Видеото е от филма What the bleep do we know. Down the rabbit hole. Публикувала съм го и друг път. Последният път когато го качвах в един от другите блогове, се зачетох в коментарите в YouTube и открих, че има и книга Flatland, написана в края на 19 век.
Днес намерих време да я прочета (на Times New Roman 12 е около 65 страници, формат A4).
Докато търсех видеото с Доктор Квант преди малко, видях, че има и филми. Ето връзка към Wikipedia за подробности, които сега ме мързи да чета. Ето ликнове към двата най-нови филма по темата: the movie и the film. Ето и малко видео:
Основната идея на книгата Е тази от клипчето с Доктор Квант: че знаем малко и често се съпротивляваме срещу възможността да научим. Тъй като от новогодишната баница за радост и никаква изненада ми се падна учението, искам да споделя с желаещите да учат, че книгата отива отвъд основното послание, за да покаже някои “механизми” на ученето и на съпротивата срещу него – вътрешна и външна.
Текстът е и елегантен социологически портрет на разслоено, управлявано от мъже общество, в което всеки страда по отредения му от статуквото начин. Освен обществени и междуличностни отношения, книгата хвърля светлина върху държавното управление, образованието ( либералното на висшите класи и прогресивното на низшите, макар че не са директно назовани с тези имена).
И много други неща.
Здравей, малко кръгче! « полетът на костенурката каза,
януари 1, 2008 at 8:46 pm
[...] Коментарите ТУК. [...]
Апостол Апостолов каза,
януари 2, 2008 at 5:25 am
Най- обезпокоителното явление и у нас, и по света е това: хората не искат да четат и да се образоват. Налице е един дегенеративен процес, който води до оскотяване, бездуховност и безнравственост.
lyd каза,
януари 2, 2008 at 1:03 pm
Мда, и аз смятам, че е обезпокоително и се чудя какво може да се направи по въпроса.
insomnia1304 каза,
януари 23, 2008 at 12:29 am
Истинските неща винаги са прости
К`во ще кажете за малко тестове?… Test yourself…
http://www.psychologytoday.com
Белким,санким,чунким излезе нещо полезно?
http://www.epochtimes-bg.com/health.htm
Както казва в едно свое есе Монтен – и умния си е малко прост и т.н.
Малко разнообразие – към учебника по биология:
http://www.squatter.hit.bg
http://www.webhealthcentre.com
http://www.chrohnsresource.com
http://www.soulhealer.com/crohnsdis.htm
http://www.personalmd.com/news/n0420103116.shtml
Който учи ще сполучи!
Изпопритесних се, ако не го споделя с вас,симпатяги!
Бъдете здрави и още по-добри!
Жилов каза,
февруари 6, 2008 at 3:18 pm
А има хора, които горят от желание да научат за съществуването на друг, по-добър свят от този. Толкова горят от желание да научат за това, че са готови да пренебрегнат всякаква логика в името на мечтата си.
Това е рецензия за What the Bleep do we know от физици:
http://intuitor.com/moviephysics/bleep.html
lyd каза,
февруари 6, 2008 at 3:35 pm
Има хора, които толкова много държат да оплюят филм, който може да зариби милиони ученици да се заинтересуват от физика. Може да накара милиони хора да си зададат важни въпроси. Логиката не е единственият инструмент на познанието – това го знаят и хората, които се занимават с наука. А Айнщайн в името на мечтата си е летял по-бързо от скоростта на светлината.
Жилов каза,
февруари 6, 2008 at 3:52 pm
Това е сайт точно на физици, които биха искали хората да се интересуват от физика. А главната цел на филма е да провокира интерес към други неща…
Живата, усещаща емоции, думи и смисли вода и използваният извън контекст д-р Албърт (това е описано в самия край на рецензията) не ми се връзват с физиката.
lyd каза,
февруари 6, 2008 at 5:02 pm
Четох текста доста повърхностно, но останах с впечатлението, че на въпросните физици им е неприятно, че се говори за квантова, а не друга физика, което малко ме озадачи. Не останах с впечатлението да твърдят, че някои твърдения от филма са фундаментално погрешни, но казват, че не са няма достатъчно експериментални доказателства за тях, както и че някои средни стойности са завишени, да речем. Сега, на мен като не ми се занимава да проверявам данни за каквото и да е, ще трябва да избера на кого да вярвам. Не мисля, че е чак толкова важно какви са дребните детайли. По-важното е че филмът кара хората да мислят, а посланията ми харесват и смятам, че ако повече хора ги възприемат, ще има по-малко самоизмъчващи се хора. А иначе за науката – постигнат ли е 100% консенсус между учените по повечето въпроси в нея? Не, разбира се
Всичко опира до leap of faith е вдин момент – мисля, че това е ясно на добрите учени. Другите са просто фанатици 
Estranged каза,
февруари 6, 2008 at 9:53 pm
Ето това са – преведени на български – частите, за които говорех:
“Според филма Емото е поставил в експеримента си контейнери с вода с разнообразни етикети – “Любов и признателност”, “Гади ми се от теб, ще те убия”, и т.н. – закачени към тях. После е фотографирал тяхната структура през микроскоп на следващия ден. Фотографиите разкрили структури удивително свързани с етикетите. Например, в “любов и признателност” имало красива, подобна на снежинка структура, докато “Гади ми се от теб, ще те убия” имало грозен и разчленен изглед.
