пак си играя на същото
октомври 20, 2007 at 10:03 am (ромите, социално предприемачество)
Tags: детски дом, избори, роми, социални помощи, туберкулоза
Не бях виждала Албена от седмица. Днес дойде да чисти блока. Показа ми жилетката на голямата внучка - пак е повръщала кръв. Лекарката е оставила опаковка с лекарства и не е искала пари. Казала – като свършат. Мисля, че никой не вярва, че момичето ще оздравее. Може би и в днешно време туберкулозата е смъртоносна. Никога не намирам време да прочета повече за тази болест.
Самата Албена вече е развила белодробно възпаление. Изписали са й лекарства, инжекции. Каза, че няма да се лекува, защото не може повече и иска да умре. И аз на нейно място бих се изкушавала от тази мисъл.
Малката внучка, която сега не ходи на училище заради стачката, стои при сестра си и я обслужва и плаче. Тя пък има анемия, така че не винаги може да ходи с баба си и да й помага, понеже понякога не я държат краката.
Албена има и високо кръвно, и понякога е съвсем неадекватна, понеже напоследък е толкова притеснена, че плаче на всеки 2 минути. Вчера дори се е припознала на улицата – мисли, че ме е срещнала и е говорила с мен.
Тази седмица няма събитие, което да я изпълни с надежда и да отвлече вниманието й, както стана с шекер-байряма миналата седмица. Тогава беше заета да прави баклава и да благославя всички, които и помагат, включително мен. Не знам дали благословиите ще се сбъднат, понеже изхвърлих почерпката – страхувам се от зараза.
От социални грижи ще й дадат въглища, но трябва да си купи и дърва, а аз днес можах да й дам само 20 лв. От социални грижи отказаха да дават каквито и да е пари за децата (наскоро на някого му е дошло на ума да я накара да подаде документи, мисля, че на един полицай), понеже майка им е жива, но е в неизвестност – ако си под 30 години, трябва да представиш документи за доходите на родителите си. Не че Албена може да знае дали тази жена изобщо е жива – избягала е отдавна. Бащата на децата е починал, както и дядо им. Албена пак е подала документи, но не се надява да успее. Каза, че й е все тая.
По време на предизборните кампании се раздават не само работни места, но и апартаменти, както и обещания за асфалтиране на улиците в махалата. Социалните работници ходят на обучения извън града. Има национални стратегии.
Албена няма да получи общинско жилище, понеже преди известно време е изгонена от такова – защото не си е плащала наема. Получава 80 лв пенсия (майка ми ми каза, че е работила като телякиня в банята, както и че преди е миела входа на техния блок, но един съсед й давал пари и това разстройвало другите съседи и я изгонили оттам), 40 лева от миенето на двата входа в нашия блок, и тича от къща на къща да си предлага услугите, и хората я наемат за около 3-4 лева понякога. Мисля, че е минала 70 години.
Понякога е доста зле, но отказва да й помогна с чистенето – може би мисълта, че може да работи и по този начин да има някакъв контрол над живота си й помага да не полудее.
Някои нейни и мои съседи и помагат с дрехи, от време на време мляко, юрган. За около два месеца успях да й помогна с 430 лв, които успявах да пробутам след кръстосани разпити, в които да изтръгна признанието, че не са яли предната вечер. И се почва един рев, “Не искам, къзъм. Ти на мене не си длъжна.” И понеже се чувства задължена, разказва за мен на съседите, които не живеят по-добре от нея, но се опитват да й помагат и част от тях си предлагат безплатно услугите – ако имам нужда от ремонт у нас и пр.
Сега, като си тръгна, мислех следващия път да я питам дали не иска да остави малката внучка (7 клас) в детски дом. Но дали ще я вземат без съгласието на майка й? И дали ще се чувства по-добре в дома? През лятото Невенчето беше на лагер с деца от дома и ми каза, че всички спели с отворени очи, което, предполагам, означава, че са редовно малтретирани. Пък и никой не иска да се разделя със семейството, което обича, нали?
“Ами няма да й дадат нищо”, каза една моя позната, “нали не е стотник”. Днес проверих в Google и вече знам какво е стотник. Циганите, че са прости, прости са – сигурно им раздават “верните” бюлетини и просто ги пускат. Ама как гласуваме ние умните и образовани българи? Какви институции създаваме ние, умните и образовани българи? Как работим? Как стачкуваме? Ще се промени ли животът ни ако малцинствата изчезнат? Кой ще ни е виновен след това? Дали ще остана без възможността да си играя на Майка Тереза тогава?
