втори живот
февруари 27, 2008 at 11:17 am (art of living, остаряване)
От десет години по книжарниците се продава “Неподвластни на възрастта и времето” на Дийпак Чопра. Не съм предполагала, че ще ми хрумне да си я купя, но преди около месец го направих, а в момента я чета. Как стана така, че аз, която изглеждам по-млада не само от съучениците си, но и от някои бивши ученици, която отдалече (и особено на тъмно 
) минавам за тийнейджър, се загрижих за старостта?
Макар че отдавна съм приела смъртта и надмогнала суетата по отношение на външния вид, с обичайната методичност, с която се самоизследвам всеки ден, изразих следното неудобно предположение: “Макар че теоретично си приела остаряването, не можеш да приемеш, че вече е започнало и скоро ще изглеждаш като съучениците си, а прословутото ти здраве ще започне да се влошава.”
Представих си се на преклонна възраст, като крехка старица, в рокля и жилетка, която ситни по пантофи из празна къща, но не се впечатлих особено. Почувствах, че ще съм си ок и така, като градската ми баба.
После се върнах насам, към близкото бъдеще и си се представих в малко по-напреднала средна възраст. Смених част от гардероба си с по-елегантен от обичайния, направих си дискретен маникюр, промених прическата, боядисах косата и преметнах дамска чанта. Ммм, не беше зле. Не съм венчана за широките панталони и гуменките, които ще продължа да нося.
Не, нямах проблем с промените, но ме глождеха въпросите “Кога” и “Как”. Дали остаряването трябва да ми проличи след година-две и да е свързано с физически и душевен дискомфорт, който отказвам да си представя, но е реалност за толкова много хора? Дали пък не е възможно да продължа да бъда толкова различна, колкото винаги съм била и да не се поддавам на натиска да бъда “като хората”? Реалистично ли е да продължавам да живея с обичайните си нагласи, които досега са ме карали в настоящето да се чувствам по-добре отколкото когато и да е в миналото, че животът ми става все по-хубав и продължава да става все по-хубав? Дали не е по-мъдро да приема гледната точка на нормалните хора – че остаряването всъщност не е това, което си въобразявам, а точно обратното.
Както обикновено се случва с мен, когато имам важен въпрос, ми се предлага отговор – влезнах в книжарницата и попаднах на тази книга. Оказа се, че тя потвърждава обичайната ми нагласа – че не е задължително да се скапеш на 40-50 и оттам нататък да се чувстваш от зле по-зле, че можеш да остаряваш красиво, щастливо и по-бавно от много други хора.
Стигнах до средата на книгата, до темата за втория живот, който започва на 50, и за разлика от първия, може да бъде планиран съзнателно. Та аз отдавна имам тази идея, само че смятах да започна втория живот не на 50, а на 41 – когато Стоян завърши гимназия и поеме изцяло грижата за себе си. Гимназиалните му години са времето, което съм си дала за планиране на следващия си живот. Това е условно, понеже едва ли ще правя фиксирани планове; по-скоро ще набележа насоки.
В следващите четири години ще продължа да се образовам настървено, да търся тайните на живота, вселената и всичко останало, за да съм достатъчно помъдряла за втория си живот, който вярвам че ще бъде много по-хубав от първия, независимо от външните обстоятелства. Следващите четири години ще бъдат моя liberal arts college.
А ти какво мислиш за остаряването?
Ако те кефя, гласувай за мен - кликни върху зелената буквичка В в горния ляв ъгъл или добави блога ми в любимите ти в Technorati.
a-tipova каза,
февруари 27, 2008 at 12:18 pm
Когато бях малка ходех на училище с трамвай. Понеже съм дребничка все незабелязано се мотаех около гърбовете на непознати и им подслушвах разговорите - беше ми нещо като хоби.
Един ден, чаках на една спирка, на която на пейката седеше баба със синя коса. Толкова се впечатлих, че направо ми се прииска да я пипна. Седеше с изправен гръб, не беше облечена с домашно плетен елек и имаше лек грим. Приближих се откъм гърба й и точно в този момент към пейката се приближи, с олюляваща се стъпка втора баба. Класическа такава - сплескана, полубоядисана коса, домашни дрехи и галоши.
Заговори първата баба като веднага почна да се оплаква от крака, живота и децата. Първата баба любезно кимаше, но не се включи. Втората баба не спря да мели и когато трамваят дойде първата баба се надигна с достойно усилие от пейката и каза “Всяка възраст си има своята красота”.
