дванайсет секунди тишина
февруари 15, 2008 at 3:42 pm (книги)
В тон с неувяхващата ми мечта да се пенсионирам, прекратяването на трудовите ми взаимоотношения с работодател, прибавянето на 40 часа седмично към свободното ми време, прочетох “Дванайсет секунди тишина” на щвейцарския писател Силвио Блатер (Zwolf Sekunden Stille, Silvio Blatter), която съм купила само за 7 лева преди не повече от 2 години.
Това е силно ненатрапчива и слабо сюжетна книга за началото на едно пенсиониране. Прекрасно е да си безполезен, да не ти се налага да правиш нищо, дори и ако някой го очаква от теб, а и най-вероятно никой нищо не очаква, защото си изгубил мястото си в обществото.
Уважаемата публика може да каже, че така би могъл да се чувства човек, който се е пенсионирал на 58 като шеф на отдел в преуспяваща швейцарска издателска група. Ще отговоря, че когато Лао Дзъ е напуснал уважаваното си място и се е отправил тихо към неизвестното – пеш, с тояжка и малко вързопче – банковите сметки още не са били открити.
Ойларипииии! След 20 минути (10.50 a. m., петък) ще се срещнем с Дафа, за да направим нещо безполезно. Още не знам какво. Не ми завиждай, како Сийке, и ти можеш да си една от нас.
sublimeswine каза,
февруари 15, 2008 at 6:23 pm
Като прочетох “Прекрасно е да си безполезен, да не ти се налага да правиш нищо, дори и ако някой го очаква от теб…”, ми подскочи сърцето от радост! Точно това ми беше нужно в петък следобед.
Longanlon каза,
февруари 15, 2008 at 6:55 pm
E, aз често не правя нищо, дори някой да го очаква от мен - прост трик, с който увеличаваш щастливите моменти в ежедневието си и се разтоварвам от стреса
kanew каза,
февруари 15, 2008 at 11:52 pm
Добре дошли в клуба на безполезните.
Апостол Апостолов каза,
февруари 16, 2008 at 8:38 am
Аз (най- неочаквано и за самия мен) се пенсионирах преди близо пет години. Но неофициално. Какво имам предвид?
След като близо пет години изучавах Интернет маркетинга от американски е- книги, качих първия си комерсиален сайт в Мрежата. Оказа се, че съм бил добър ученик и парите потекоха още от първия ден.
След това направих още три сайта. И те бяха попадения в десетката. В наши дни си седя у дома, попреглеждам чат- пат автоматизираните си сайтове и си живея живота.
Понякога със седмици не излизам от дома, защото други Интернет бизнесмени ми доставят до входната врата всичко, от което се нуждая. Великолепно чувство, чудесно усещане!
Графът каза,
февруари 16, 2008 at 9:01 am
Хе, надявайте се да сте “безполезни и да не се налага да правите нищо”! Тия, които го могат, си го могат и преди пенсия.
Не сте ли чували, че няма по-зает човек от пенсионер? Сериозно подозирам, че болшинството от вас ще бъдат точно такива. Поне доколкото мога да преценя от дневниците ви… :))
Живи и здрави бъдете!
Жилов каза,
февруари 16, 2008 at 10:00 pm
Графе, защо не слагате връзка към блога Ви в коментарите си? Така го правите недостъпен за читатели.
Графът каза,
февруари 17, 2008 at 7:50 am
Откровено казано, не зная как да го направя, а внукът ми в момента е в Италия. Ето адреса на дневника ми: http://vascont.wordpress.com/