романтично за празниците
февруари 14, 2008 at 1:41 pm (art of living)
Както вече съм споменавала, 14 февруари е и ден на телеграфистите – тези, които са правили възможна бързата връзка между влюбените преди да се появят неща като факса и Интернет. Не се сещам да съм го празнувала, но може и да съм – вече помня толкова малко неща. Тази вечер сигурно пак няма да го празнувам, но пък може да се сетя и да си отворя бутилка мавруд. Ако не беше Google, вероятно щях да забравя.
Но пак мярнах текстове, които изразяват възмущението си от честването на Деня на Влюбените и реших да пиша.
Не ми харесва, когато хората около мен ме притискат да празнувам нещо по някакъв определен от тях начин, когато на мен не ми се прави това, което те смятат, че е редно да се направи. Това се отнася за всички празници. Понякога ме мързи да сваля елхата от тавана. Друг път да боядисам яйца. Трети път да пращам поздравления. И така нататък. Правя каквото си искам.
В същото време, обаче, нямам нищо против и не виждам нищо възмутително и достойно за презрение във факта, че някои хора искат да празнуват някой празник по определен начин. Ама преяждали и препивали – ами и аз понякога го правя. Ама само тогава се сещали да купят на любимата цветя – сякаш любимата ще увехне като цвете от празничен букет ако не й подаряват по-често.
Празниците служат да ни напомнят, че е хубаво от време на време да спираме да работим, да чистим и пр. неща, които жените по моя край определят като “Все една и съща” и придружават определението с отегчена въздишка. Напомнят на пуританските души, че няма нищо лошо да се радваш на живота и да не си постоянно нащрек.
Уикендът също е празник, но тъй като се повтаря твърде често, спираме да му обръщаме внимание, особено като си нямаме Шабат да ни напомня по-настоятелно да не си даваме зор.
Айде едно поздравче за празниците, техните критици и фенове:
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
(Трета глава от Еклесиаст)
Милко каза,
февруари 15, 2008 at 11:49 am
А ето нещо интересно от Глава 11, стих 9, пак в Еклесиаста :
“Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд”
lyd каза,
февруари 15, 2008 at 3:06 pm
Кой се страхува от Божия съд? Аз не
Ворце каза,
февруари 15, 2008 at 7:22 pm
ЕЕЕЕЕЕ, тука стана като сборище на евангелисти!
Да взема и аз да добавя няколко цитата от Библията, а ако искате и от Корана.
Не ме дразни това, че празнуват Св. Валентин, дразни ме тази показност- вижте ни колко сме влюбени. Празнуват ли нещо, или демонстрират?
Освен това, както казваш ти, щом по цяла година не изпитваш нужда да подариш цветя на любимата, що пък да го правиш на Св. Валентин. Малко на лицемерие ми бие.
Апропо освен Св. Валентин, Трифон Зарезан и Ден на телеграфиста, вчера беше и Успение на Св. Константин- Кирил Философ. Ден на българските (дървени) философи, така че всички блогъри сме имали празник, щото се вписваме в категорията.
Що се отнася до традициите- аз никога не съм ги схващал като принуждение. Те са връзка- с миналото, с общността и с бъдещето.
Да, с бъдещето, щото халвата на Заговезни се връзва заради “чааветата” и те най- много се радват. Предполагам, че и ти като малка си чакала с нетърпение тези моменти. А като си сам на Нова Година, пребит от умора, няма да седнеш да правиш баница с късмети, нали няма с кого да я споделиш и да се бъзикаш.
Освен това не смятам, че жените трябва да подготвят сами празника. Това, че домакинската работа е женски приоритет, също е една отживелица. Знам доста случаи, когато мъжете вършат повече домакински задължения от жените си.
А за Шабата, доста грешна представа имаш. Не ти пожелавам да го празнуваш с ортодоксални ешкенази (идиши). Лошо ще ти стане. Цял ден четене на Тората и клатене хич няма да ти се отразят добре.
Така че гледай на Шабат да си в Яфо. Нали знаеш (а може би не, даже по- вероятно):
- Равинът на Яфо е неверник!
- Що бе?
- Кара пиян мотоциклет по Шабат.
Такива ми ти български работи.
Свети каза,
февруари 16, 2008 at 12:59 am
Ух, пък вие! Лид го използвала този откъс тук, не с цел религиозни дискусии. Поне аз мисля така, че е като пример за това, което иска да каже и просто го обрисува. @3. И мен ме дразни показността, но вече не се впрягам, който иска да пазнува - нека си се радва, който иска да показничи - прав му път. Не можем да променим всички, пък и нима не виждаме показно отношение между ‘влюбени’ всеки ден? Мен вече хич не ме бърка, постъпвам си най-егоистично и мисля за себе си, вместо да се заглеждам по другите.
Ворце каза,
февруари 17, 2008 at 2:58 pm
@ Свети,
между показност и показност има разлика. Едно е да ти се прииска да целунеш и прегърнеш приятелката си на улицата. Съвсем друго е да наемеш рекламно пано, където да й изтипосаш снимката с любовно послание. А тази мода се наложи сред новобогаташите през последните години. Пошло е, грозно е и просташко.
Освен това тия балони с формата на сърца…
Малко въображение все пак.
Но това е българското разбиране за “любов”. Не е важно дали се обичаме, важното е другите да го виждат.