грррр играчки
ноември 28, 2007 at 12:18 pm (art of living)
Рядко попадам на красиви, качествено изработени играчки. Независимо от цената, повечето от тези, които се продават в нашия град са грозни и недодялани, гнусни и евтини. Върхът на идиотията са кученцата, които потропват, вдигат шум и святкат с очи. Обикновено се появяват по коледните базари.
Очевидно грозното се харчи, понеже кученцата се продават от повече от петилетка тук, а линията се обогати с котенца и зайчета. Последните приличат по-скоро на питбули.
Чудех се какви ли израстват децата, отгледани с грозни, святкащи, трещящи играчки. Струва ми се, че вече знам: т. нар. “фейшъни”, заради които магазините вече са пълни с дрехи, които не мога да се накарам да облека. Прическите им са такива, че ме е страх да отида на фризьор, а за лицата и маниерите им не ми се говори.
Може би телевизия “Планета” има своя принос, но продължавам да виня крещящите играчки. Убедена съм, че първите ти играчки и декоративни ( и не само) предмети създават основата поне на естетическия ти вкус и на начина ти на мислене.
Когато играчките вършат твърде много неща сами, на теб не ти остава друго, освен да седиш, да гледаш, да ти омръзне и да искаш нова играчка, която да те извади от скуката.
Като пораснеш, предпочиташ по-шумните кафета и ресторанти, в които силните звуци не ти дават възможност да говориш и чуваш, и така не личи, че никой няма какво да каже. (Тук, в Хасково, твърде тихите остават без клиенти и по някое време затварят завинаги.) Можеш да показваш какво може новата ти играчка.
Да, тук магазините за мобилни телефони никнат като гъби. Децата спестяват за нов телефон ако родителите им не могат да го купят. А родителите доста се стараят – “за да не се чувства комплексирано детето”. Моя колежка убеждаваше сина си да се откаже от електрическата китара в полза на хубав телефон или телевизор за детската стая.
Някак тайно и полека градът се напълни с млади хора, които не могат да правят нищо сами, освен, разбира се, да пазаруват и да присъстват на шумни, по възможност святкащи, места. Твърде много от тях почти не могат да говорят, но, както каза миналата година една учителка по литература на родителската среща, това не им е нужно, защото изпитът за елитните гимназии е писмен. Та всъщност тези деца вече представляват сериозната част от популацията на т.нар. елитни училища.
Не преувеличавам. Ела и виж сам. А аз оставам тук и продължавам да обвинявам играчките.
lawyer.bg каза,
ноември 30, 2007 at 1:40 am
аз за това обичам хубавите играчки… обичам ники/ничи или както там се чете, нищо, че нмат кой знае какъв асортимент… за това пък има асортимент от дидл, снуупи и хелло кити
тука някъде бяха
lyd каза,
ноември 30, 2007 at 9:45 am
моята костенурка е от тях
Nikki каза,
декември 1, 2007 at 12:44 am
“Твърде много от тях почти не могат да говорят, но, както каза миналата година една учителка по литература на родителската среща, това не им е нужно, защото изпитът за елитните гимназии е писмен.” HAHAHAHAHAHAHAHA
taka e, za kvo im e na horata d agovorqt sled kato tova ne s eiziskva na izpita 
i ti 6te me razbie6 s tiq igra4ki, za prav pat ot 17 godini zapo4nah da si oglejdam vsi4ki igra4ki i da pravq razlika koi ot tqh sa interesno napraveni, ka4estveno u6iti i sazdadeni s vaobrajenie, vsa6tnost kato se zamislq dizaina tolkova li e vajen, vajno e vaobrajenieto, ti moje6 i sas stari kecove da si igrae6 i da si predstavq6 4e sa dve korab4eta 
Майя М каза,
декември 8, 2007 at 9:08 am
Постът ти ми напомни книгата “Момо”. Предполагам, че си я чела. Ако не си, сигурна съм, че ще ти хареса.
lyd каза,
декември 10, 2007 at 9:43 am
даже съм писала за нея в този блог
Simo каза,
февруари 21, 2008 at 3:24 pm
Стана ми приятно, че не само хора, близки до новата генерация забелязват деградацията, в която изпадат огромен брой от децата в наши дни (дете можеш да си на всякаква възраст). В моите очи обаче безвкусицата, липсата на минимална обща култура и каквото и да е било чувство за възпитание се усилва от нарастващата “drug” култура. Защото святкащото и шумно най-добре се възприема със съответната химическа субстанция. Имам чувството, че след 10-15 години днешните тийнейджъри ще вървят по улицата и от липса на контрол върху собственото си тяло ще се напикават на улицата. Моето обяснение за това кой е виновен - училище и родители. И аз съм имал лошо влияние като малък, но вкъщи винаги е имало кой да ме насочи към правилния път, без да ми го налага (защото забранения плод е най-сладък).
А иначе, аз в Бургас нямам къде да отида да пия едно кафе със приятели. Всички заведения за млади хора са от типа, описан по-горе от lyd. Жалко е.