Понякога разказвам спомени. Една моя млада приятелка ми каза че би искала един ден да е като мен – дори обикновената салфетка на масата да извиква у нея история.
Разказвам истории по две причини: когато хората са се събрали да се забавляват, но разговорът забуксува. Вадя история от торбата и ги разсмивам. Другият повод е безизходицата, в която някой е решил че се намира. Вадя моя (обикновено) история, свързана с подобен проблем и показвам, че има изход.
Понякога, обаче, ми е досадно да разказвам истории. Това се случва, когато събеседникът ми реши, че някогашната случка продължава да е важна за мен и да определя в известна степен настоящата ми същност. В повечето случаи съвсем не е така – нито се чувствам свързана по някакъв начин с повечето минали неща, нито ги използвам с цел да търся себе си в миналото.
Разбира се, понякога изваждането на случка е терапия, но това се прави с цел човек да се освободи от миналото си. Понякога го правя и аз, ако усетя, че това минало е не съвсем осъзнато и ми пречи днес, но го правя сама и не бързам да споделя изводите, докато не проумея същността.
Този начин на живот ми помага да се чувствам лека, неважна и нехаеща за впечатленията, с които оставям повечето хора. Преди години се впрягах, когато майка ми вадеше поучителни примери от детството ми като илюстрации на безкрайните ми недостатъци, опитвах се да обяснявам, болеше ми. Днес в такива случаи ми напира едно “Уф!” Толкова ми е досадно да се опитват да ме дефинират – и в положителна и в отрицателна светлина. Не ми се губи енергия да уточнявам, опровергавам или потвърждавам. Предпочитам просто да дишам.
P.S. Умрях от смях когато чух репликата “Двайсет години градя имидж в тоя град …” – принадлежи на двайсет годишно момиче.
ако те кефя, гласувай за мен – в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми, кликни върху зелената буквичка В или добави блога ми към любимите ти в Technorati като кликнеш под снимката
Svetlina каза,
март 2, 2008 at 7:46 pm
Уф!
Eneya каза,
март 2, 2008 at 11:12 pm
Мацка, да те питам как ти излиза този болднат текст под всеки пост?
lyd каза,
март 3, 2008 at 12:14 pm
Кой болднат текст?
Eneya каза,
март 3, 2008 at 1:34 pm
Пардон, италик текст.
lyd каза,
март 3, 2008 at 1:50 pm
Ами има си опция да си направиш текста в италик – оттам, откъдето пишеш текстовете. Освен това, текстът не излиза сам. Аз го пиша / пействам
albinos каза,
март 3, 2008 at 2:24 pm
Твоите истории, които разказваш в блоговете са ми интересни. Разказите за спомените ти за социализма и твоето детство бяха много увлекателни. Аз също имах идея да напиша пост за 10-те ми години от моя живот прекарани по времето на комунизма и кой са за мен символите на този режим, но все още ме мързи да опиша спомените си
lyd каза,
март 3, 2008 at 2:30 pm
Ще дадеш линк, когато се наканиш, нали?
radalia каза,
март 3, 2008 at 3:44 pm
Здравей!
Случайно попаднах на блога ти, а сега не мога да го напусна просто ей така
Уф
Отвлякох се.
Но мисълта ми е, че винаги, когато го казвам това “уф”, ми става някак леко.
Много поводи за усмивки ти желая!
albinos каза,
март 3, 2008 at 8:52 pm
Да разбира се
джанан каза,
март 17, 2008 at 6:52 pm
ооооооофффффф глупостиии