Когато работя, знам, че това, което правя е нужно за някого. Понякога може да не е интересно и приятно за мен, но се съгласявам да го направя, защото искам да помогна. В повечето такива случаи не искам да ми плащат. Когато знам, че някой друг може да свърши същата работа срещу заплащане, а човекът в нужда може да си позволи да плати, предпочитам да свържа тези хора и да се отърва от работата.
Рядко съм вършила неща, за които смятам че са безсмислени. Изключения правя в краен случай, ако не успея да заобиколя закон или шеф. Мисля, че съм голяма късметлийка. Повечето хора си изкарват хляба като правят неща, които не харесват или намират за безсмислени. Бих се чувствала отвратително да върша нещо, от което знам, че няма никаква полза за никого – да речем да заемам някаква административна длъжност, която съществува само заради остарели, никому ненужни правила.
Представям си как бих се чувствала да знам, че седя на клон, който е по-добре да бъде отрязан и да си мълча, за да не падна на земята. Ето така се поддържат огромни йерархични архаични безполезни структури – като вид социална помощ за работещите там.
Това убива духа.
излишен « полетът на костенурката каза,
януари 9, 2008 at 11:24 am
[...] Коментарите [...]
longanlon каза,
януари 9, 2008 at 12:11 pm
Откриваш истината за бюрокрацията
Майк Рам каза,
януари 9, 2008 at 5:11 pm
Понякога такива позиции заемат хора с предварително убит дух и това въобще не ги притеснява. За съжаление.
Апостол Апостолов каза,
януари 10, 2008 at 4:38 am
Бързам да ви успокоя- преди години ме ПРИНУЖДАВАХА да върша стократно по- безсмислени неща.
Като школник трябваше да копая окопи (с учебна цел), а след това- напълно каталясал и с разкървавени ръце, трябваше да ги заривам, за да има следващият набор какво да копа.
Така аз от рано свикнах с безсмислиците и безумията, които в тази страна са май неделима част от пейзажа.
Az каза,
януари 10, 2008 at 1:23 pm
Spored men e mnogo otnositelno i zavisi ot tova kak vseki edin vazpriema sebe si i posta, koito zaema. Poznavam hora, koito rabotiat neshto, koeto na men mi se struva bezsmisleno, no tiah gi udovletvoriava i sa spokoini.
lyd каза,
януари 10, 2008 at 2:06 pm
Именно де, иначе всички бихме искали да вършим точно едно и също
Графът каза,
януари 14, 2008 at 8:38 am
За всеки влак си има пътници, за всяка служба – службогонци.
Всичко е до човека – който е “отворен за другите” не може да си върши през пръсти работата. Има такива и от сегашните млади – наскоро младо момиче в НАП отиде чак в съседна стая само за да разбере къде трябва да ме насочи. А не ù беше изобщо работа. И надали я задоволява чиновничество на гише…
За съжаление твърде много са и тези, за които Валери Петров е написал в “Песничка за пазачите на фара”:
но понеже всеки
търсел пътеки
да не поема отговорности преки
и понеже защото
е добре във бюрото,
когато си тръгваш и държат ти палтото,
Те със сигурност не се измъчват от подобни въпроси – много добре даже си се чувстват “във бюрото”?
vitaminko каза,
януари 16, 2008 at 7:03 pm
Ненавиждам бюрокрацията, но по ирония на съдбата част от работата ми изисква мълчаливото поведение, което описваш по-горе. Не само мълчанието убива духа. Изопачаването на истината също убива. И това го има не само в големи бюрократични администрации. Има го и в бизнеса. А всичко това се случва според мен защото у хората надделява нагласата за оцеляването. И аз не правя изключение.
lyd каза,
януари 17, 2008 at 8:14 pm
Отдавна замислям да напиша полезни съвети за тези, на които се налага да оцеляват вършейки такава работа.