Албена по Коледа и Байрям
декември 25, 2007 at 4:07 pm (art of living, ромите, социално)

Днес минаха Албена и малката внучка. Олекна ми като видях, че днес е много по-добре, а лекарят й е изписал само лекарство за кашлица. В събота мислеше, че умира, след като беше вдигала 40 градуса температура и кашляше ужасно от понеделник, и не отишла на лекар да не харчи излишни пари. Дадох й лекарства и й написах “рецепта”. Казах й непременно да отиде на лекар в понеделник.
Когато си Албена, не знаеш дали на следващия ден ще останеш в същото жилище или ще бъдеш изхвърлена. Разболяваш се често, защото организмът ти е съсипан от многогодишен непрекъсващ физически труд, стрес, страх. Иска ти се да умреш, за да си починеш, но носиш отговорност за две деца, които все още не могат да се грижат за себе си.
Предполагам, че ще бъда критикувана за това, че само давам, а не съм направила нищо, за да започнат тези хора да изкарват сами пари.
Всъщност Албена не спира да работи, но всъщност изкарва по-малко отколкото ако просеше, а тези, които й плащат, всъщност смятат, че й дават милостиня, не че й плащат за полезен труд.
Майка ми е на същата възраст, но не работи. Стои на топло и гледа телевизия. Не защото е работила повече от Албена.
Синът ми е само година по-голям от малката внучка. На 14 години все още не работи, няма анемия и живее с увереността, че утре ще има какво да яде.
Ако имах дъщеря на 18, която се възстановяваше от туберкулоза, имаше сериозно възпаление на пикочния мехур, от каквото е починал баща й, и половин година прекарваше в болници и санаториуми, едва ли щеше да ми хрумне да изисквам от нея да се издържа сама.
В това време един е зает отмъщава на политическите си противници, друг да обикаля по магазините за нов GSM, защото старият му е омръзнал. Имаме си ледена пързалка и статуя на Богородица. Може би ще си имаме обсерватория и 3D кино. Децата ни са заети с това да организират купони, след които да не ходят на училище, за да си отпочинат. Ние сме заети с плащането на абитуриентски масрафи и оценки.
И вярваме, че нашият купон никога няма да свърши, че колкото и да сме некомпетентни, недобросъвестни, нелюбознателни, имаме по-специална връзка с Бог, отколкото Албена.
* Картинката е от коледната приказка “Малката кибритопродавачка” на Андерсен.



Албена по Коледа и Байрям « полетът на костенурката каза,
декември 25, 2007 at 4:14 pm
[...] Коментарите са ТУК. [...]
Milena каза,
декември 26, 2007 at 6:27 pm
Kato cheta tova, koeto pishesh za tazi zena i mi stava tolkova bolno. I se chuvstvam tolkova vinovna. Osven vsichko drugo dnes si pomislih che tazi dyrzava, v koqto Albena zivee ima t.n. Ministerstvo na socialnite grizi, ima systo i fondacii i nepravitelstveni organizacii. Mnogo mi e interesno kyde sa tezi institucii? Ima systo i strashno mnogo universiteti - medicinski i kakvi li ne, v koito studenti se uchat na kakvo li ne. Zasto nito edno ot tezi mesta ne napravi nesto za hora kato Albena? Mojat universitet tuk, organizira studenti da davat bezplatna hrana na bedni hora za Koleda. Grupata studenti se kachi na vlaka i otide da razdava hrana v edin kvartal na Chicago. Studenti po medicina naprimer poluchavat scholarship, ako otidat sled uchiliste i slediat dali stari hora sa si pili lekarstvoto vkysti i dali skoro sa si sledili kryvnata zahar i tn. A scholarship-a, kojto tozi student poluchava pri taksite, koito plasta za uchene viarvajte ne e nikak goliam ($160 na mesets), no go pravi i s goliamo udovolstvie. Onzi den slushah che 40% ot americancite (koeto pravi 120 miliona dushi ) aktivno volunteer za razlichni kauzi. Kolko hora v BG praviat tova? I drugo e viarno che tuk dyrzavata naema niakoe NGO da vyrshi vsichko, tova koeto “dyrzavata” ne uspiava ili ne i se zanimava.
lyd каза,
декември 27, 2007 at 2:03 am
Милена, пенсията на Албена е 80 лева. Дават й въглища. Тя си купува по малко дърва, за да може да си запали въглищата. Голямата внучка ще получава вече по 30лв на месец, защото е пълнолетна. А малката няма да получава нищо засега. Да видим какво ще измислят по-нататък социалните грижи. Когато нямаш 30 и нямаш работа, се вземат предвид доходите на родителите ти. В случая бащата е починал, но майката - за нея няма никаква информация, защото е избягала преди години. А трябва да има информация. Това означава, че социалните работници трябва да разпитат свидетели предполагам, за да се установи, че майката я няма и не полага грижи за децата и дълга и широка. Но и да се докаже, доколкото си спомням, една моя ученичка в сходно положение получаваше 60 лв. от общината, а брат й само детски (които са към 20 лв) или нещо такова. Така че едва ще скърпят 100 лв за двете сестри. А аз гледам да давам поне 200 на месец (да имат по 50 на седмица за храна), но напоследък може и да е двойно повече, защото се налага да се вземат лекарства и пр. Тези дни осъзнах, че трябва да имам предвид тези пари като си правя сметки за семейния бюджет и не ми се мисли какво ще стане ако ми спаднат доходите или скочат цените.
