на ти с Граф?!?
януари 4, 2008 at 10:38 pm (art of living, blogs, хора)
Както всички знаят, трудно ми е да говоря на “Вие” онлайн, особено с хора, които коментират в блога ми - някак ми изглеждат твърде близки … освен ако не ми изглеждат прекалено докачливи, разбира се 
Днес, обаче, откривам Графа, който пък не може да говори на “ти” 
Предположението ми следното: Графът е от Онези Джентълмени. Но станалото станало. Успокоявам се с факта, че от няколко години сме на ти с Мистър Стоев Прибавям факта, че не съм в първа младост, както и това, че винаги съм мечтаела да се пенсионирам.
Представям новия пенсионерски блог. Съжалявам, Графе, но първият е тук. Надявам се тази нетърсена и неочаквана публичност да не те притеснява. Поздрави на внука, който те направи част от нашето братство
Колко жалко, че баща ми, който пише прекрасно, няма блог.
Графът каза,
януари 5, 2008 at 10:41 am
Драга lyd, (без малко да напиша “уважаема” и съвсем да Ви стресна
) чак от “Онези” не съм. Щом имам приятел бездомник, който ме причаква за да повървим заедно и да си поговорим… Просто навик от друго време.
даде следния резултат:
Благодаря за поздрава към внука – той вече сам го видя и също Ви благодари. Сърдечно Ви благодаря и за вниманието към мен!
А за баща Ви – може би и едно кътче във Вашия блог би свършило работа? Би ми било интересно да прочета нещо от него…
………….
Още няколко думи за “ти” и “Вие”. Бележката Ви ме накара да се замисля кога говоря и пиша на “ти”. И “вграденият ми РС”
Преминавам някак естествено на “ти” (без обмисляне), когато имам чувството, че събеседникът ми приема думите ми едно към едно, както съм ги казал. Т.е. с пълно доверие, че няма “скрити задни мисли”. Може би тази формулировка не е най-ясна, но е трудно да се обясни (като всяко чувство).
lyd каза,
януари 5, 2008 at 10:56 am
Мисля, че аз ги приемам едно към едно
Но друг е въпросът как го чувстваш ти 
Графът каза,
януари 6, 2008 at 7:58 am
Скоро ще се разбере…