Немски зен
декември 25, 2007 at 3:24 pm (книги, културно многообразие)
Често мисля, че немците са (или поне са били) най-романтичните хора на света. Това е причина, заради която бих научила немски – за да чета митовете и приказките им.
Истината е, че не съм чела много – приказките на Хофман и Хауф, братя Грим, Фауст, няколко книги на Хесе, а Вълшебната планина на Томас Ман чака търпеливо (от лятото на 2006) да се спусна по оставащата й половина.
Не ме интересуват подробностите, че някои пишещи на немски са всъщност австрийци или швейцарци. Затова прибавям Юнг, Виктор Франкл, Менасе (Додо, моля те, върни ми ония книги!), Кестнер, и онези, чиито имена не помня, но знам, че съм купила техни книги.
Като казвам “романтични”, изобщо нямам предвид сладникави, а красиви и одухотворени, вълшебни, митични, архетипни.
Тъжно ми е, че Стоян учи немски, който, може би ще му помогне да се справи без разговорник в битов контекст, но няма да го доближи до онова, заради което си струва да се учи немски.
Всъщност това трябваше да е “ревю” на Нарцис и Голдмунд на Хесе. Благодаря на издателство Рива, което издава и книгите на Айрис. Чудя се в какъв тираж излизат тези романи и се надявам издателите да печелят достатъчно за да продължават с хубавите книги.
Нарцис и Голдмунд е романът в който съм маркирала най-много през живота си (непрекъснато маркирам, но рядко в романи). Започва с живота в един манастир; фокусът е върху двама млади възпитаници на манастирското училище, чиито избори се превръщат в два противоположни опита за осмисляне на живота. Средновековието е хубав фон за задаване на важни въпроси. И е доста красив.
Изкуших се да пожелая Хесе да се е преродил в мен и да пиша толкова красиви неща, но тъй като не ми се вярва да имам дарба на романист, може би би било по-хубаво да си пожелая да разпозная призванието си.
Освен манастир, има пътешествия през гори, села и градове; жени, смърт, изкуство. 343 страници се прочитат за един ден, покрай чистене (в което знаем, че съм бавна), прането и пазаруването.
haz каза,
декември 25, 2007 at 5:29 pm
И мен Хесе ме впечатли наскоро, както на младини.
http://hazelnutsbg.blogspot.com/2007/02/blog-post.html
apostoloff каза,
декември 26, 2007 at 8:17 am
Седем години съм живял в Германия, завърших немска филология, имам докторат по немска литература и ви казвам с ръка на сърцето: не си струва да си губите времето с немския език.
А що се отнася до романтичните немци… Ако ми покажете романтичен немец, аз ще ви покажа жив труп.
Ворце каза,
декември 26, 2007 at 2:01 pm
Ich weiß nicht, was soll es bedeuten,
Daß ich so traurig bin,
Ein Märchen aus uralten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.
lyd каза,
декември 26, 2007 at 3:48 pm
Haz, ама ти така ги пишеш тия ревюта издайнически
Четете ревютата на Haz след като прочетете книгите. Преди това четете моите! 
Така и книгата ще ви е интересна, а после и ревюто на Haz - дали е възприела книгата като вас.
kolaroff каза,
декември 29, 2007 at 12:38 am
Трябва да прочетеш на Томас Ман “Смърт във Венеция”, ако не си я чела, за да видиш, колко са романтични немците
Въпросната новела я водят, като най-доброто произведение писано на немски език. Иначе никой тия немци не ги е анализирал по-добре от френската литература, веднага се сещам за Шмуке от “Братовчедът Понс”.
източни новели (nouvelles orientales) « полетът на костенурката каза,
февруари 5, 2008 at 10:39 am
[...] ако в тях още има светлинка. Не напразно и Хесе и татко пътуват на изток към Ориента. А преводът е [...]