Някои знаят, че напоследък обмислям възможността да заживея в индиански резерват. Струва ми се, че животът ми там би бил по-спокоен (вариация на любимата ми тема “село”). Ще уча за шаман 
, а в същото време, ще помагам на децата да учат, да се подготвят за колеж и пр.
Вчера, обаче, минах през “Пингвините” и си запазих един весел роман на Вешим, който разказва за англичанин пенсионер, който заживява в нашенско село. Казах си “Бинго!”. Не е нужно да ходя чак до Америка. Мога да стана учителка, вещица или каквото друго измисля в наше село.
Оттам, обаче, отидох да свърша една работа и се заприказвахме с една жена на обичайните ни теми – бюрокрация, мързеливо и некомпетентно мнозинство служители във всички сфери. Споделих й току що блесналата идея за селото, а тя ми каза, “Защо още стоиш в България? Заминавай, заминавай оттук!”
Аз, обаче, както ме е учил татко, който пък се е учил от Остап Бендер, избягвам резките движения, така че засега оставам тук, но от известно време усещам, че корабът потъва. После сядам и мисля, и логиката ми казва същото – екипажът (всички ние, не само правителството) се скапва твърде бързо на фона на промените в света. Накъде върви страната ни с човешкия ресурс, с който разполага?
Какви са твоите прогнози?
batpep каза,
февруари 6, 2008 at 10:46 am
горещо препоръчвам на всеки, който има поне малко акъл и все още не се е обвързал със семейство и деца, тутакси да се омита от нашата мила родина
не зная как е при вас, ама от моите приятели, които забягнаха навремето - как пък един не се върна обратно. даже му викам на дедо, дето е у лондон: “дедоо, баре за коледа нема ли да си дойдеш?”
- кво да си идвам - вика - то и тука е коледа
insomnia1304 каза,
февруари 6, 2008 at 10:53 am
Вземахте ми думите от устата,уважаема LYD. Баща Ви е мъдър човек,но в крайна сметка послушайте сърцето си,то никога не лъже!Бъдете здрава, както и всички Ваши гости!!!
дивото зове « полетът на костенурката каза,
февруари 6, 2008 at 10:54 am
[...] коментарите: в истинския блог [...]
egasimus каза,
февруари 6, 2008 at 11:03 am
хах, шаман… и на кого, като заминат малкото останали млади по колежите и по света? още повече, че не може да си и двете… (;
Daggerstab каза,
февруари 6, 2008 at 11:51 am
Според някои хора, пиратският девиз на Хенри Морган бил “Колкото по-малко останем, по толкова повече ще ни се падне”.
asktisho каза,
февруари 6, 2008 at 3:06 pm
Именно. Заминавайте, бе. Аз имам твръдо убеждение към това ужасно заболяване на българското общество - имиграцията. Всички общества имат имигранти, ама само в най-бедните африкански държави те са колкото нашите. Няма смисъл от имиграцията, защото там не е Коледа. Дядото излъга. И дори да е Коледа, това си е тяхната Коледа, а не нашата. Когато започне корабът да потъва, вече съм го казвал, първи се изнасят плъховете, а капитанът остава последен. Затова мисля да последвам принципа на кептън Морган: “колкото повече останем, толкова повече ще ни се падне”. Не че толкова му вярвам, колкото, че предпочитам ролята на капитана, пред ролята на плъха, в нещастната ни комедия. Дори всичко да загуби човек, поне достойнството си може да опази. Препоръчвам на всеки, който рита, роптае и култивира в съзнанието си бесни излюзии за вечната Коледа навън да отиде и да я поживее малко тази Коледа, но да не си затваря вратите за на връщане. Да не руши мостове. Щото човек накрая винаги се завръща там, откъдето е тръгнал. Винаги.
