Искаш да си купиш нещо хубаво на добра цена, нали? Предлагат го фирма А и фирма Б. Всяка от тях иска да задържи клиентите си и да се сдобие с нови.
За да те спечели / запази като клиент, фирма А ти предлага по-ниска цена. За Б остава да ти предложи още по-ниска цена или усъвършенстван продукт (т.е. повече) на същата цена, или да привлече вниманието ти с нещо революционно ново, за което си готов с радост да платиш повече.
Ето защо като клиент винаги се радваш на конкуренцията. Нека видим, обаче, какво им коства на фирмите, за да се радват на честта да им бъдеш клиент. Важно е още в началото да уточним нещо за цените. Ако ти купуваш продукт за 20 лв., на производителя същият продукт може да струва 10 лв. – т.е. това, което той е платил за материали, части, услуги на други фирми, заплати на собствените служители, реклама и т.н. В такъв случай, като извадим от 20 лв. (цената за теб) 10 лв. (вложеното от него), му остава печалба 10 лв.
Трябва да знаем, обаче, че докато за теб продуктът може да струва 20 лв. дълго време, за производителя в различни моменти струва повече или по-малко от 10 лв. в зависимост от променливите цени на материали и услуги, за които плаща той. Ти, вероятно не се замисляш за това, докато цената на продукта не се повиши значително и рязко, като цената на кашкавала това лято.
Нека, обаче, не мислим за неприятни случаи, в които за същото ни искат повече. Хайде да разгледаме любимите ни потребителски ситуации:
по-ниска цена за същия продукт
Ако досега си плащал 20 лв. и сега имаш възможност да платиш 15 за същото качество, ще си доволен, нали? Ако на производителя продуктът продължава да му струва 10 лв, няма да му е приятно вместо 10 лв. печалбата му да бъде 5 лв., но е принуден от конкурента си.
Ако иска да запази печалба от 10 лв., докато ти предлага продукта за 15 (защото иска да си купи яхта или просто да се задържи в бизнеса, а заедно с него и служителите му), той трябва да промени нещо, за да плаща по-малко. Може да започне с доставчиците. Ако е голям клиент, ще ги притисне да смъкнат цената, ако не е в състояние, ще се обърне към конкурентите им, които изведнъж предлагат по-ниска цена. За доставчиците и техните конкуренти, това означава по-ниски печалби – те са в положението на фирмата, от която купуваш ти. Така че и те променят нещо. В един момент се стига дотам, че се налага фирмите да опрат до собствените си служители, за да запазят печалбите (за да си купят яхти или просто да останат в бизнеса, заедно със служителите си). Тогава се налага да правят съкращение или да искат повече работа за същите пари или да се намалят заплатите.
Като потребител, ти променяш съдбите на няколко групи хора. Но ти самият си нечий служител, и твоята съдба е в ръцете на потребители, търсещи изгодна сделка. Така че винаги когато плащаш по-малко за същия продукт, ти пораждаш ситуация, в която има опасност да останеш без работа или да трябва да работиш повече за същите пари.
усъвършенстван продукт на същата цена
Ясно е, че не производителя ще му струва повече да подобри продукта, отколкото би му струвало да не го променя. Това означава по-малки печалби за него, а оттам вече знаеш какво следва за всички които работят при него и доставчиците му.
революционно нов продукт, за който щедро би платил повече
Революционно нов продукт на производителя струва много повече от усъвършенстван. Но и в двата случая се прибавят разходи за изследователска дейност, за плащане за интелектуална собственост и пр. А тези неща струват скъпо, както и новите машини, които ще бъдат създадени, за да произвеждат новия продукт. Ще се плаща и за обучение на служителите.
В началото фирмата може да работи на загуба, само за да ти се хареса на теб, потребителя.
Това, разбира се, ще я принуди да притиска доставчици, да съкращава служители или да иска от тях повече за същите или по-малко пари.
Знам, че ще си кажеш, че те карам да се чувстваш виновен и оправдавам оядените милиардери, които се гаврят със служителите си, за да си купят яхти и самолети. Съгласна съм, че има доста работодатели от този тип, но има много и от другия – хора, които работят с любов, не мечтаят да станат милиардери, обичат служителите си и ги приемат по-скоро като партньори. Точно такива работодатели са притиснати, и много от тях фалират, често изоставени или саботирани в труден момент от собствените си служители, за които са се раздавали. Познавам такива хора.
