без сюжет
януари 21, 2008 at 10:17 am (книги)
Чета “История за любов и мрак” ( A Tale of Love and Darkness). Би трябвало да се нарича роман, защото е над 600 страници, но няма осезателна главна сюжетна линия, която да ме държи в напрежение. Аз и не искам да съм в напрежение. А когато чета ми е все тая къде ще ме изведе сюжетът и дали изобщо има сюжет.
“Понякога фактите замъгляват истината”, казва авторът (Amos Oz). Аз пък мисля, че почти винаги я замъгляват. Ето затова ми е все тая какво се случва. По-важно ми е усещането за местата и ситуациите,
Тази книга ми е толкова позната. Може би има нещо общо с всички книги, разказани през погледа на деца. Може би ми звучи твърде по руски – като книгите на Лев Касил (особено “Кондуит и Швамбрания”. Може би еврейското в нея ми е толкова близко.
Всъщност книгата е пълна с хиляди малки сюжетчета – разнолики като еврейската общност (кое всъщност е общото в нея?). Толкова различни начини на живот, от които не мога да избера нито един, защото изпитвам носталгия по всичките – от неподвижността на кабинета на писателя/учения (може би стаята на Айрис), през пъстротата на южния пазар, мълчанието на пустинята, енергичните дни и дълбокомислените нощи на кибуца.
Може би в предишен живот съм била еврейка. Дали някога ще бъда пак?
без сюжет « полетът на костенурката каза,
януари 21, 2008 at 10:20 am
[...] Коментарите тук [...]
insomnia1304 каза,
януари 21, 2008 at 11:02 am
Може би…Дали някога ще бъда…?
За музиката се говори когато свърши коцерта!?
Бъди здрава!
Ворце каза,
януари 21, 2008 at 2:28 pm
А “местата и ситуациите” не са ли факти?!
Фактите са обективна реалност, “усещането” е вече интерпретация.
Но и аз възприемам нещата по същия начин.
А Оз беше казал, че “еврейн е всеки, който е достатъчно луд да се обяви за такъв.”
Мисля, че това се отнася за всичко и не трябва да бъде свеждано до юдаизмът.
Аз бих казал, че всеки, който е личност, е малко луд.
Иначе за юдаизма…
Мога да говоря много. Още повече, че днес имаше голяма вероятност да съм женен за еврейка и да прекарвам половината от времето си в Израел.
Юдаизмът е въпрос на интерпретация също.
Но до голяма степен той си остава една затворена семитска култура, поне в разпространената му версия, създала за разлика от ислямската накакъв модус вивенди с външния свят.
Доста често ние виждаме външните му “екзотични” измерения, но проникването “под кожата” е доста трудно.
тайнство « полетът на костенурката каза,
януари 22, 2008 at 10:14 am
[...] мозък е като карфиол, казва майката на Амос, но е пълен с метафори, добавям аз, а колкото и да [...]
без сюжет 2 « полетът на костенурката каза,
януари 25, 2008 at 10:04 am
[...] сутрин свърших книгата. За съжаление, тя стига най-късно до сватбата на Амос [...]