искам да съм баба в страната Абхазия
февруари 29, 2008 at 11:51 am (art of living, остаряване)
На територията на бившия СССР, в Грузия, се намира областта Абхазия, която в средата на 70те се прочува на Запад с населението си, сред което дълголетниците (над 100 годишни) са норма. Там съществува самостоятелна дума за пра-пра-пра-прародител, която се употребява само за живи хора. 80% от дълголетниците са активни и жизнени – берат чай, наглеждат си нивите и градините, катерят се по планините, яздят (за удоволствие), вдяват игли без очила и се надпреврват да разказват небивалици на гостите, които идват отдалече. “Абхазците не понасят да бъдат пришпорвани, ненавиждат крайните срокове и никога не работят до пълно изтощение. По същата логика, за тях е изключително нелюбезно да се яде твърде бързо или твърде много. Всекидневната им програма много повече е свързана с биологичните ритми в организма, отколкото с хаотичните модели, които доминират в повечето развити страни.”, пише за тях Дан Георгакас, който пътува из Абхазия след официалното развенчаване на поддържания с помощта на съветското правителство мит, че тези хора доживяват до 140-170 години. Истината е, че живеят доста по-малко, докъм 110+, но пък за сметка на това са активни почти до самия край на живота си и, за разлика от майка ми, която е почти два пъти по-млада, поддържат доста по-ниско кръвно налягане - каквото се смята за нормално при младите хора на запад.
В тази култура идеалът не е изкарването и трупането на пари, а дълголетието, но не просто оцеляването, а запазването на младежката живзненост до края на живота. При тях младостта не се смята за противоположност на дълголетието.
В Абхазия от хората се очаква да живеят щастливо и енергично, а повечето хора оправдават очакванията на мнозинството – както навсякъде по света.
Ето малко линкчета за Абхазия:
Кратка статия за дълголетието в about.com
За книгата на Джон Робинс за дълголетието
“Антропология на смъртта” – статия, в която се цитира книгата на Георгакас и пр.
Книгата на Георгакас – можеш да си я поръчаш оттук
Дийпак Чопра май е краднал от Георгакас пишат в NY Times
Хардвардският “Crimson” за Георгакас
ако те кефя, гласувай за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми, кликни върху зелената буквичка В или добави блога ми към любимите ти в Technorati като кликнеш под снимката
искам да съм баба в страната Абхазия « полетът на костенурката каза,
февруари 29, 2008 at 12:05 pm
[...] коментарите: в истинския блог [...]
Георги Д. каза,
февруари 29, 2008 at 6:24 pm
Е, аз няма да живея дълго, защото едва ли някога ще отида в Абхазия.
Svetlina каза,
март 1, 2008 at 7:55 pm
За Абхазия разбрах за пръв път от Нешънъл Джиографик - снимките и историите бяха толкова забележителни, че се влюбих не сам в мястото, но и в хората.
nicodile каза,
март 1, 2008 at 9:41 pm
Като погледнеш къде в България са всички дълголетници- ще ги намериш в малки родопски села. Ще са баби и дядовци които щастливо си пият и пушат, но живеят без стрес, спокойно и естествено. Имаше някаква статия за подобен район и в Италия- пак малко селце.
Като говорим за Италия, четох някакъв подобен материал в Гардиън. Англичаните задаваха един естествен въпрос: защо след като ние сме по-богати, по-напреднали от италианците, те живеят по-дълго и очевидно са по-щастливи. Авторът твърдеше, че отговорът се крие в това, че в Италия хората работят по-малко (но работят!), ядат качествена храна (зехтин, домати) и се грижат за себе си.
Графът каза,
март 2, 2008 at 8:11 am
Леля ми е на 92 години, живее в центъра на София, продължава да се ядосва с проблемите на внуците си и …. шие усилено гоблени без очила. Звъни ми редовно по телефона да ме пита кога ще отида да я видя. На ясно е с политиката - чете вестници и гледа телевизия. Аз съм двойно повече побелял от нея, тя е по-скоро прошарена.
Да е жива и здрава!
Ворце каза,
март 2, 2008 at 1:33 pm
Лидия,
Абе там, в Абхазия де, не е много безопасно да ти кажа. Политическа нестабилност, кланове, чудесии…
Интересно е, че и в моя род са много дълголетни. Тези, които са умирали от естествена смърт са си отивали на по 97 и нагоре. Единият ми прадядо по бащина линия е умрял на 105, а на 95 получава удар и онемява, щото на сватбата на сина си на 95 години, като играел ръченица, скочил и си ударил главата в една от гредите.
Лошото е, че мъжете в моя род имат някаква орисия и умират не от старост. На повечето са им теглили ножа или куршума доста рано, тъй като са били все някакви харамии, комити или тем подобни. Същото е с дядо ми например. Убиват го, когато баща ми, последното от 10 деца, е на три месеца. За сметка на това жените са ги надживявали и са стигали до доста преклонна възраст.
Та си мисля за Абхазия- те там също са дълголетни, ама на много от тях им теглят ножа, преди да достигнат преклонна възраст.
Нямам преки впечатления, минавал съм покрай Сухуми на скорост, ама така са ми казвали.
Eneya каза,
март 2, 2008 at 5:01 pm
Много интересно. Честно казано, с кеф бих се преселила там, защото амирам точно тоз стил на живот за идеалният за мен.
Какво ще кажеш Лид? Да купим билети и да заминем?
Честита Баба Марта.
lyd каза,
март 2, 2008 at 5:16 pm
Млада си още, Енея, ама хитра - бързо схвана колко е хубаво да си баба
Честита Баба Марта 