вярвам повече на книгите
януари 27, 2008 at 12:20 pm (art of living, медии)
If you want a picture of the future, imagine a boot stamping on a human face forever. George Orwell
Днес най-после разгърнах брой 01 на “Капитал” за 2008 и в статия за Оруел и сбъдването на неговата “1984” прочетох, че от компютри на ЦРУ и на политици са правени редакции в статии в Wikipedia. Възможността да се манипулира съдържанието на често посещавани “отворени” сайтове е очевидна, а ние рядко се замисляме за последствията.
Основната причина, поради която не се предоверявам на Интернет е фактът, че голяма част от съдържанието се генерира от лаици като мен. Ироничното е, че дори хипохондрици като Лъчо черпят здравни съвети с пълни шепи точно от Интернет.
Ако ми е нужна по-задълбочена и сериозна информация, чета книги. За да напишеш книга е нужно повече време, сериозно отношение, призвание, отколкото да драснеш нещо в нета. По-голямата част от книжното съдържание не се намира свободно онлайн заради авторските права и манипулациите са значително по-малко вероятни. Проблемът с лаиците си остава, разбира се – бг преводачите от английски ме изумяват се невежеството си, но когато знаеш английски, успяваш да си преведеш българския “превод” в повечето случаи.
Разбира се, всичко казано дотук не означава, че не ползвам Интернет за търсене на информация. Ползвам го всеки ден, но подбирам източниците си. Предпочитам информация, за която се знае откъде идва – посочен е източникът й, авторът, има информация за него – после можеш да си намериш някак цялата книга, статия и пр.
Винаги търся различни гледни точки и обръщам внимание не само на съдържанието, но и на стила и тона на пишещия. По-ниско е доверието ми към твърде емоционалните автори, както и към очевидно по-необразованите. В тази връзка никога не търся информация на български, ако мога да я намеря на английски. Пред масовите източници на информация като Wikipedia ( и pomagalo.com 
) и подобни, предпочитам независими писачи, които са вложили време, мисъл и сърце в написаното – такива са някои притежатели на сайтове и блогове.
Голяма част от решенията ми при търсене в Интернет се основават на интуицията, но тя се развива с употребата й – точно като логическото мислене.
вярвам повече на книгите « полетът на костенурката каза,
януари 27, 2008 at 12:31 pm
[...] коментарите тук [...]
Ворце каза,
януари 27, 2008 at 1:15 pm
Аз преди известно време в друг блог изказах своите съмнения в обективността на голяма част от информацията, изнесена в мрежата.
Затова за моите цели обичам да използвам сведения от източници като онлайн университетски библиотеки и списания, известни издания и др. подобни. Дори да “залитат” в някоя посока, все пак знаеш авторите на статиите и ако си наясно с техните възгледи, можеш да си съставиш по- реална картина за събитието.
pos51 каза,
януари 27, 2008 at 1:34 pm
Съгласен. Източниците са важни. А може би емоционалните автори не са загрижени точно за твоето внимание, ти очевидно не се нуждаеш от информацията представяна от тях. Може би те целят нещо съвсем различно от това да информират теб…
Howard Zinn например, е доста емоционален на моменти. Това не успя да повлияе на доверието ми към него.
Бъди здрава!
Филип каза,
януари 27, 2008 at 1:49 pm
Уикипедия се редактира от милиони юзъри и невярната информация се коригира за няколко дни. Въобще най-обективната информация е тази, която е минала peer review: нещо, което при книгите често го няма. Най-добре е човек да търси повече източници, защото има и манипулативни книги, пък и не се иска да си гений, за да напишеш книга.
Kariya каза,
януари 27, 2008 at 8:21 pm
Дали моята догадка е толкова добра, колкото и твоята?
“…Wikipedia. Възможността да се манипулира съдържанието на често посещавани “отворени” сайтове е очевидна, а ние рядко се замисляме за последствията.” – казваш, и си права.
Моята, самоходеща Wikipedia – една реалност, с която съгласуваме и проверяваме различните си мнения, след като прочете това, спокойно свали очилата си и тихо каза - “Съмнявай се (а то това неговото “съмнявай се” е равнозначно на “не вярвай”) във всичко, което казват и пишат, особено ако ти звучи твърде убедително.”
За сайтовете и блоговете – една уникална ситуация, която само интернет може да предложи – една виртуалност от знаци, думи, текст … някой пише, следователно съществува - думите са всичко. Мълчи ли, няма го този някой. Но заговори ли, може да бъде всичко!!!
