потвърждава убеждението ми, че рано или късно каквото търсиш, това и намираш (ако знаеш какво търсиш) и че винаги ще бъде според вярата ти.
Започва в далечната 1958 година в общежитие за работнички, които са дошли в Москва заради мечтите си.
Макар че декорът е социалистическа Москва ( и в двете серии, на разстояние от около 20 години една от друга), историите са универсални.
Независимо къде се намираш, какво вършиш, дали си семеен, за какво мечтаеш, би могъл да си човечен или не, да имаш приятели или не, да си щастлив или не. Ето защо този филм е оценен и отвъд Желязната Завеса с Оскар.
Общото между готините герои в този филм е, че никога за нищо не се пестят.
Сюжетът? Нали знаете, че не обичам да издавам. Ще спомена само, че се разказва за три приятелки, които идват с различни идеи за любовта, брака, образованието, професията и пр. Правят различни избори, случват им се различни неща, но си остават приятелки.
Последното не е фокусът. Всъщност филмът е направен така, че всеки да види в него различен фокус. За вашата скромна домакиня този път фокусът падна върху съвършения мъж, но по различен начин от предния път. Оставям на вас възможността да предполагате защо и да споделите в коментар. Можете да се включите срещу нищожната сума от по-малко от 2 лв. в Кауфланд и малко повече от 2 часа у дома.
Ще дам единствен жокер: ЗЕЛКА.
P.S. Ако не беше Путин, бих поживяла по тези земи. Невенчето знае защо.
Москва не вярва на сълзи « полетът на костенурката каза,
декември 30, 2007 at 2:22 pm
[...] Коментарите ТУК. [...]
Мила каза,
декември 30, 2007 at 3:45 pm
един от любимите ми филми
Майк Рам каза,
декември 31, 2007 at 12:48 am
Страхотен филм! Разбира се, типично по руски, е малко бавен в действието, но наистина е филм, много различен от типичната соц продукция по онова време и съвсем заслужено печели симпатиите на американската Академия за киноизкуство и моята голяма любов!
Апостол Апостолов каза,
декември 31, 2007 at 4:24 am
Спомням си, че гледах този филм в киносалон. Накрая мнозина плачеха. След това го гледах няколко пъти и по телевизията. Имах все същото изживяване. Със своята човечност и дълбочина това произведение на съветското киноизкуство напомня за най- големите шедьоври на руската литература изобщо.
Мисля освен това, че позицията на авторите беше ненатрапчиво дисидентска, защото идеологията почти не присъстваше в този филм. Това също така не е за пренебрегване.
lyd каза,
декември 31, 2007 at 1:32 pm
Идеологията не присъства в доста съветски филми или присъства в доста дисидентски вид. Мисля, че същото се отнася и за доста от старите български филми.