защо не се говори ли?
февруари 21, 2008 at 9:51 pm (демокрация, история)
В коментарите по тази тема, Denia спомена, че в Чехия непрекъснато се говори, говори, говори за нещата, които са се случвали по времето на социализма, а тук, в България, твърде бързо ни е хванала амнезия.
Не съм свидетел на това как е било някога в Чехия, но ми се струва, че там хората не са спирали да говорят. Ето защо и имало моменти, в които социализмът е започвал да се пропуква под съмненията, та се е налагало да дойде някой и друг братски танк да го подпре. Малкото което знам е от романите на Милан Кундера.
В България, обаче, съм живяла почти 37 години. Спомням си, че хората разказваха по някой и друг политически виц, че някои слушаха “Свободна Европа” и подобни, но не си спомням нито преди, нито след падането на социализма, да съм била свидетел на нещо повече от обмен на факти и фикции. Не съм присъствала на задълбочени разговори, които целят да търсят обяснение (изключвам размишленията на журналисти, политолози и разговори с мои ученици, когато темата за упражнение ни е насочвала към социализма).
Накратко: хората тук не обичат да се задълбочават. Докато минават между капките, не се интересуват какво точно вали.
Майя М каза,
февруари 22, 2008 at 3:46 am
Мисля, че в Чехия хората никога не са приели истински социализма и винаги са го смятали за нещо временно, което трябва да се побутва периодично и щом даде признаци, че поддава, да се събори из основи.
А на мен по същото време ми се струваше, че капитализмът и демокрацията заедно с конските каруци са отишли безвъзвратно в историята.
Капитализмът и демокрацията се върнаха. И конските каруци също :-). Поне в София е така.
lyd каза,
февруари 22, 2008 at 9:21 am
понякога се чудя защо толкова лесно правим връзката между капитализъм и демокрация, но това е друга тема
nicodile каза,
февруари 22, 2008 at 10:46 am
@Lyd Правим връзката между капитализъм и демокрация (която си е съмнителна) понеже в миналото ни се е натрапила връзката между социализъм и диктатура…
lyd каза,
февруари 22, 2008 at 11:10 am
смятам да пиша до какво води това
Майя М каза,
февруари 22, 2008 at 12:13 pm
Според мен връзка си има. Фон Хайек и други я обясняват къде-къде по-добре, отколкото аз бих могла.
Можете ли да посочите страна с демокрация без капитализъм? Не, нали? Нито в миналото, нито сега. “Частната собственост е единствената възможна гаранция на свободата не само за тези, които имат собственост, но дори и за тези, които нямат.”
Възможно е обаче да има доста капитализъм без демокрация. Напр. нацистка Германия, Китай.
Милко каза,
февруари 22, 2008 at 2:28 pm
За чехите комунизмът е бил връщане назад в развитието, докато за нас е точно обратното. В момента, в който комунизмът идва в двете страни едновременно, Чехия си е била една доста модерна държава, при това със запазена икономика и незасегнато от войната промишленост. При това производството е било значително. Чехите са си били доста по- богати от нас тогава (пък и сега), а и не е за подценяване фактът, че са имали и база за сравнение - Австрия и Германия са били лесно достъпни за тях (Чехия е била присъединена към Германия преди нападението на СССР и чехите са имали немски паспорти, т.е. били са немски граждани). И в един хубав ден на тия хора им вземат всичко, забраняват им да пътуват, ограничяват свободата. Как тогавашният българин да разбере, че му се случва нещо лошо, като това което има е мизерно, не е голям пътешественик, а и в четенето на вестници много не го е бивало. За сметка на това вижда как местния богаташ, на който е завиждал, яде пердах, в селото му най- сетне пускат ток, има възможност да се премести да живее в град, най- после може да учи …. Това са все неща, които на чехите не са липсвали преди никога, а нашенеца тепърва вижда.
За това и реакциите са различни. Ние обсъждаме Чехия, че е тема на разговора. Но спомнете си, че преди тях бяха унгарците. След тях - поляците.
Та задайте си въпроса какво е видял от комунизма един чех и един българин, и ще разберете защо и как се говори за миналото.
Темата особено ми допадна, тъй като прекарах известно време в Чехия и съм много впечатлен от хората. Интересното при тях е, че дори и в такъв период, какъвто е бил периода на комунизма, те не са престанали да се сравняват и оценят спрямо останалия свят. Докато при нас … за съжаление е валиден принципа “Работа ще има и след 1000 години, ама нас няма да ни има”. Моят дядо е бил участник и свидетел на нещата около 1944 и 45- та година, национализациите и т.н., за това пиша за неща, които съм чувал от него.
Бу каза,
февруари 22, 2008 at 8:50 pm
Предговорът на ‘Аз живях социализма’ казва точно това, което и ти, lyd.
Затова и много ми хареса. Има нужда да се запълни този вакуум, да не прескачаме направо от комунизма към демокрацията (каквато и да е тя).
Трябва да се говори, да се споделя, да се чуе и другата гледна точка, да се научат повече истории, повече лични чувства.
Сигурна съм, че си била в сайта. Това е един много хубав проект, мисля аз. Не, не ни е хванала амнезия. Хвана ни нежелание да говорим - някои, защото не могат да намерят достатъчно добър заместител на ‘онова време’ сега; други, защото ги е срам от ‘онова време’; трети, защото не намират нищо в него, за което да смятат, че си струва да си спомнят.
lyd каза,
февруари 22, 2008 at 10:22 pm
Мисля, че си струва заради децата - няма как да научат от учебниците. Моите ученици имат няколко версии за това как е дошла демокрацията - въстание, избори (на които спечелила някаква демократическа партия), младежки протести и пр. Пък и не само това - мисля, че в онези времена имаше ценни неща, които нямаха пряка връзка със социализма, но изчезнаха заедно с него.
batpep каза,
февруари 23, 2008 at 7:49 am
така е, но мисля, че времето само отсява наистина важната информация от шлаката. ето: аз съм живял повече от половината си живот “по татово време”, но ще разкажа на децата си само за това как ни прибраха в милицията, щото слушахме the final cut на пинк флойд
просто това ми се струва важно, а другото - старчески глупости
lyd каза,
февруари 23, 2008 at 11:09 am
а аз вчера разказах на моето, че в училище пускахме флойд на междучасията по радиоуредбата, вместо чалгата, която се пуска днес в същото училище