Така че, винаги когато се кефиш, че си ударил кьоравото, се удряш в собствения си джоб, понеже ти самият си нечий служител, а в някой друг магазин, някой друг се кефи на добрата сделка.
Все повече хора по света в ролята си на потребители се борят за по-високо заплащане и по-добри условия на труд за други хора, а по този начин и за себе си, защото подкрепят почтения бизнес. Но това в много случаи означава, че са готови да платят повече вместо по-малко.
Как разбират кой е почтеният бизнес? Ами интересуват се – следят корпоративните новини, а освен това се ориентират по официално утвърдени знаци като Fairtrade, например.
Ти готов ли си да платиш повече, за да подкрепиш почтения бизнес? Ако имаш информация, с която да помогнеш и на други да се ориентират, прати ми я да я публикувам тук, постни я в блога си, разкажи на приятели.
Анкета:
Ако утре се появи кашкавал на цена 5 лв, с отлично качество, но ти знаеш, че работниците, които го произвеждат вземат идиотско ниски заплати, ще купуваш ли от този кашкавал?
Ворце каза,
септември 30, 2007 at 1:44 pm
Това е въпрос, който ме занимава отдавна. Да разгледаме нещата малко по- глобално. Да вземем тенденцията на неолиберлизмът. Имаме, например, френски производител на хладилници. той произвежда във Франция. Произвежда масово. Разчита на потреблението. Неговите работници са защитени от местното трудово законодателство- получават големи заплати, големи осигуровки и т.н. Да, но в този случай сметките му не излизат. Трудът оскъпява много продукцията. Оказва се, че средностатистическият французин получава заплата, с която може да си купи хладилник, произведен в Китай, но не и такъв произведен във Франция. Щото заплатите на сънародниците са високи и това се отразява на цената. производителят е поставен пред избор – да изнесе производството или да намали заплатите. Но работниците си държат на своите придобивки. Вече са свикнали на стандарт, не правят компромиси. Искат си заплати, с които да могат да си купят телевизор и да им останат пари за живот. Съответно производството се изнася и те го отнасят. Проблемът е, че цените и стандартът са високи, те не искат и не могат да отстъпят, а и работодателят не може. Това е един затворен кръг. За да има печалба- трябва масово потребление- за да има масово потребление- трябват високи заплати- но високите заплати прецакват печалбата. Никой не иска да направи компромис- живеем в консуматорско общество. Високи заплати- високи цени.
Абе нещо е сбъркано в самата система.
Добре че е секторът на услугите- запълва дупките в Европа. Производството се изнася на изток или юг. Наблюдава се една географска концентрация и стратификация. Европа малко ми напомня на Римската империя. Разплути римски граждани, вегетиращи върху робите.
Германците са добър пример. Обединението. Казваш на един германец от Западна Германия: “Честит празник” (За обединението говоря) А той: “Честити го на ония от Изток. Това е техен празник.” Западните провинции плащаха допълнително за изтокът и еуфорията от обединението бързо изчезна.
Правилните въпроси са готов ли си да не надуваш цените, готов ли си да получаваш по- малко и пак да си щастлив. Това кореспондира и с една от предишните ти публикации
Петър Лефтеров каза,
септември 30, 2007 at 11:37 pm
Ще си купя кашкавала, след което ако имам възможност ще подшушна на фирмата, произвеждаща скъпия кашкавал, че конкуренцията им има опитна работна ръка, която могат да привлекат с по-високите си заплати.
Майя М каза,
октомври 1, 2007 at 10:20 am
Ще купя кашкавала. Нужно е нещо доста по-силно от ниски заплати за работниците, за да ме откаже от изгодна покупка. Например избягвам да купувам китайски стоки, защото не са произведени от свободни хора. (Но често съм принудена да ги купувам, когато на пазара няма други стоки от същия тип или пък са толкова скъпи, че не мога да си ги позволя.)
Между другото не съм сигурна, че ако бойкотираме стоките на производител, който плаща малко, ще го накараме да плаща много. Според мен е по-вероятно да го докараме до фалит, а се съмнявам, че това е най-доброто за работниците му. В крайна сметка, щом седят при него, значи никой наоколо не им предлага по-добри заплати.