Напоследък лайната нахлуха в речта ми. Твърде лесно е метафората да бъде разбрана погрешно. Опасявам се, че твърде много хора биха я схванали като роптаене срещу живота.
Лайната са част от живота. Всеки от нас ака. Няма как да отрека, че и аз го правя. Не ме е гнус от тях и винаги когато се е налагало да се почистват или отпушват тоалетни съм била на линия.
Проблемът не е дали ще акаш или не, а дали ще почистиш след това. Някои хора просто не го правят.
Нормално е децата да не го правят – още не са се научили как. Нормално е възрастните да почистят. Не мразиш децата заради това че акат, нали?
Но я си представи, че си единственият възрастен сред огромна група деца, които като им дойде времето … акат. Айде сега си представи, че тези дечица НИКОГА няма да пораснат. Как тогава ти изглежда бъдещето?
Изправен си пред дилема – да ринеш лайна по цял ден до края да живота си или да оставиш малките копеленца да осерат всичко наоколо? Има и среден път: да ги научиш сами да си чистят каквото са изакали.
Сещам се за два начина:
а) зарязваш дрисльовците сами и отиваш някъде, където има достатъчно възрастни хора, поради което няма лайняни кризи. А дечицата – някои ще се научат, другите ще се издавят …
б) оставаш, слагаш щипка на носа и започваш да ги учиш. И приемаш, че някои няма да се научат в този ти живот.
Или?
Благодаря ти за всички (други) начини, които би споделил с мен.
* струва ми се, че това има връзка с онова
alvin каза,
ноември 2, 2007 at 4:32 pm
В задачата дрисльовците и безкрайното им акане са даденост, така ли? Няма начин да се научат да не цапат, мм?
mylenne каза,
ноември 2, 2007 at 11:12 pm
избираш б) и се успокояваш с мисълта, че тези дето все пак ще се научат, един ден ще се сещат за теб и ще си казват “еееех..ако не беше Лид, още щях да си ходя оакан..”
Лили каза,
ноември 2, 2007 at 11:14 pm
Разбиря се, че начин да се научат има. Просто е въпрос на време и тактика ВСЯКО хлапе да го усвои. Ако ги зарежеш си за никъде с надеждата, че някога ще започнат да си чистят сами… всичките
Оставаш и търпиш-така е.
kariya каза,
ноември 2, 2007 at 11:40 pm
Съвсем черногледо и не оптимистично.
Умората се е превърнала в морална категория и само където още не сме я обявили за умишлен и презрян недъг.
Опитваш се да предизвикаш общественото мнение, като една необходимост за разбуждане на заспалия свят, удряйки плесница на изкуствената фалшива обвивка на морала, употребявайки упоменатия многократно словесен израз.
Приемам го като проява на ясен интелект, който наблюдава нещата от заобикалящата ни реалност, изразявайки тяхната обективност, запечатвайки ги като фотографска снимка.
Да променим условията? Всичко е взаимосвързано и всичко зависи от всичко. А ние сме в основата. И нещата винаги ще стават според това какво представляваме самите ние. Всяка наша постъпка се вписва в нас и в околните. Всичко което правиш не е напразно, ти даваш, помагаш; това важи за всеки, който и да е той, вършейки подобна или сродна дейност; още повече, че помощта ти е свързана, отправена към хора, към които животът изглежда безмилостен и съвсем несправедлив.
За да променим условията, трябва да ги разбираме. Мнозина смятат, че “разбират нещата”, а всъщност ги виждат деформирано, пречупени през собствения им субективизъм. Яснотата и широтата на разбирането за нещата е присъщо на малцина.
Не се измъчвай. Само не се измъчвай. Още повече за грешките на другите. Много ми се иска да ти кажа за някое уютно и приказно кътче, но няма да го направя, защото знам, че човек няма как да избяга от себе си, а и проблемите са навсякъде.
