Плаващите чавки
март 2, 2008 at 5:15 pm (книги)
е от книгите, които в този град купувам само аз, понеже щом ги избера, в книжарницата преценяват, че никой друг не би се излъгал и не поръчват следващи бройки. Понякога са прави, но не винаги – също като един от героите на романа, който чете само книги със зелени корици.
Докато четях за стихоплетстващия крал Суини, който в резултат на проклятие се превърнал в птица или за изпитанията, на които еринския вариант на Крали Марко подлагал желаещите да се присъединят към дружината му (“Трябва да прекара пет дни седнал на студен хълм с дванайсет рогати елена, скрити под седалището му, лишен от музика, храна и шах. Ако извика или задъвче тревни стъбла, или спре да рецитира сладка поезия на мелодичен ирландски език, не го приемаме, а го раняваме.”), за мързеливите нечистоплътни студенти, непрекъснато се сещах за Праха на Анжела, Дъблинчаните на Джойс, Трейнспотинг и Acid House и много от героите на Айрис, за Пътуването на Фелиша и Кантървилския призрак.
Непрекъснато се чудя къде е по-задушаващо да се родиш - в някогашната Ирландия или сегашната България, където, според непретенциозната ми преценка растат шансовете да израснеш грозен, мръсен и зъл.
Предпочитащите съня пред бодърстването ще продължат да представляват значителна част от човечеството, но се чудя дали сред тях относителният дял на тези, които предпочитат да убиват времето си с мислене, разказване на истории, пеене и стихоплетстване намалява драстично на фона на тези, които гледат музикални клипове.
Поздравявам всички с изящния стих:
Когато еленът като трици кафяв
Застанал е там на баира,
А язовец взима си сбогом със теб
Другар е чашата бира.
Оригиналното заглавие е At swim-two-birds. Авторът е Flann O’Brien. Разказва се за мързелив студент, който пише роман и подкрепя идеята авторите да не бъдат толкова ревниви към създадените от тях герои, а да ги споделят с други автори.
Ще се хареса на малцина читатели. Има на какво да се посмеят. Аз няма да я препрочета. Мисля, че е полезно четиво за мечтаещите да напишат роман. Може да им помогне да не се вземат прекалено насериозно.
ако те кефя, гласувай за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми, кликни върху зелената буквичка В или добави блога ми към любимите ти в Technorati като кликнеш под снимката



nin каза,
март 3, 2008 at 9:00 am
Направо ме уби с първото изречение
lyd каза,
март 3, 2008 at 12:16 pm
Това е самата реалност. Човекът от книжарницата поглежда книгата и казва “Познай какво й мисля!”, а аз понякога му казвам “Прав си”, но понякога казвам “Дай й шанс”.
sylph каза,
март 4, 2008 at 2:02 am
Хм.. Замисли ме. “Fooled..” пристигна, но е назад в опашката. А за тази.. Черпи морков, моля.