Желязната завеса в махалата (70те)
февруари 20, 2008 at 10:06 pm (история)
Наскоро майка ми разказа за пореден път историята за моите сандали: как съм имала много хубави сандали, а Лора ми се подигравала, че не са хубави, понеже не са от Германия като нейните. Обичам Лора, затова затворих устата на майка ми със спомена, че ме подучи да кажа на Бинчето “търбух”, след което го направих в удобен за мен случай, но после ми беше много тъпо. Майка ми отрече и се разсърди.
Факт е, обаче, че децата, които имаха роднини в несоциалистическа чужбина, бяха особено горди с това, а ние, дето нямахме, им завиждахме.
От Гърция, Швеция и Германия пристигаха красиви дрехи и играчки, а шведите и немците изглеждаха божествено и носеха дървено сабо.
И аз имах вносни неща, но от СССР, които също бяха cool – диапозитиви от Ермитажа, матрьошки, пумпал с руска тройка, калейдоскоп, но те не изглеждаха така изпипани като западните. Липсваше им комерсиалният блясък, който, признавам, все още има власт над мен – всеки който си е купувал шоколадово яйце различно от Kinder, може да направи сравнението (в полза на Киндер, естествено) и да ме разбере.
И до днес този усет към дизайна, материята и изработката не ме е изоставил. Много хора, обаче, в детството си са пропуснали срещата със западния дизайн. Ето защо днес лесно пазаруват предмети произведени в Китай и предложени от Кауфланд – да речем, такива играчки. Може би това е едно от обясненията за появата на “фьешъните” (грр!) по улиците на Хасково.
За съжаление, тези деца са пропуснали и срещите с руската духовност, въплътена в съветски джунджурии, но това е друга тема.
Да, на тази възраст Западът те спечелва с добрия дизайн – ако си имал късмета да се докоснеш до него. Често си мисля, че ако в магазините се продаваха свободно красиви неща, комунизмът можеше да не рухне, ама ще оставя тази естетическа теория за друг път, както и срещите ми с Кореком.
Aia каза,
февруари 21, 2008 at 9:16 pm
Според мен, когато човек е заобиколен от красивия и лъскав дизайн, не му прави толкова впечатление, а чак да говорим за “късмет” ми се струва преувеличено. Разбира се кой каквото му липсва търси и за него жадува. От няколко години, прекарани на Запад разбрах, че всичко е една обвивка и както дрехите не правят човека, така и зад опаковките не винаги се крие нещо изключително. Понякога си мислим, че марковите неща са по-вкусни, визията на марката, която виждаме навсякаде, рекламите ни налагат точно този вкус и всичко останало ни се струва не толкова изпипано. Всичко е до навик и нагласа. Един прост пример: обичам течен шоколад и редовно си купувах Нутела, докато един ден сравних цената му с друг шоколад с марката на магазина за хранителни стоки; оказа се, че този последният е по-диетичен и също така вкусен, и е с повече от 1,50 по-евтин ! Така свикнах, че като опитам от другия ми се струва странно.
За тези, които им е интересно препоръчвам No logo на Naomi Klein
lyd каза,
февруари 21, 2008 at 9:34 pm
Когато писах този текст, обаче, нямах предвид марката, а точно дизайна и това как ИЗГЛЕЖДАТ нещата
Aia каза,
февруари 22, 2008 at 11:40 am
Според мен марката на продукта, нейната известност влияе много за това как консуматорът ще възприеме визията на самия продукт и неговоте качество ( има изключения разбира се, когато доброто качество е на първи план ). Винаги съм се че чудела как един обикновени гуменки, които не изглеждат по-различно от китайските, станаха такъв хит. Говоря за ; цената на един чифт от плат е 100 евро в момента ! Но благодарение на рекламата, хората ги възприемат като модел, стил на обличане, заместиха дори и официалните кожени обувки. А ако преди години някой носеше такива платненки, се смяташе за “бедняк”…
Книжката е интересна, надявам се твоите ученици да я оценят