Върша си работата отлично. Върша я по-добре отколкото се очаква от мен в това общество. Обикновено обществото се изненадва от това колко много работа върша и колко добре.
Въпреки, че върша доста неща без да искам заплащане, изкарвам повече пари, отколкото твърде много хора си представят, че е възможно да се изкарва с честен труд, и то интелектуален.
Помагам на разни хора. По всякакви начини. Не само с пари.
Опитвам се да образовам всякакви хора за всякакви неща по всякакъв начин, защото смятам, че образованието е важно. Затова първо образовам себе си.
Правя всякакви неща, дето не са ми работа, но няма кой друг да ги свърши. Ето защо съм единствената, която от 10 години снабдява със сапун възловите тоалетни на 6 етажна административна сграда. Едва от година спряха да крадат сапуна. Ето защо, когато някой клошар си паркира количката на платното, точно на завой, и отиде да пикае в храстите, примъквам количката на тротоара, за да не стане катастрофа. Ето защо се налага да пиша препоръки на ученици, вместо техните учители, които са заети да стачкуват. Ето защо раздавам социални помощи и се опитвам да ограмотявам представители на малцинствата. Примерно.
Правя всичко възможно да поддържам някакви малки физически и умствени пространства горе-долу чисти от лайната, в които потъваме – в пряк и преносен смисъл.
Явно не е достатъчно. Явно не мога да се справя сама. Уморена съм.
Главата ми продължава да бръмчи, да бръмчи, и наяве и насън. Мога да живея така, все едно не затъваме в лайна. Почти всички живеят така. Дори и тези, които са бая потънали. Някои все още се държат отгоре; някои дори още не са се опръскали. Но възможно ли е да останат незасегнати ако продължат да живеят тук? Ако не, тогава докога ще чакат?
Vani каза,
октомври 26, 2007 at 8:13 pm
“Ако не, тогава докога ще чакат?” – Чакането е проблемът, а не докога или какво.
kariya каза,
октомври 27, 2007 at 11:49 am
А как мирише планината? А как ухае тишината?
Хей … ! Поспри, огледай се, помисли. От известно време си мисля, че даден вид помощ в немалки случаи, се оказва като мечешка услуга. Повтаря се за едно и също нещо при едни и същи хора и те свикват на това и с това. Случва се и пак, и пак, и пак… А нищо не е бездънно и безкрайно, дори и лъчезарността. Мисля си за принципа – помогнете ми хора, за да мога да Ви помогна и аз!!!
Не искаме да носим ужасното бреме на времето, което ни смазва и ни кара да се чувстваме уморени. Не искаме да бъдем послушни роби или бездушни сечива и да злоупотребяват с нас. Достатъчно ли е това, което правим със себе си, за да не бъдем опръскани или проводници на бездушие и потъване? Мога да не участвам в опръскването и да не помагам за потъването, но не мога да спра онези, които вършат всичко това. А вихърът на центробежната сила е набрал скорост и поглъща ли, поглъща…
Свикнали да живеем под знака на прагматизма, удобното мислене и чувстване на нещата, тайно и полека се превръщаме в невидими инвалиди с мумифицирани усмивки, криещи реалността, различни хора, изкривени от тромава тъга. На всички ли трябва да помагаш?!
Времето е “тенекиено”, според други железен век, в което човек ако сам не си подари повече приятни мигове все ще му тежи, че не се справя…не е като в златния век, в който на хората им е било така добре.
А трябва ли това, което правим да го афишираме? Прави каквото трябва пък да става каквото ще. Или ако загубиш интерес, не те радва, чувстваш се потисната/уморена престани да го правиш. То иначе …може да има обратна сила, и да не е това, което трябва да е…
Съхрани си онова чувство, без което душата закърнява и се чувстваш без криле – “Пеперудите са свободни” – изборът да сме щастливи е наш.
lyd каза,
октомври 28, 2007 at 3:34 pm
Решила съм да афиширам НЯКОИ неща, защото хората имат нужда от положителен пример. Иначе съвсем ще са сигурни, че такива животни няма.
Когато спира да ме кефи, спирам да го правя.
Но все още не искам да приема, че толкова много хора потъват. Някак не ми се вижда, че е част от вселенския ред. Но още не знам дали е така. Само знам,че не ми се иска да е.
Майя М каза,
октомври 29, 2007 at 1:47 am
Ти имаш много умения. Немалко от тях са ценни и редки.
.
А можеш ли понякога да прекараш цяла вечер с вдигнати нависоко крака, “заета” с любима книга или музика? Да кажеш, че разхвърляното е артистично, прахът придава на мебелите мек кадифен оттенък, а момчето може да си опържи яйца?
Дори воините имат нужда от почивка
lyd каза,
октомври 29, 2007 at 10:28 am
Хахахахха! Момчето си готви съвсем само, и то пиле с ориз, и не само. Аз не си падам по чистенето и не се чувствам виновна за това
Любими книги чета всеки ден поне по два часа 
И не се идентифизирам с воин 
По-скоро съм ученик, който бърза да се научи. Може би не стана ясно от начина, по който го написах. Понякога съм и доста припрян учител. Това е целият проблем.
kariya каза,
октомври 29, 2007 at 11:14 am
Само два часа ли?!
Аз си мисля, че не спираш, не че е лошо, чудо си е… 
lyd каза,
октомври 29, 2007 at 11:43 am
2 часа е сутрин преди работа, а после, ако даде господ и след работа, а по време на, няма да споменавам, че това е публичен блог
kariya каза,
октомври 29, 2007 at 12:28 pm
Добре…, разбрах! … както на училище, с книгата под чина в час по химия
, 
Lucky 5x каза,
октомври 31, 2007 at 2:30 pm
Эа книгите само с любов!