дребният тиранин (дай съвет)
февруари 5, 2008 at 9:58 am (art of living)
Родител, учител, колега, началник, модератор на форум, съсед, гадже …
Той подушва, че не сте от една и съща природа, не разбира с какво точно го дразниш, но нещо в теб го кара да се чувства несигурен. Може да си човек, който не обича конфликти и никога не си му се противопоставял – това не те спасява, защото той е докачлив.
Ако премълчаваш, си мисли, че изобщо не ти пука, и гордостта му е наранена, и се амбицира да ти (си) докаже, че не си над него и мизерната ситуация, в която се намирате.
Ако разговаряш спокойно, за да му покажеш, че не сте в конфликт и ако има проблем, можете да договорите приемливо решение, той намира предизвикателен подтекст в думите ти и се амбицира още повече, понеже как така ти ще си толкова печен и великодушен, че да искаш мир? В този случай, обаче, ще поведе партизанска война – не, той няма нищо против тебе, просто случайно регистрира и генерализира всяка твоя дребна грешка, което не е трудно, понеже ако ти беше парализиран от страхопочитание и не смееше дори да дишаш, на първо място нямаше да имаш проблеми с него.
Може би трябва да му се разкрещиш или пък да трепериш от страх, за да покажеш че си уязвим, че е успял да те нарани. Може би тогава ще получи каквото иска и ще те остави на мира.
Може би точно затова ти го изпраща съдбата – за да се научиш на смирение или поне как да се правиш на смирен. Може би второто върши работа при дребните тирани, понеже на тях истинският образец на смирение (който ако го ударят по едната буза, ще поднесе за шамар и другата) им изглежда дързък и заслужаващ наказание.
Попадал ли си на дребен тиранин? Имаш ли някакъв практически съвет? Случвало ли се е дребният тиранин да е учител на детето ти? Какво правиш тогава?
Бенихил каза,
февруари 5, 2008 at 10:22 am
Сменяш си учителя, много просто. Но това, което си описала, може просто да е плод на въображението ти и да пректираш твоите недостатъци върху някого другиго.
lyd каза,
февруари 5, 2008 at 10:32 am
Разбира се, че е възможно. Но дребни тирани има навсякъде, така че не можем все да бягаме от тях.
дребният тиранин (дай съвет) « полетът на костенурката каза,
февруари 5, 2008 at 10:37 am
[...] коментари в истинския блог [...]
albinos каза,
февруари 5, 2008 at 1:01 pm
Моето мнение е, че при упорити тирани, дори да са дребни, какъвто и подход да имаш, все ще гледат да доминират отгоре.Независимо как се отнасяш с тях, дори да имаш няколко подхода към тях, ако от вътре им идва да дразнят и да правят конфликти, спасение за тях самите няма. Има една поговорка: “на силен вятър и на лош човек, нищо не може да се направи”, затова е по-добре такива хора да се избягват или да се контактува с тях с повишено внимание. И определено поведението и действията им трябва да се взимат на сериозно! Защото от един случай с един подобен от гореописания персонаж, с които мислех, че ще се разбирам с мир и уважение, такъв номер ми извъртя възползвайки се от моята наивност, че свят ми се зави.Така, че дребните тирани не могат да се превъзпитат, ако те самите не преживеят нещо, което да промени поведението и мисленето им, но пак се съмнявам това да стане.
Майк Рам каза,
февруари 5, 2008 at 1:18 pm
Имал съм подобни случаи, но с колеги. Виж поста ми Отровните колеги. Но с учител на детето ти е доста по-трудно, защото не си постоянно до него, за да го наблюдаваш и контролираш.
Най-добре е да започнеш да общуваш с тази личност по-често, за да разбереш причината за неговата неприязън към теб и неговите мотиви. След това най-добрата тактика е да му угаждаш максимално, за да не може да намери лесно повод да се заяжда. Така сваля гарда и после можеш да вникнеш по-дълбоко в неговите проблеми и да му помогнеш да ги разреши, с което да спечелиш приятелството му, ако си наистина добър човек или по-скоро ангел. По-популярният метод е след като е намалил бдителността си да му забиеш нож в гърба и да го оставиш да се гърчи. Само трябва да си внимателна - ударът трябва да е мощен и смъртоносен (образно казано), за да не може да изправи. Иначе може да отвърне и да постигнеш кървава война, което едва ли е твоята цел.
Антония каза,
февруари 5, 2008 at 2:32 pm
Надсмей му се. Най-големият страх на един тиранин. Прилагала съм го, работи. “Ама ти сериозно ли? Ахахахаха, колко си миличък”. Наблягаш на думата “миличък” така, че да звучи като смешен, несериозен, клоун направо.
Кажи ми да ти кажа каза,
февруари 5, 2008 at 4:35 pm
Има си термин за такива хора - емоционални вампири. И ги има навсякъде. А това, което казва Антония е много вярно - надсмей му се. Случвало ми се е да танцувам танци от 14 век пред класната си (още треперя като си помисля за нея), след като ме попита от какъв зор съм освободена от НЕЙНИЯ час на класа. След това най-сетне получих 5 за срока, вместо редовните четворки по математика
Апък и дори да се озлоби повече, поне ще знаеш вече защо 
Кажи ми да ти кажа каза,
февруари 5, 2008 at 4:38 pm
Има и друг вриант (сега се сетих) Съквартиранта ми е имал в групата си момче, което по всякакъв начин е искало да го забие и постоянно изтъквало грешките му. И Дани (съквартиранта ми) след като си скъсал задника от учене решил да приложи друга тактика - покани го на вечеря, после с нашата компания на дискотека и това момче остана толкова очаровано, че след това му е станало пръв защитник и след тази случка Дани е получавал само максимален брой точки на сесия. Понякога просто се нуждаят от внимание..
Графът каза,
февруари 6, 2008 at 8:30 am
Драга lyd, и аз мисля, че универсален съвет не може да се даде – случаите винаги са много индивидуални. Освен това има и 2 силно различаващи се ситуации: когато не е необходимо да имаш контакти и когато не можеш да ги избегнеш.
В първия случай съм привърженик на “системата” на Антония и често я прилагам по форуми. Винаги действа! Защото, според мен, “тираните” са комплексирани хора, вечно “неразположени духовно”, които се дразнят от вида на здравите.
Във втория случай нещата са доста сложни, винаги конкретни и като правило изискват много усилия – и за намиране вярно решение, и за прилагането му.
Едно е сигурно: никой не може да ни обиди ако ние не се обидим!..
lyd каза,
февруари 6, 2008 at 9:41 am
Графе, няма смисъл да коментираме случаите, в които сме имали възможност да избегнем контактите, а когато говоря за тираните, нямам предвид да се обиждаме или да бъдем емоционално накърнени по какъвто и да е начин. Става въпрос за практичната, материална реалност извън главите ни, където тези хора понякога имат властта да променят важни обстоятелства в живота ни. Така че очаквам хората да споделят конкретен опит, а аз да си извадя заключение кое върши работа за мои конкретни случаи.
ssk каза,
февруари 6, 2008 at 4:57 pm
Човек трябва да покаже, че е по силният и да превърне него в теб, а себе си в тиранин…. Законите на джунглата…
sylph каза,
февруари 7, 2008 at 12:05 am
Антония дава възможен подход..
Препрограмираш го. NLP
Анализирай по коя верига има уязвимо впечатване и го “дай накъсо”, после го “оправяш”, и.. забравяш