Резюме на дългия пост за историите
февруари 20, 2008 at 10:12 am (история)
първо съм постнала видео, което си струва да бъде гледано
В този дълъг текст, твърдя, че новата история (от 20 век насам) е твърде пластична и се променя не само от пишещия, но и от четящия – в зависимост от спомените му и попилата в главата му “пропаганда”.
Предлагам табуто като обяснение защо тематично “комунистическо” парти извиква възмущение у едни, а “нацистко” у много повече хора.
Споменава за ролята на смеха в разбиването на табутата.
Накрая, вдъхновена от детските спомени на Вени, Делян, и Амос Оз, предлагам да разказваме спомените си за детството и младостта, за да напишем своята история която, за съжаление, няма да бъде препечатана в учебниците.
Призовавам млади и стари да си спомнят и да разкажат. Изпращайте ми линкове като коментари тук или линкове / текстове по пощата lyd.students В gmail.com
Благодаря от името на всички мои ученици и млади приятели и роднини които ще четат с интерес. Надявам се да се забавлявате.
Моят принос за днес, ако не остане време за друго, ще бъде един преглед на социализма, направен от мен преди повече от година.
Ние пишем история. Накратко. Подробно. А ти?
Майя М каза,
февруари 20, 2008 at 4:08 pm
За мен зимата на 1984-85 беше моментът, когато се осъзнах като част от човечеството и разбрах, че не харесвам социализма.
Токът беше на режим 3 часа има - 3 часа няма, така че като свършехме всичко, което може да се върши на тъмно или на свещ, оставаше предостатъчно време за размисъл. По-късно загряхме, че режимът е целял да отвлече вниманието ни от преименуването на турците.
Обичах няколко минути преди спирането на тока да угася лампата и да гледам как осветеният квартал отсреща изведнъж потъва в мрак.
Родителите ми не говореха с нас за “възродителния процес”, но не се и криеха от нас, когато го обсъждаха помежду си. Разбрах, че не го одобряват.
В училище ни прекъснаха един час по пеене, за да ни прочетат защо се “връщат българските имена на потомците на насилствено ислямизираните българи”. Носеха се слухове, че било по-добре да не ядем шоколадови бонбони, защото уж били хванати три туркини-работнички в шоколадова фабрика, които слагали в бонбоните стъклен памук.
Много мислих по въпроса и реших, че не одобрявам преименуването и цялата система, която го налага или позволява.
Професионалното ми ориентиране беше под знака на максималното изолиране от системата. Представях си не преподаване, а научна работа. Струваше ми се идеално да си “копая” нещо в лабораторията и никой за нищо да не ме търси, освен може би да дремя на някое открито партийно събрание.
Тази зима също ми създаде нагласа да не вярвам, когато ми внушават лоши неща за исляма. Години по-късно ислямистите трябваше доста да се постараят, докато изкоренят благосклонната ми нагласа.
stenata каза,
февруари 20, 2008 at 4:11 pm
Е, май доста се и постараха
lyd каза,
февруари 20, 2008 at 7:59 pm
Мая, ще копна после коментара ти при коментарите на дългия пост, та да са на едно място
Ворце каза,
февруари 20, 2008 at 11:19 pm
Лидия,
ти надмина школа “Анали”. Социалната история е важна, ама да не стане като с Батак- да вадим заключения от една картина.
Наистина тия истории са важни за индивида, ама в крупен план “какво тук значи някаква си личност- разстрел, а след разстрела червей”
lyd каза,
февруари 21, 2008 at 12:02 am
За мен историята се състои от личности … като нас
stenata каза,
февруари 21, 2008 at 11:18 am
“За мен историята се състои от личности … като нас” - така си казаха и братята единомислещи македонци, след което заключиха: “Луната е македонска!”.
Шегувам се
Майя М каза,
февруари 21, 2008 at 12:23 pm
Към Стената: Да, уви, постараха се, но както казва Михаел Енде, това е друга история и ще бъде разказана друг път :-).
Estranged каза,
февруари 21, 2008 at 3:27 pm
Този сайт е интересен
http://www.spomeniteni.org/
lyd каза,
февруари 21, 2008 at 8:41 pm
аааа, открих топлата вода
Ворце каза,
февруари 22, 2008 at 10:42 am
Аз дори имах спецкурс в журналистиката, воден от авторите на сборника.
Тъкмо го разработваха тогава.
lyd каза,
февруари 22, 2008 at 11:09 am
аз пък на всичкото отгоре имам книгата и съм влизала в тоя сайт
трябва да го рекламирам в блога скоро 