е с подзаглавие “Толтекска книга на мъдростта”. Макар че авторът се казва Дон Мигел Руис, не очаквай нещо подобно да приключенията на Кастанеда при Дон Хуан. Това е книжка, посветена на гласа, който постоянно бърбори в главата ти, за да ти натяква, че не си това, което трябва да бъдеш и да сплетничи срещу другите. Целта е да се научиш да му запушваш устата.
Макар да започва с интерпретация на мита за Адам – Ева – змията – ябълката, която на пръв поглед не ми се хареса, осъзнах че и тази интерпретация си има своето място в цялата картина, а книгата не казва нещо различно от това, което би ти предложило което и да е духовно учение – източно, западно или още по-западно, но ти го казва по различен начин.
Съществуват толкова много учения, понеже хората имат различни вкусове. По-забавното е, че аз смилам всякакви и съм развила способността да виждам приликите дори и там, където някои авторитети виждат разлики с непознати за тях традиции. Сравнителната религия е нещо, с което бих се забавлявала до края на живота си. Чета такива книги, обаче, не от желание да стана специалист, а защото ми помагат да не се отнеса твърде много докато решавам ежедневни проблеми и да забравя, че животът е прекрасен.
Признавам, че испанското име ме отблъскваше, но си купих книгата заради Вени Г., която я беше споменала преди около година май. Купих си я още тогава, а сега ще си взема и другите две. Надявам се да не бъда разочарована, че хич не обичам да купувам книги, които впоследствие не ме кефят – нито да ги дадеш на някого, нито да ги хвърлиш.
(В блога ни за успеха, обичан даде линк към сайт със споразуменията)
БГ корицата е същата
гласът на знанието « полетът на костенурката каза,
декември 21, 2007 at 10:25 am
[...] ТУК, [...]