И за да не ставам прекалено голословен: замислете се за скритата страна на нещата. За обратната страна на медала. Винаги има обратна страна. Вашите роднини, приятели, съученици, близки и познати, които се прибират тук само по празниците редовно премълчават доста истини. Те говорят само за Коледата, защото така им изнася. Защото иначе трябва да си признаят сами, че са взели грешното решение. Да, елитни колежи, да - добро образвание, да - хубави заплати, да - сигурност и най-вече спокойствие в ежедневието. НО не, замислете се, дори почивката на тропически остров не е това, което пише в туристическите каталози. Защото там не се споменават мухата “Цеце”, маларийните комари, отровните змии, които се промъкват под завивката ти нощем, местните, които са готови да те убият за два долара, влажният въздух и непоносимата жега, редките венерически болести, които ти идват бонус на мулатките отгоре, акулите в океана, слънцето, което ти скапва кожата. Трябва да отидеш на място, за да видиш премълчаната страна на една островна почивка. А хората цял живот мечатят за такава почивка - мечатят да вземат големите пари и да се опънат на хамак между две палми, с коктейл в ръка. Дори не подозират, че кокейлът може да ги зарази с холера, а заспят ли на хамака ще ги удави приливът. Какво да говорим за емигрантския живот, който не е нищо повече от бачкане на различно място, не е дори почивка на тропически остров. Така че, мили кандидат-емигранти, преди да позволите на мечтите да ви отровят мозъците с илюзии идете, поразходете се, поработете, а пък после като се върнете ще ми разкажете за Коледата там. Аз ще ви чакам. И ще се радвам да видя какво толкова голямо съкровище донесете от кулоарите на престижните западни колежчета, пълни със зализани милионерси синчета и дебели каки, които повече приличат на носорози, отколкото на жени. Ще се радвам да ми изясните какво толкова открихте там, дето не можахте да го намерите тука. Защото, който търси намира, пичове. Навсякъде.
lyd каза,
февруари 6, 2008 at 3:20 pm
Тишо, а можеш ли да си представиш хора, които напускат страната си не за да изкарват пари и да търсят сигурност в ежедневието?
Aia каза,
февруари 6, 2008 at 8:26 pm
Bravo na Tisho; uplashih se kato prochetoh parvite komentari.
Ot 5 godini sam na van. Chakam da zavarsha tazi godina i se pribiram. U doma si e u doma. Jal mi e za tezi, koito zaminavat s cialoto si semeistvo, prodavat vsichko v Bulgaria i posle im se vrashta, no niama kade ; i prodaljavat da robuvat; injeneri- taksimetrovi shofiori, uchiteli- prodavachi… ne mislia che tova gi udovletvoriava, sasipani sa moralno.
asktisho каза,
февруари 6, 2008 at 8:37 pm
@lyd: да, предсатвям си ги. Наричат се туристи :))
Ворце каза,
февруари 6, 2008 at 10:03 pm
Аз вече съм написал какво мисля по въпроса в онзи текст “Кои сме ние?”, дето и ти го постна.
Ще продължа и занапред.
Може да замина, за да видя нещо, за да се “обогатя” - “Човек е човек, когато е на път”. Дори съм го правил. Но винаги съм се връщал.
А и винаги съм “обичал на инат”
Тук е “дивото”.
Хубаво е да ти е трудно. По- мотивиран си, не се отказваш лесно, чувстваш как кръвта циркулира във вените ти…
Стойчо М каза,
февруари 6, 2008 at 10:41 pm
След култовият брой на списание Егоист за миграцията(някъде 2000/2001-та година), нищо ново няма написано по темата … Сега търсих снимка на корицата, но никъде я няма. Жалко.
Милко каза,
февруари 6, 2008 at 11:37 pm
Тише, много си прав. Да ти кажа, единствената сериозна разлика между “тях” и нас е, че ние неистово мразим родния си дом. От тази омраза тръгва всичко - имиграция, мръсотия, безхаберие…. А пък то простотията си я има навсякъде, даже и в Гренландия (както разбрах от едни колеги).
В смисъл, че като някой е решил да отива навън - нека си ходи, ама айде по- кротко с тия определения за смотана държава, народопсилогия, бюрокрации и т.н. клишета. Решил си да градиш кариера - ОК, ходи навън, виж, поогледай, пообиколи,пробвай. Ама не се оправдавай с държавата. Всеки трябва да опита. Светът е вече по- достъпен. Но едно нещо не забравяйте скъпи друзя. За да успееш сред чужденците не е нужно да си просто добър. Не е достатъчно да си добър и да им знаеш езика (както ти набиват в училище). Ти трява да си поне четири пъти по- добър от тях. Да си със съсипваща преднина пред най- добрия. Да те гледат в ръцете и лигите им да текат … или пък да треперят от страх пред теб. И последното се е случвало, повярвайте ми. Иначе ще си един посредствен имигрант, за който освен да бърше задници в някой старчески дом, друго не му е положено да прави.