Има доста NGO дето уж се занимават с роми, но досега не са се заинтересували от моите роми (онези 18те примерно) - нищо че в списание ТЕМА са препечатали част от блога ми и че на един семинар за проблемите на ромите, един човек беше така мил да даде координатите ми. Мисля, че повечето организации просто си прибират пари от разни фондове.
А аз се чудя - да се захвана с NGO, при все че имам толкова много работа - не знам дали имам сили - все се навивам и все се отказвам.
Мисля, че какъвто народът, такава и държавата. В бг сме твърде цинични за да бъдем доброволци, да не говорим да го правим редовно, години наред.
Да, за мен сега е по-лесно да давам пари, отколкото да правя нещо друго за тях. И вече са ме критикували на тази тема - че се измъквам с пари, а не отделям време. Парите не били най-важното. Хората имали нужда да знаят, че имат приятели и пр. Едно момиче ми разказа историята на едно друго момиче, което заедно с ромското си другарче мъкнело тежки кофи. A аз, един вид, се правя на патрон. Щото е лесно, много по-лесно отколкото да нося кофи или да чистя входове
longanlon каза,
декември 27, 2007 at 6:18 pm
“Парите не били най-важното. Хората имали нужда да знаят, че имат приятели и пр.”
Може би е лесно някой да смята така, докато има пари… ама като нямаш какво да ядеш ми се струва, че колкото и да знаеш, че имаш приятели някак това не стига, за да си купиш хляб.
Истина е, че много от НПО-тата само си прибират парите от фондовете. Но и тия, които не го правят няма да могат да направят нищо за “твоята” Албена. Просто промяната в тоя случай не е лична, а социална - трябват 1-2 поколения, за да може стилът на живот на тия хора да се подобри. Моята чистачка примерно не е ромка, ама е доста бедна, била е чистачка цял живот, женена е била за ром. Все пак пращала е сина си на училище и сега той е професионален войник. Може би той няма да прати децата си в университет, ама във всеки случай няма да са бедни като майка му.
Тъжно е наистина колко много усилия се искат, за да се промени живота само на един човек…
a-tipova каза,
декември 28, 2007 at 10:39 pm
lyd, отдавна се питам как да помогна и най-после ми се отдава случай. Ще минавам през хасково (надявам се, че не съм объркала и наистина се намираш в хасково
утре /29.12/ и ако е удобно бих искала да донеса дрехи и други неща от които нямам нужда, а тези хора изглежда, че отчаяно се нуждаят. ако искаш свържи се с мен на sylv_atipova@yahoo.co.uk за да се уговорим.
(btw никъде не намерих твоя имайл или телефон..)
milenapavloff каза,
декември 29, 2007 at 7:41 pm
lyd,според мен това, което е правиш е много хубаво, а всички, които ти казват, че се “отърваваш” с пари, моля да съобщят те какво са направили. На мен идеята ми беше за държавата и за NGO-тата. А това, което ми казваш за заплетения закон за социалните грижи…
lyd каза,
декември 30, 2007 at 2:02 pm
Силвия, чак сега влизам тук! Благодаря! Изпратих ти номера си. Да, в Хасково съм.
благодаря за куфара « полетът на костенурката каза,
януари 3, 2008 at 12:06 pm
[...] такъв голям куфар донесе снощи Силвия като подарък за Албена. Пълен е с дрехи, спално бельо и хавлиени [...]
Майя М каза,
януари 7, 2008 at 2:44 am
Смятам, че правиш нещо чудесно за това семейство и се справяш отлично.
Колкото до “връзката с Бог” - аз за исляма си имам мнение, но то няма нищо общо с мнението ми за Албена и момичетата й.
lyd каза,
януари 7, 2008 at 10:45 am
Не мисля, че която и да е религия принципно пречи за връзката с Бог. Всичко зависи от степента, до която е стигнал този, който се опитва да осъществи връзката. Не познавам кой знае колко добре исляма, но виждам, че той се тълкува по толкова различни начини, като всяка религия. Фундаменталистите са на единия край на спектъра, но на другия са суфите