Въпреки, че това не се обсъжда във филма, фотографиите всъщност са на замръзнали водни капки. Също не са дискутирани експериментите на Емото с имена като “Адолф Хитлер” и “Майка Тереза”, също както и етикети с еднакъв термин на различни езици. Снимката на Емото на замръзнала капка с етикет “Адолф Хитлер” изглежда като разбъркана картина на глобус, представяща глобално завоюване. “Майка Тереза” има по-приятен вид, макар и малко несиметричен. “Благодаря” на английски и неговия превод “Аригато” на японски и двете изглеждат като снежинки – съвсем малко различни. Колко вълнуващо: според работата на Емото, водата не само знае за текущите събития в човешката история, но и може да чете текст, написан на всеки човешки език. Защо ние, човеците губим толкова време в училище?
Филмът казва, че хората са “90% вода” (всъщност сме по-скоро 75%) и ако етикет може да промени водата, само си представете какво може да направи с хората! В един момент Аманда започва да рисува малки сърца по кожата си и става почти замаяна от себеутвърждаваща обич. Представете си какво може да направи това с татуировъчната индустрия. Помислете за всички други възможности: можем да слагаме сьобщения като “изтрезней и си намери работа” на бутилките с алкохол и да превърнем пияниците в почтени граждани. Можем да гравираме “обичай съседа си” на дръжките на пистолетите и да намалим убийствата. Или да напишем “останете по местата си и бъдете добри” на възглавничките за сядане на самолетите; това ще елиминира отвличането на самолети. Данните на Емото със сигурност обясняват поведението на студентите, които се подготвят за изпити като преписват информацията на ръцете си. Това не е измама, те образоват вътрешните си води.
По наши сведения, твърденията на Емото никога не са били независимо тествани от авторитетна група, нито са преминали двойно сляпо тестване: стандартната процедура за елиминиране на пристрастията на експериментатора. Като оставим двойния сляп тест, няма дори признак, че който и да е от резултатите е бил повторен. Няма доказателство, че резултатите са еднакви и постоянни в една и съща водна капка. Не е ясно дали фотографираните кристали са единствените в структурата или са част от по-голям шаблон. Образователната фондация на Джеймс Ранди предложи 1 000 000 долара на д-р. Емото, ако данните му могат да преминат двоен сляп тест. Уви, явно самата мисъл за зло с големината на милион долара би покварило дори най-чистата вода.
(…)
Дейвид Албърт, философ – физик от Колумбийския Университет, е оскърбен от финалния продукт. “Бях наистина наивен, но си научих урока”. (…) Възгледите на д-р. Албърт са точно противоположните на показаните във филма. Той е дал четири часово интервю, което творчески е редактирано. (…) “Бях редактиран по начин, който напълно подтиска моите истински възгледи относно темите, които филмът обсъжда. Аз наистина, съм дълбоко отчужден от опити да се свърже квантовата физика със съзнанието. Нещо повече, обясних всичко това доста дълго, пред камера, на продуцентите на филма… Ако знаех, че ще бъда толкова изкривено представен във филма, щях със сигурност да не се съглася да бъда сниман.”
Моят послеслов: Детайлите са важни, а тук дори не става въпрос за “малки неточности”. Тук става въпрос за недоказуеми идеи. Идеи за света (особено, че светът е жив и човечен) може да има всеки. Но има разлика между наука и псевдонаука. Нещата трябва да могат да бъдат повторени от независим екип, наблюдавани, проверявани, утвърждавани или опровергани, за да можем да си говорим за наука. А идеите от типа “да се отървем от сегашното си съществуване и да отидем отвъд границите си” могат да бъдат и изключително опасни, защото често отвъд границите ни има само смърт.