My Ghillie » пак си играя на същото каза,
октомври 20, 2007 at 10:17 am
[...] Check it out! While looking through the blogosphere we stumbled on an interesting post today.Here’s a quick excerptНе бях виждала Ал [...]
chinuk каза,
октомври 21, 2007 at 10:34 am
Белодробна Туберкулоза - “Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение /болница, диспансер/. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти /тубоцин, стрептомицин,дидротенат, ПАСК, римицид, ИНХА 17, витамини, отхрачващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансеро-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.”
Много му съчувствам на това семейство, но нещо наистина трябва да се направи. Те трябва да искат, да търсят, да тропат и да не се оставят по този начин! Обадете се на Нова ТВ или на БТВ, разкажете им за случая, дайте им координатите и съм сигурна, че ще се заемат с това. Заемат ли се с това, мога да гарантирам, че от всички краища на страната ще се намерят хора и Институции, които да направят нещо. Блузата с кръв на внучето не трябва да я показват на теб, а да направят нещо. Да спят пред болницата ако трябва, защото това дете ще умре
chinuk каза,
октомври 21, 2007 at 10:37 am
Съжалявам, но натиснах бутона преди да си довърша мисълта. Развълнувах се наистина. Не може да се причинява това на едно дете. Не може да стоят гладни, с утрепана имунна система и кашлящи кръв. Просто не трябва. Напиши тук една банкова сметка, по която да изпратя и аз малко пари и всеки, който иска, но да закарат това дете в болницата.
Майя М каза,
октомври 22, 2007 at 12:20 am
Отворила съм препоръките на американския Център за борба с болестите (CDC) за лечение на туберкулозата (http://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/rr5211a1.htm) и първото, което пише там по същество, е:
“Отговорност за успешното лечение носят здравните институции, а не пациентът.”
Какво научавам от този документ, както и от един online учебник по медицинска микробиология (http://www.gsbs.utmb.edu/microbook/ch033.htm): Болният се лекува с 4 антибиотика едновременно. При това трябва да се провери дали неговите бактерии наистина са чувствителни към антибиотиците, защото напоследък се появяват устойчиви щамове. Хората, които живеят с болния, се изследват усърдно и могат да получат същите антибиотици профилактично.
Това, което се питам, е: Как е лекувана голямата внучка? С каквито антибиотици трябва или с каквито е имало и са по-евтини? Някой проверил ли е към какви антибиотици е чувствителен нейният щам? Защо не е била излекувана в санаториума и защо, след като не е била излекувана, е била изписана? За да си умре вкъщи? Защо сега трябва да плаща за лекарствата си? Защо Албена, която явно развива болестта, няма официална диагноза? Някой знае ли каква точно анемия има малката внучка, дали не се дължи също на туберкулоза?
Дали не можеш да преснимаш всички медицински документи, които са у Албена, да се срещнеш с лекарката и да разбереш какво става и как може да се помогне?
Вече не мисля, че малката внучка трябва да се настани в интернат. Вероятно тя в момента развива болестта. Представи си епидемия от туберкулоза в интернат или детски дом!
Те имат нужда от лекарства, храна, дрехи, гориво, всичко. Аз току-що останах без заплата, но все мога да отделя нещичко. Мога и да отида до някоя софийска служба, ако това може да помогне с нещо.
lyd каза,
октомври 22, 2007 at 9:00 am
Хора, благодаря за коментарите. Надявам се, новините, които писах днес да са верните. Както обяснявам там, малко трудно се разбираме с Албена, понеже не говори добре български, освен това е с толкова грижи на главата и толкова притеснена, че често не е съвсем адекватна и през половината време плаче.
Спокойно засега с парите. Мисля, че на този етап мога да отделям по 200 лв на месец, но е ясно, че трябва да се направи и друго, но засега наистина нямам време да се занимавам със социалните служби и други институции.
Но можем да помислим за нещо по-радикално. Ако някой има идеи, да ги споделя. Знам, че вдигам много шум, а не успявам да направя кой знае какво освен да дам пари, ама такъв ми е моментът - бачкам от рано сутринта до … когато.
Поздрави на всички!