Приказка за доверието и кривото огледало, разказвана в киберпространството. Всъщност нещата са много сериозни и вероятно често човек попада в капана, който понякога, самият той е заложил.
Много хора веднъж хванати в примката на материалния свят, ако като млади не са осъзнали ценността на редица важни неща, трудно могат да намерят време да оформят собствения си литературен вкус, да придобият способност да анализират представената им информация, да преценят сами за себе си валидността на определени концепции и да формулират това, което поради липсата на по-добро определение да го наречем – реална - вярна - представа за нещата.
Чрез технологиите - цитата/информацията - ни се представя един свят, който не ни се налага да опознаваме (реално, а само виртуално), а дори и да ни се налага не ни е цел да го прилагаме – приемаме го за даденост и толкова. И много, много не се и замисляме, а да не говорим, че не търсим и смисъла на казаното. А информацията – от всякакъв вид, независимо от източника - е твърде мощно средство за манипулация и не само.
А дали пък книгата, на която повече вярваме ни дава този смисъл?! - ах, този терор на смисъла (има смисъл – няма смисъл), под който минава цял един живот. Говорим за добрата книга от добрия автор, на който вярваме и с удоволствие и вдъхновение четем – естествено не седнали пред монитора - и препрочитаме. “Имаш книжна представа за живота”. ОK! Така е. А кога излизаме от книжната представа? Сигурно когато поискаме, залагайки на интуицията си. Въпросът е дали искаме?!
Апостол Апостолов каза,
януари 28, 2008 at 5:08 am
Древните са казвали: “Изречената мисъл е лъжа.” Така е, защото никой не може да бъде НАПЪЛНО ОБЕКТИВЕН.
А какво да кажем за записаната мисъл?… Особено за тези писания, които са правени или по поръчка, или за пари?…
lyd каза,
януари 28, 2008 at 9:44 am
Хм, не бях кой знае колко философски или конспиративно настроена, когато писах това. По-скоро прагматично, наблюдавайки как мои познати търсят информация
Относно книжната представа за живота … някой ден ще пиша за това - мисля, че тези с книжната представа често са по-добре ориентирани от затъналите в прекия опит
Маркуча каза,
януари 28, 2008 at 12:59 pm
Има WikiScanner.
Графът каза,
януари 29, 2008 at 9:52 am
Могат да те манипулират само ако позволиш.
Ако човек няма време за много информация по конкретен въпрос трябва да внимава от къде я получава. А иначе, многото информация се “самопрочиства” – плюс-минус, плюс-минус и остават нули.
Аз си имам любимо “предупреждение”:
“И най-големите умове са хора като нас – не са безгрешни!”
Ако винаги не успява да ме опази, то поне не оставя без работа РС-то ми под шапката. Не че и то не греши – нали всичко е в заложената програма…
lyd каза,
януари 29, 2008 at 10:19 am
О, когато си се запознал с повече гледни точки и си забравил за малко предразсъдъците си е чудесно. Нямам авторитети, които да издигам в култ, но все пак някои хора изследват нещата по-задълбочено от други, така че предпочитам да чета техните неща
Сетих се за нещо, което бях писала за авторитетите: http://lydblog.wordpress.com/2007/09/01/authority/
Майя М каза,
януари 29, 2008 at 3:06 pm
Като цяло съм съгласна, само не разбирам какво им пречи на авторите от “Капитал”, че политиците и служителите на ЦРУ като всеки друг могат да редактират “Уикипедия”.
Бариерите пред публикуването на печатни материали, диктатът на пазара и понякога на рецензентите донякъде служат като качествен контрол, но са нож с две остриета. Например отчайващото качество на българските учебници се дължи на ограниченията пред авторите им - трябва да имаш високо място в йерархията и връзки. Когато осъзнах, че няма да имам тези необходими условия (освен може би на стари години, когато пък вече няма да мога да пиша), започнах да публикувам учебните си текстове в Мрежата.
Аз също имам по-голямо доверие на англоезичните източници. Дори съм се хващала, че един и същ текст ми се струва по-надежден, ако го чета на английски.
lyd каза,
януари 29, 2008 at 3:58 pm
Нищо не им пречи
Просто съобщават. И на мен не ми пречи. Но всеки би могълл да редактира с всякакви мотиви и всякакви знания 
иван гешов каза,
април 17, 2008 at 12:53 am
Защо имате доверие само на англоезични източници, когато най-големите манупулации са от такива? Ползвайте и руски, и френски и други източници. Светът не е само англоезичен…
lyd каза,
април 17, 2008 at 10:25 am
Така е, не е ли така