полетът на костенурката

Трудно и тъжно е да се налага да криеш и лъжеш, за да оцелееш или за да не бъдеш отлъчен. Още по-трудно и тъжно е, когато се криеш от себе си, без дори да се познаваш. Докато в първия случай го правиш понеже обичаш живота, във втория случай ненавистта ти към живота расте. Борбата със себе си е уморителна и напразна. Всъщност … не съвсем – в нея разсейваш една след друга илюзии и надежди и опознаваш истинското си аз.

Ако не събереш кураж да се приемеш и обикнеш, да се освободиш от вината и тъгата, че не си като другите, ще нараниш точно тези, за които те е грижа. Болката им ще идва от незнанието. Трудно и тъжно е да кажеш истината, но ако го направиш по-рано, освобождаваш повече време, в което можеш да дишаш спокойно.

“Най-смирено Ви моля да ми простите не за това, че Ви напуснах, а че твърде дълго останах с Вас.” – така завършва книгата на Маргьорит Юрсенар, която ме вдъхнови да споделя с вас кратката история на моя брак. “Алексий или трактат за напразната борба” е писмото на Алексий до бившата му съпруга. Годината е 1928, така че не е възможно да назовеш буквално нещата, които признаваш. Утешителното е, че ще те разберат, което е по-рядко дори от готовността да простиш всичко.

Надявам се уважаемата публика да ми прости за непохватната буквалност на следващите думи:

Книгата е разказ за гей, който живее в среда, в която е невъзможно да признаеш пред близките си, а освен това изкарва хляба си с музика.

Макар че съдбата на хомосексуалните хора е важна тема за мен, смятам че романът може да се разглежда в по-широк контекст, както направих в началото. Позволих си да конкретизирам с цел да помогна на някоя измъчена млада душа, която се тъжно и напразно се бори с хомосексуалното си тяло. Надявам се да се приеме и обикне.