Vani каза,
ноември 3, 2007 at 12:16 am
Лид
Ами ако намериш още някой като теб и учителите на децата станете повече? По-бързо ще се научат 
А и самите научили се деца могат да почнат да помагат на малките ненаучили се…и така постепенно процесът сам ще се ускорява. Това е една възможност.
lyd каза,
ноември 3, 2007 at 12:36 am
Да се учат децата и самите те после да учат други е начинът, който виждам аз. Тези, които се впрягате за мен, не се притеснявайте. Този текст не е провокиран от умора и отчаяние. Просто това виждам – нежеланието на много хора да пораснат. Това не значи непременно, че се измъчвам. Ми не че ми е приятно да е така, но е така. И щом пиша за това, значи ме интересува и да … искам да разбера как стоят нещата и какво мога или не мога да направя. Така че този текст е въпрос. Целта не беше да предизвикам съчувствие, но благодаря за проявеното такова. Не очаквах, обаче, хората да се шокират … както се случи в “официалния” блог.
kariya каза,
ноември 3, 2007 at 1:11 am
Че е въпрос, разбрах. Явно черногледството ми не е проличало, както и песимизма ми. И твърде уморени хора виждам напоследък, както и такива , които упорито не желаят нищо да се промени.
kariya каза,
ноември 3, 2007 at 1:20 am
а за шокирането просто е едно зле прикриване на неразбирането
Милко каза,
ноември 5, 2007 at 1:52 am
Някои от мненията тук са директно доказателство, че с четенето на художествена литература не бива да се прекалява. Ей, голям мерак имате да преподавате.
Лиде, дала си ни два варианта за решение на една задача, ама аз като учил в ПМГ ти предлагам и трети вариант, с което искам да ми закръглиш срочните двойки на шестица. Решението е много просто. Я си представете, че тази група дечица много им е кеф да ходят осрани. Ама просто ги кефи бе, не схващате ли. Ако щете го наречете “образ жизни”, ако щете – дзен (или ква беше там) философия за живот. Та какъв ти е дерта с такива дечица ? Смятате, че описвам нереална група хора ? За по- любопитните и ваксинирани срещу тетанус, коклюш, малария, тиф и хепатит, предлагам да си направят едно екскурзионно в блока, находящ се южно от хасковското ВиК. Бонус за издържалите може да е мазето на блока, ама за там трябва специална екипировка.
lyd каза,
ноември 5, 2007 at 9:54 am
Това е ясно, Милко. Въпросът е как се живее СРЕД прекалено много деца. Опитай се да си го представиш. Тук нещата не опират единствено до въпроса да поемем ли грижата за тези, които отказват да се справят сами. Опираме до егоистичния въпрос, ако сме заобиколени от такива хора … как да я караме нататък? Щото не е лесно. Представи си да имаше 20 Стефковци вкъщи и още 50 на работа и да трябваше да живееш сам сред тях. Айде, дори и Ружето да беше с теб … как щяхте да насмогнете? Може би щеше да започне да ви харесва да газите …
Милко каза,
ноември 5, 2007 at 12:02 pm
E, аз мислех,че задаваш риторичен въпрос. За децата, които не порастват. Т.е. стават големи хора, ама по отношение на екскрементите са си …. Не съм те разбрал.
lyd каза,
ноември 5, 2007 at 12:10 pm
Ами задавам същия въпрос, ама не риторичен
Теодора, Беназир, Петър и т.н. « полетът на костенурката каза,
декември 30, 2007 at 11:26 pm
[...] Какво ме бърка всичко това? Нали аз съм ок. Не знам колко човек би могъл да бъде ок насред разрастващо се гето. Нито знам какво точно печели ако не прави нищо за да няма гета. [...]
Днес « полетът на костенурката каза,
декември 30, 2007 at 11:28 pm
[...] Какво ме бърка всичко това? Нали аз съм ок. Не знам колко човек би могъл да бъде ок насред разрастващо се гето. Нито знам какво точно печели ако не прави нищо за да няма гета. [...]