Тогава реших, че аз ще бъда първата баба.
haz каза,
февруари 27, 2008 at 1:16 pm
Eх, Лид. Пълнолетието на сина ти е близо, но наистина ли мислиш, че след това няма да се грижиш за него? Това е тема за отделен пост, знам. Моите деца са още малки - периодът на “безгрижие” и втори живот ми се струва много далеч. Обаче за остаряването мисля отдавна и може да се каже, че подготовката ми е започнала, а защо не и самото остаряване.
Писала съм тук: http://hazelnutsbg.blogspot.com/2006/04/i-see-old-people_14.html
Виждам се като тази баба: http://oghc.blogspot.com/
Да сме живи и здрави, Лид
Само да смеживи
batpep каза,
февруари 27, 2008 at 1:33 pm
пък аз мисля, че ТИ остаряваш
възрастта е пряко свързана със способността да живееш пълноценно
поне доколкото категорията “пълноценно” е темпорално обусловена
batpep каза,
февруари 27, 2008 at 1:33 pm
бахти коментара, изтрий го безусловно!
lyd каза,
февруари 27, 2008 at 2:53 pm
Бате, при мен не изглежда да е темпорално обусловена
Хаз, надявам се да не се налага да се грижа за него в смисъл да го издържам и пр. Но затова ще пиша друг път
40 годишна каза,
февруари 27, 2008 at 4:26 pm
Аз самата напоследък мисля доста по темата. И се заглеждам в жените около мен. Забелязах колко симпатични са жените, които просто живеят своя живот и приемат спокойно и мъдро възрастта си. И колко абсурдни са 40-годишните “тинейджърки”. На 40 не върви да се държиш и обличаш като учениците или децата си - това просто показва, че нищо не си научил през последните 20 години от живота си, че си ги пропуснал, не си намерил себе си - просто си се загубил…Мисля да приема себе си, препоръчвам го и на всички свои връстници. За да дадем възможност и на сегашните тинейджъри да пораснат и да намерят себе си, първо ние трябва да го направим,нали?
Апостол Апостолов каза,
февруари 27, 2008 at 8:03 pm
Вие, жените, май много преувеличавате в тази насока. Дайте думата на един прочут мъж- Съмърсет Моъм (ще го цитирам по помето обаче).
Той се е почувствал щастлив една тогава, когато изведнъж на стари години забелязал, че жените вече не го вълневат и интересуват. Почувствал се направо блажен.
Разбирам го- съвременната психология отдавна доказа, че мъжете мислят поне 25 пъти на ден за секс. Това идва да рече, че на млади години те изобщо не могат да се съсредоточат за сериозна работа и в най- общи линии за нищо не стават.
Апостол Апостолов каза,
февруари 27, 2008 at 8:04 pm
Вие, жените, май много преувеличавате в тази насока. Дайте думата на един прочут мъж- Съмърсет Моъм (ще го цитирам по помет обаче).
Той се е почувствал щастлив една тогава, когато изведнъж на стари години забелязал, че жените вече не го вълнуват и интересуват. Почувствал се направо блажен.
Разбирам го- съвременната психология отдавна доказа, че мъжете мислят поне 25 пъти на ден за секс. Това идва да рече, че на млади години те изобщо не могат да се съсредоточат за сериозна работа и в най- общи линии за нищо не стават.
batpep каза,
февруари 27, 2008 at 8:22 pm
ти, вуйче, верно че по “помет” цитираш
lyd каза,
февруари 28, 2008 at 9:30 am
Не мисля, че някой ден ще се откажа напълно от спортните дрехи, за да покажа, че нещо съм научила в последните десетилетия
В различните култури хората в зряла и напреднала възраст се обличат по различен начин, така че не можем да съдим за зрелостта им по дрехите. Така че в тая връзка следвам правилото, че хората трябва да се обличат така, както им се харесва и както се чувстват удобно. Не мисля, че да се насилваш да носиш дрехи, в които не се чувстваш на място е признак на зрелост 
Георги Грънчаров каза,
февруари 28, 2008 at 12:45 pm
Оф, не ми е тук мястото, но дори аз започвам вече да се замислям, че безсмъртния ми суичър с Кърт Кобейн е прекалено тийнейджърски за моята over 20 възраст… Разбирам идеята на 40-годишната, но може би все пак на колкото и да стана, от време на време ще намирам време и за суичъра/тениската с Кърт… Младежкото зрънце, което не си заслужава да губим заради някфо си ЕГН…
lyd каза,
февруари 28, 2008 at 1:19 pm
Мисля, че за различните дрехи си има различен контекст
Не можеш да се разхождаш в гората с елегантно облекло, примерно. В различните възрасти, в зависимост от заниманията си, имаш различни контексти, които изискват различен дрескод 