граматически или литературо! Съгласна съм с теб за това, че животът е най-чистия извор за опознаване на всичко около нас и на нас самите, а най-добрият метод е личният опит…
Писането в блог-ове като този (макар, че този е единствен по рода си и да, наистина е най-посещаван!), просто е начин да провокираш, било към по-интензивен живот в реалността или по-интензивно духовно развитие посредством споделяне на различни гледни точки…
Интересна тема е, още повече, че е насоена пряко към ‘отрицанието’ на всеки един блог като такъв!!!
Парадоксално, но дори това може да се обсъжда в блог!
ataval каза,
март 17, 2008 at 10:54 am
опа, изтървах: чети по-горе - “съвсем не граматически и литературно осакатен!”
Sorry! Клавиятурата е виновна!
lyd каза,
март 17, 2008 at 11:01 am
Атавал, ефектът на пеперудата е не съвсем това което описваш, но сега не ми се обяснява. Ето ти едно линкче - тук е обяснено приятно: http://www.perkel.com/nerd/butterflyeffect.htm
А Милко е един от най-ценните разказвачи които познавам. Най-силните болки в корема съм получавала от негови разкази, нееднократно. Освен това мога да ги слушам отново и отново
ataval каза,
март 17, 2008 at 1:41 pm
Права си Лид, но зависи какво точно влагаш в термина “ефект на пеперудата”… Имах предвид чисто биологични изследвания, а не теорията за урагана като резултат от едно размахване на крилата на пеперудата…
Ефектът на пеперудата - (по едноименната книга)
из Теория на хаоса
Ефектът на пеперудата: ако в единия край на света пеперуда размаха криле, в другия му край това може да доведе до образуването на ураган.
Филмът определено не влиза в графата “развлекателни”! “Ефектът на пеперудата” съдържа някои доста жестоки сцени. Идеята на създателите е да накарат всеки зрител, да се замисли за начина на живот, който води. Самото заглавие отвежда към знаменития разказ на Рей Бредбъри “Гръмна гръм”, в който настъпана пеперуда в миналото се оказва причина за смяната на президента в наши дни. Всичко е важно, дори и най-дребното нещо може да доведе до катастрофални последици!
През 1870 френският биолог Жан-Хенри Фабре открива мъжки пеперуди летящи от далечно разстояние за да посетят женска пеперуда, намираще се в неговата лаборатория. Учените са знаели и документирали ефектите от феромоните върху наскомите и животните от един и същи вид.
Едва в края на 50-те години на ХХ век група немски учени успели да изолират секрет от жлезите на пеперуда и да докажат, че на едно от веществата в този секрет самецът реагира също както на присъствие на истинска пеперуда. През 1959 ентомолозите Питър Карлсон и Мартин Лушер предложили тези вещества да бъдат наречени феромони (от гръцки phero – нося и hormao) веществата, които животните отделят около себе си и които предизвикват определени поведенчески или невроендокринни реакции у друго животно от същия вид. Терминът скоро се разпространява не само в научната но и в популярната литература.