Преди половин живот, когато обичах Гьоте, Никарагуа и хипитата, стаята ми беше украсена с картини на Николай Рьорих. Не знаех почти нищо за него, както и за Изтока; пейзажите бяха доста чужди и неуютни, но въпреки това се виждаха на всяка стена – високи островръхи планини и тук-там по някой лама.
Прекарала съм целия си живот в равнина, но винаги съм разпознавала дали някое селце или градче се намира в планината – дори и без да я виждам – като гледам на нивото на прозореца на колата.
Никога не съм виждала снимки от Колорадо, но имам усещане за Колорадо и за привличането му. Надявам се Милко да прекара прекрасно там, да няма проблеми със снежните бури и да направи снимки.
планините « полетът на костенурката каза,
декември 25, 2007 at 4:15 pm
[...] Коментарите са ТУК. [...]