Политическа коректност в бебешки дрехи (70те)
февруари 20, 2008 at 10:07 pm (история)
И аз, и Лора, имахме големи кукли, които изглеждаха като истински деца.
Моята (всъщност на сестра ми) се казваше Женя и беше със светла кожа и тъмна коса, сплетена на плитки, завързани на венче. Повечето хора я смятаха за истинско дете, когато я мъкнех със себе си.
Куклата на Лора беше доста по-реалистична от моята; отгоре на това се возеше в реалистична бебешка количка, за разлика от моята, но никой никога не я взе за истинско дете, понеже беше негърче.
Предполагам, обаче, че хората се стряскаха, както се стреснах наскоро и аз, когато срещнах моя позната да разхожда детето си. Ау, беше хубаво като куклата на Лора, но с пухкави на пипане ръчички и бузки.
Чудя се дали по време на десетилетието на ромската интеграция в Обединена Европа ще започнат да произвеждат кукли-циганчета?
Майя М каза,
февруари 21, 2008 at 12:34 pm
Нали знаеш, че във всички западни илюстрации, представящи деца, неизбежно слагат поне по едно негърче?
Тия дни видях в един “учебник” за предучилищната група рисунка на деца, седнали в автобус. Две от тях определено бяха циганчета. При това седяха не едно до друго, а до бели българчета.
Стана ми забавно. И одобрих - за разлика от повечето други прояви на политическа коректност.
Сещам се също един виц, който добре илюстрира що е интеграция.
Някакъв шоп твърдял пред не-шоп, че шопите са с толкова силен и инатлив характер, че за когото и да се ожени шоп, децата ще са шопи.
Другият посочил през прозореца: “Виждаш ли детенцето на люлката? Майка му е от Вакарел, а баща му е неин състудент от Нигерия.”
Шопът погледнал и казал: “Интересно! За пръв път виждам черно шопе.”
Estranged каза,
февруари 21, 2008 at 3:20 pm
До 1989 в класа ми винаги е имало 1-2 циганчета. Някои деца (сред които бях и аз) играеха с тях. След 1989 този ред на нещата изчезна.