съм по-далече от истината от обикновено. Когато Теодора ме подложи на поредното си интервю се постарах да й покажа колко съм щастлива и че смятам да продължа да правя каквото си искам и че каквото и да се случи ще съм ок. Час по-късно й обясних колко пагубни ми изглеждат тенденциите за страната, предвид нагласите и поведението на по-голямата част от населението.
Съгласна съм, че работата на правителствата се простира дотам да опазват хората от другите хора, а не чак дотам да опазват хората от самите себе си. Съгласна съм, че ако някой не иска да си помогне, никой не може да му помогне.
Какво ме бърка всичко това? Нали аз съм ок. Не знам колко човек би могъл да бъде ок насред разрастващо се гето. Нито знам какво точно печели ако не прави нищо за да няма гета.
Прибрах се и мислих, мислих, и стана твърде сложно и не знам как попаднах на интервюто на Беназир Бхуто с Дейвид Фрост. За мен това интервю беше знак, че не бива нещата да се оставят да се скапват. После потърсих нейна снимка и я намерих в този блог. Там попаднах и на коледния призив да направим по нещичко за по-малко късметлиите от нас и го постнах в ученическия блог. След като отговорих на въпросите, които Петър ми зададе в писмо, попаднах на текста му за гладните и го приех като още един знак, потвърждаващ убеждението ми, че всичко някак е и моя работа. И оттам хоп, тръгнах по следата и попаднах на новината, че Беназир е убита преди няколко дни. Което е смущаващо.
Всъщност бих предпочела да не рина с лопата, да се наслаждавам на красотата, да избягвам резките движения, но и да знам, че и другите хора имат същите основни предпоставки. Какво ли е предпочитала Беназир?
Ето интервюто след скорошен атентат:
Графът каза,
декември 31, 2007 at 8:19 pm
Това не е коментар на написаното по-горе. Пиша Ви тук, защото съм много нов (съвсем новороден
) в този свят на личните дневници и не зная къде мога да се обърна неангажирано към Вас.
Случайно попаднах на Вашия блог. И се зачетох. Да си призная, след няколко неща направих моя си тест – погледнах политика, ромите, демокрация, религия, авторитети…
И се уверих: не съм сгрешил с първата преценка. Вие пишете своите мисли! Което не се случва често. Мисля, че ще разберете и без обяснение какво искам да кажа.
Радвам се, че Ви намерих. Допадате ми, ще дойда пак да прочета всичко.
Пожелавам Ви радостно посрещане на Новата Година и много, много здраве!
lyd каза,
януари 1, 2008 at 5:20 pm
Благодаря
Искате ли да си говорим на ти?
Графът каза,
януари 4, 2008 at 2:27 pm
Спокойно ми говорете на “ти”. Но ми позволете аз да остана на “Вие” без това да Ви притеснява. Ако погледнете блога ми ще разберете защо ми е трудно да говоря на “ти”
Има реална опасност да има в писанието ми ту едното, ту другото.
Накратко, на когото както му е удобно без претенции и притеснения.
Става ли?
lyd каза,
януари 4, 2008 at 9:36 pm
Аха! А къде е блогът ти? Ако може в следващия коментар да оставиш линка?
Майя М каза,
януари 7, 2008 at 2:52 am
Често имам чувството, че всичко около мен бавно се разпада и светът отива на зле. Опитвам се да не му се давам. Казвам си – може пък да не е така, досега е имало много “фалшиви тревоги”, пък и така да е, нима това би променило списъка ми с неща за вършене?