Защо някои хора толкова се притесняват от неща като глобалното затопляне или атомното оръжие? Така или иначе всеки от нас някога ще умре. Какво толкова специално намират в нашия биологичен вид или в белите мечки и пингвините? Ще има оцелели видове. Вероятно ще изглеждат доста различно и от нас, и то пингвините и мечките. И какво от това?
Хубостта, интелигентността и ценността не са ли въпрос на гледна точка? Когато по новините чуем, че някъде е пострадал българин, наостряме уши, но ако се запали китайски цех и в него изгорят няколкостотин работници, ще забравим след секунди. По същия начин, някой жител на Гуам или Коморо може да не е чувал за съществуването на българи, така че как по-точно да му пука за тях? На тебе пука ли ти, че може да загинат всички хлебарки? Или вярваш, че БОГ = български обединени гени?
Ако те кефя, гласувай за мен - натисни буквичката В до снимката ми - горе, в левия ъгъл.
Daggerstab каза,
февруари 26, 2008 at 12:12 pm
На света има още шест милиарда души. На кого ще му пука, ако утре отида и те застрелям?
lyd каза,
февруари 26, 2008 at 12:36 pm
Именно!
Daggerstab каза,
февруари 26, 2008 at 1:04 pm
На теб, въпреки че ще си мъртва.
На сина ти. На хората, на които ще се наложи да се занимават със смъртта ти - медиците и полицаите, макар че тяхното ще бъде по задължение и за кратко. И в случая - и на човека, натиснал спусъка, защото не съм от хората, на които не им пука, че са убили някого.
А иначе, за видовете… наистина ми идва да застрелям хората, които разсъждават по този начин. В края на краищата, защо, след като не им пука, живеят и хабят ресурсите на онези, на които им пука?. Можеш да живееш в пустиня, можеш да живееш и в градина - поне на мен ще ми е много по-приятен втория случай.
albinos каза,
февруари 26, 2008 at 1:42 pm
“Защо някои хора толкова се притесняват от неща като глобалното затопляне или атомното оръжие? Така или иначе всеки от нас някога ще умре.И какво от това?”
Защото ако не мислим и не се притесняваме за тези неща, ще се саморазрушим. Смисъла на живота ни е не само да консумираме природни ресурси, като паразити (не, че не сме), ами по някакъв начин и да допринасяме с нещо тази планета от която сме много зависими и благодарение на нея живеем. Най-елементарния начин да правим нещо за планетата Земя е да я пазим чиста, пазим ли я чиста пазим и здравето си. Оттам нататък тя може да ни даде всичко. Ако не мислим и не се притесняваме, значи изоставаме в нашето развитие. Човечеството трябва да узрява в мисленето си, не да стои в юношеските си години.
“Можеш да живееш в пустиня, можеш да живееш и в градина - поне на мен ще ми е много по-приятен втория случай.”
и аз така
само, че градината има нужда от чистота и поддръжка за да просъществува. Не трябва с извинение да серем, там от където ядем.
vitaminko каза,
февруари 26, 2008 at 3:02 pm
Ами след време земята ще бъде изпарена от разширяващото се и агонизиращо слънце, така че погледнато от тази перспектива няма кой знае какво значение опазването на земята. Все някъде във вселената има други форми на съзнателен живот, които може да са подобни на нашия, може да са различни, но със сигурност гарантират съществуването на живота дори и без нас. Но нас така или иначе ни има. Земята също. Защо да не си поживеем по-добре отколкото сега.
vitaminko каза,
февруари 26, 2008 at 3:04 pm
Ами след време земята ще бъде изпарена от разширяващото се и агонизиращо слънце, така че погледнато от тази перспектива няма кой знае какво значение опазването на земята. Все някъде във вселената има други форми на съзнателен живот, които може да са подобни на нашия, може да са различни, но със сигурност гарантират съществуването на живота дори и без нас. Но нас така или иначе ни има. Земята също. Защо да не си поживеем по-добре отколкото сега.
Жилов каза,
февруари 26, 2008 at 5:49 pm
Скорпионите, които ще оцелеят след ядрена война, не се развиват изобщо, защото няма за какво - от десетки хиляди години те имат оптималната форма, за да оцеляват във всякакви условия. Т.е. еволюцията цели приспособяване, след което се самоотрича.
Хората са една грешка, бъг спрямо животните, те са изключение от нормалното развитие на нещата, същества, които са природен боклук, не са могли да разчитат достатъчно на тяло или инстинкти, а са оцелели заради образите в главата им. Хората са абсурдна грешка спрямо животните по същия начин, по който животът е абсурдна грешка спрямо смъртта.
Аз искам тази грешка да се запази. Искам нещата, които ценя, да просъществуват.
Хората са носители на една искра. Ако искрата угасне, ще останат само камъни. Мразя камъни.