Лиде, пък твоя проблем има две прости решения. Можеш да заминеш и да те забравим. Но може и д останеш и да те запомнм.
В първия случай грабвай Стоянски след като завърши МГ-то, иди в любимата си Англия. Предполага ще намериш лесно работа с която да му помогнеш да завърши там.
В другия случай иди в Могилино и покажи на какво си способна.
astilar каза,
февруари 6, 2008 at 11:44 pm
Човек, където и да отиде, не може да избяга от себе си
На къде отива страната ни е много обобщаващ въпрос и отговорът би бил твърде политизиран, което не целиш. Ти смяташ, че в страната ни няма човешки ресурс?
А ти къде си?
Къде са поне половината от хората, чиито блогове четеш?
Човешкият ресурс (не харесвам този термин) си е тук и то в изобилие. Трудна е срещата между паричния и човешкия ресурс, но мисля, че с времето и тя ще се случи, просто защото хората са по-силни от парите.
Аз съм се запътила към Африка, но ако оживея там, пак ще се върна в България.
lyd каза,
февруари 7, 2008 at 9:38 am
Милко, на мен ми е все тая дали някой някога някъде ще ме запомни. Англия не е любимото ми място. Любимото ми място съм аз самата. Когато човек се чувства притеглен към някое място, не е непременно защото животът там е по-лесен или се изкарват повече пари. Озаглавих текста си “Дивото зове”, понеже тук имам питомното и сравнително лесното, и щастливата среща между човешкия и паричния ресурс, и липсата на конкуренция - всичко, за което много хора мечтаят.
Не искам да показвам на никого на какво съм способна. Просто има места, които предлагат нещо, което други места не предлагат. И това, което кара някои хора да предпочетат на определен етап едно или други място може да бъде нещо, което не е точно това, което сме свикнали да предполагаме. Може да не е възможно да се изкаже с думи.
Аз не бих могла да се заричам, че ще остана тук или няма да остана, че ще се върна или няма да се върна. За мен е важно да чувам сърцето си. Това ми изглежда най-прагматичното нещо на света. И не искам да бягам от себе си, защото твърде много се обичам и харесвам.
Не съм стоик, нито патриот, а това че съм тук и чета блогове, не означава, че трябва да си кривя душата - да, смятам, че България върви на зле не заради паричния, а заради човешкия ресурс. Което е всъщност проблемът на повечето общества по света, някои от които са богати, а други бедни.
egasimus каза,
февруари 7, 2008 at 10:11 am
емиграция, хора, емиграция
имиграция е другото
тишо, кефиш ме, пич, ама това, дето го изписа, са ми глупости
тук пък инженерите са нощни пазачи
а оттатък не могат да работят за квото са учили, защото никой за нищо не ебава образованието от соцвреме…
Aia каза,
февруари 7, 2008 at 11:59 am
Ei, Lyd, radvam se mnogo, che hora kato teb vse oshte ne sa napusnali stranata; tainichko se nadiavam da ne go pravish.
Графът каза,
февруари 7, 2008 at 12:00 pm
Всъщност всичко се свежда до “минисвета”, в който човек се чувства добре. За кратко с пример: един бор няма да е добре в Сахара, дори и непрекъснато да го поливат и подхранват; един лъв – в Гренландия, дори и да го хранят с първокачествена храна наготово.
Който дава съвет в тази насока, всъщност говори за себе си.
За тези, които са навън и агресивно съветват “какво чакате, напускайте”, имам по-специално мнение…
Днес у нас почти няма човек, който да няма преки достоверни впечатления – чрез близки, приятели и познати. И аз имам и в момента! Имах и възможност да избирам на няколко пъти – при това поканен (първия път когато болшинството от вас не са били родени). Избрах не нивото на живот, а атмосферата. И не съжалявам.
А колко ще останат…няма страшно: България при Освобождението е била малко над 4 млн., на 31.12.2006 (след бума от напускане) - 7 679 290.