как да познаем бог

 

Тази книга няма да бъде разбрана и харесана от хора, които все още смятат, че материалните придобивки и телесният комфорт са върховната им цел. Ще хареса на тези, които може и да не са осъзнали, но са се впуснали в духовно пътешествие и са си задавали въпроси за смисъла на живота, дали има бог и пр. философски неща.

Ще бъде разбрана по-добре от тези, които са понапреднали в духовното пътешествие, но другите могат да си я купят и четат от време на време.

Ще бъде скучна и неразбираема за повечето хора. Ако си религиозен и се чудиш как да бъдеш праведен, за да ти помогне Бог, няма да намериш отговор. Ако си заклет атеист, сигурно ще те отблъсне заглавието. Жалко.

Книгата не е за дядото с дълга брада, който седи на облаче, а за теб, човека и основните ти тревоги, пречки, амбиции. Представлява теория за човешкото съзнание, според която нивото ти на духовно развитие определя представата ти за бог, както и възприемането на света като цяло, разбира се.

Лесно можеш да определиш къде се намираш в момента, да си припомниш през какво си минал,  което ще те направи по-снизходителен към тези, които все още не са стигнали до твоето ниво, както и към това, което си бил преди.

Книгата е “блестящ научен и лирически синтез от неврология, квантова физика, лични спомени, източна и западна духовна мисъл.”

Признавам, че името Дийпак Чопра доскоро ми звучеше доста евтинко – може би защото имам полусъзнателни предразсъдъци спрямо индийците, а и мислех, че е автор на “езотерична” литература, превъзнасяна от любители на Телевизия 2001.

Оказа се, че не съм права и това е четвъртата негова книга, която съм чела. Мога смело да ти препоръчам: “Сила, свобода и благодат”, основаваща се на древната философия Веданта и откритията на съвременната наука – може да ти помогне ако си тръгнал да търсиш щастието. “Спонтанно удовлетворение” има общо с идеята на Юнг за синхронноста.

Хвалят я куп авторитети, от които са ми познати или любими Далай Лама, Кен Уилбър, Лари Кинг, Михаил Горбачов, Шърли Маклейн, Джоан Борисенко, Бърни Сийгъл, Уейн Дайър.

Книгата на английски и на български.

12 Коментари

  1. vitaminko каза,

    декември 5, 2007 at 7:28 pm

    Идеалът във Веданта и в Йога е извън всякакви представи и качества, т.е. ниргуна. Говоря за т.нар. необусловено съзнание или още принцип на съзнателността. Във Веданта се нарича Брахман, в Йога - Пуруша.

    Ето защо в светлината на тези философски системи, не би било коректно да се дава предписание “как да познаем бог”. Съвсем друг е въпросът дали Брахман-Пуруша може да се нарече Бог в смисъла който влага западния свят. Според Йога Пуруша е абсолютно пасивен и бездеен, защото ако извършваше някакво действие това би означавало да е обвързан както с мотивите така и с резултатите.

    Пуруша е горивото в резервоара на автомобила. Без гориво автомобилът не може да се движи. Но горивото не казва на автомобила къде да отиде и с каква скорост да се движи. Или още Пуруша е потенциал за съзнание и осъзнаване, но не е самото съзнание и осъзнаване. Поради това Пуруша не може да осъзнае сам себе си, така както с клещите можеш да хванеш произволен предмет, но клещите не могат да хванат сами себе си. Всеки път когато кажеш това е Пуруша, значи си сбъркал. Всеки път когато осъзнаваш някакъв факт или природата на някакво явление, зад това осъзнаване стои Пуруша, без него осъзнаването не би било възможно, но той самият не е в състояние да осъзнава.

    Горе долу така стоят нещата във Веданта и Йога, поне доколкото съм ги разбрал.

  2. scanman каза,

    декември 12, 2007 at 2:15 pm

    има я в изворите.нет, даже съм я свалил, но още не съм я чел, заради заглавието. Но след твоята препоръка ще я прочета.

  3. yan каза,

    декември 29, 2007 at 10:45 pm

    Книгата “Сила, свобода и благодат” издавана ли е на български?Знам какво е излизало от Чопра,но книга с такова име не съм срещал!Да не би на български да е излязла с друго заглавие?

  4. lyd каза,

    декември 30, 2007 at 1:58 pm

    Точно на български я имам. На английски е Power, Freedom and Grace (2006), а изданието на Кибеа на бг е 2007 :)

  5. yan каза,

    декември 30, 2007 at 2:18 pm

    Да не бъркате нещо?Не видях книга с такова заглавие в каталога на Кибеа.Да не е от друг автор?Бихте ли показали корицата както сте направили с книгата “Как да познаем бога”?

  6. yan каза,

    декември 30, 2007 at 2:24 pm

    Извинявайте,сега я видях в каталога на Хеликон.Просто съм я пропуснал…

  7. lyd каза,

    декември 30, 2007 at 7:38 pm

    :D

  8. legion каза,

    февруари 20, 2008 at 12:03 pm

    Може ли да препоръчам на вниманието на lyd философията на Джиду Кришнамурти? Поне аз намирам този автор за по-стойностен от Дийпак Чопра.

    И ако може да бъде позволено на професионалното ми изкривяване да се прояви… Таковата Юнг е сред тези, на които възгледите им не почиват на научна основа. Въпросният плагиатства Фройд като леко го променя и така му капази теориите, в резултат Юнг е изключен от психоаналитичното общество. Няма архетипове. И колективно несъзнавано няма. И т.н. по Юнг няма в реалността. Юнг не е полезно четиво.

  9. lyd каза,

    февруари 20, 2008 at 7:53 pm

    Нека няма. Аз го харесвам. Юнг, де :) И няма да споря. Само ще кажа, че негови идеи се използват и до днес, ама който се интересува, сам ще се осведоми.
    Кришнамурти го знам също. И него харесвам :)

  10. legion каза,

    февруари 20, 2008 at 10:01 pm

    Аз и не се стремя към спор. :)
    По-скоро се радвам да науча, че харесваш Кришнамурти. Измежду философите, Кришнамурти ми е любим, също и Ерих Фром.

  11. lyd каза,

    февруари 20, 2008 at 10:07 pm

    Ерих Фром харесвам и аз.

  12. Анонимен каза,

    март 18, 2008 at 4:10 pm

    Richard Dawkins : The God Delusion- kakvo mislish za tova?! pozdrav

Пусни/изпрати коментар