Няма да ти грозя повече темата, изказах просто тотално различната си позиция към този така отварящ очите на хората филм.
lyd каза,
февруари 7, 2008 at 9:47 am
Разбрах, че проблемът е между това, което смяташ за наука и това, което смяташ за псевдонаука
Но какви са тези тестове, които елиминират пристрастността на експериментатора? Жилов, чета доста книги за наука, и то от истински учени – колкото са по-истински, толкова по-лесно признават ограниченията на науката и многократните случаи, в които е очевидно, че наблюдателят влияе на наблюдаваното – различни екипи получават различни резултати в различни лаборатории 
Знам, че ако решим да повярваме в това, ще трябва да се разделим с удобната сигурност на света, отнета ни точно то квантовата физика. Айнщайн не е успял да повярва на това, което са открили Нилс Бор и компания и е произнесъл знаменитата фраза “Бог не играе на зарове”. Така че едни вярват на Айнщайн, а други на Бор, а трети се мъчат да намерят компромис 
А ти не ми грозиш темата. Заповядай пак
Daggerstab каза,
февруари 7, 2008 at 9:30 pm
Да се включиш ли или да не се включиш – това е въпросът. (Бях тръгнал да се включвам, и дори дръпнах три абзаца преди да се разколебая. Някои хора го отдават на зодията ми.)
Обикновено при мен следващия въпрос е “А защо да се включвам?”. Възможен мотив А – желание да променя мнението на Лидия по въпроса. Възможен резултат при така поставена цел – нулев. Подобни хора (и аз спадам към тях) много трудно се убеждават в пряк спор. Ако искаш да им пробуташ нещо, трябва да им го сипеш във водата, тоест, в източниците на информация, които възприемат като неутрални спрямо теб. В този ред на мисли – заслужава ли си да рискувам да се лиша от скъпоценния си екземпляр на “Обитаваният от демони свят”, като го изпратя по пощата на някого? Карл Сейгън би трябвало да се хареса на един интелигентен човек.
Възможен мотив Б – желание да повлияя на случайните и неслучайните хора, които биха прочели това. Обичайният ми мотив при спорове на подобна тема. Възможен резултат при така поставената цел – неясен. Не е ясно и дали въобще някой освен нас тримата ще прочете каквото и да напиша.
Възможен мотив В – спор от любов към спора. Уви, вече не съм гимназист и това не е клуб по дебати. В последните дни съм хронично изморен и в много трънливо настроение (предполагам си личи). След преживяванията ми в Уикипедия все повече и повече започвам да си щадя нервите, защото не искам да го докарам до “Диазепам” на 30.
Та, някой интересува ли се от това, което мога да кажа по темата? Говоря за науката, вярата и “What the bleep do we know?”. Имам и други неща да правя, освен да вися по блогове.
Жилов каза,
февруари 7, 2008 at 10:38 pm
Да поясня, че поканих Daggerstab да намине преди 1 ден.
Как се пише тази книга на английски?
lyd каза,
февруари 8, 2008 at 9:39 am
Разбира се, че искам да се включиш, но не съм сигурна дали и ти, и Жилов схващате ясно позицията ми – моят спор е по-скоро за нагласите като цяло, а не за конкретиката на фактите
А книги на Сейган имаме вкъщи 
Пиши как е заглавието на твоята книга английски и ще го изровим отнякъде 
Не искам да стигаш до Диазепам чак 
Просто си говорим. Тук не е форум, където хората се хапят и банват 
Пък честно казано не знам защо се заформя спор за физика, след като Flatland е по-скоро книга за човешките и обществените нагласи
Estranged каза,
февруари 8, 2008 at 10:46 am
Flatland е в контекста на What the Bleep, т.е. може и да бъркам темата.
lyd каза,
февруари 8, 2008 at 11:08 am
Flatland е книга, написана в 19 век. What the Bleep използва един мотив от нея. Това е всичко.Ако прочетеш текста, ще видиш, че съобщавам, че съм чела книгата. И тази книга не е буквално за наука, а за обществото … както съм написала и по-горе. Имаш ли нещо против видеото за Flatland извън контекста на филма?
Ако ти се е сторило, че постингът ми е за филма, прочети го и помисли за обективността
Daggerstab каза,
февруари 8, 2008 at 12:23 pm
Пълното заглавие на книгата на Сейгън е The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark. Писана е през средата на 90-те и някои моменти са поостарели вече, но останалото заслужава да се прочете.
В момента нямам време за още, на работа съм.
Estranged каза,
февруари 8, 2008 at 12:42 pm
Постингът е за Flatland, и това ми е напълно ясно, чел съм го още когато го пусна. Имам си мнение за трансцедентността и прекрачването на границите на човешкото съществуване, което не намерих смисъл да споделям тогава, и не намирам смисъл да споделям и сега.
Та ясно ми е, че става дума за Flatland, но понеже постингът ти споменава и What the Bleep и понеже коментарите могат да обхващат и периферните неща, се възползвах от това, за да си кажа мнението за What the Bleep.
lyd каза,
февруари 8, 2008 at 12:53 pm
Като че нямах предвид нещо толкова грандиозно, че да го нарека трансцендентност. Просто въпроса как се решаваме да погледнем на нещата от малко по-широк ъгъл