полетът на костенурката

Това е статия на Александър Божков, препечатана от сайта на Дневник.

Напълно подкрепям мнението, че реформата в образованието трябва да тръгне от учителите и да бъде подкрепена от обществото. Не можем да чакаме да се случи отгоре. Тъй като се уморих да го обяснявам, ще се позова на този авторитет

Ето я и самата статия:

Дойде денят на началото на учителската стачка. Учителите ще стачкуват, защото искат по-високи заплати. Веднага. Със сто процента по-големи.

Готов съм да се присъединя към техните искания. Правя груба сметка. Малко под 400 лева получават средно сега. Искат 800. Сто хиляди учители, по 400 лева допълнително на месец, по 12 месеца, равно на 480 милиона лева годишно. Не че ги няма българската държава тези пари. Може да ги извади практически начаса. Дори няма да се разклати планираният бюджетен излишък. Да им ги дадат, щом има откъде. Защото няма съмнение, че учителите са зле платени.

Да се абстрахираме от аргумента, че ако даде на учителите, правителството ще трябва да обяснява защо няма да даде на лекарите, на полицаите, на горските, на железничарите и така нататък. Защото правителството затова е правителство, за да си определи всяка година по един приоритет и да каже: “Тази година само на учителите! Толкоз! Догодина на следващото съсловие!”

Ето, отстранихме другите кандидати за увеличение на заплатите. Останаха учителите. Тъкмо да се зарадвам, че ще получат парите, и нещо започва да ме човърка отвътре. Не ми харесва съвсем идеята на всички да се увеличи заплатата поравно. Някои са по-добри учители, други - не чак толкова. Някои са по-натоварени учители, други - по-леко го карат. Някои произвеждат отличници като за Харвард и Оксфорд, но пък други мъчат някакви циганчета поне да могат да си пишат името.

Как да се диференцира заплащането на учителите?

Отварям сайта на Министерството на образованието и науката и намирам там най-отпред “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”. В тази национална програма едни съвестни чиновници от министерството са дали всичко от себе си, толкова могат хората, предложили са някакви принципи за диференцирано заплащане на учителите, имат идея за външно оценяване на училищата, дори за национално стандартизирано външно оценяване пишат. В тази програма се предлага и да се въведе система за кариерно развитие на учителите, дори и за награждаването им.

На осемнадесетата година от прехода, в третата година от управлението на настоящото правителство, година след приемането ни в Европейския съюз тази “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка” продължава да съществува само на сайта на Министерството на образованието и науката и предстои някой ден да започне да се прилага в системата на образованието. Кога ще я приложат, кога ще измерят резултатите, кога ще оценят диференцирано резултатите и качествата на учителите, че да имаме някакво основание да повишим заплатите им не на калпак, а съобразно приноса и качеството на образованието, което дават?

Тук нещата със стопроцентовото увеличение някак зациклят. Вижда се, че държавата не знае как днес да увеличи диференцирано заплатите и затова изобщо не иска да ги увеличава. Започвам да разбирам правителството и неговите аргументи.

Същевременно веднага си припомням, че учителите са именно тези най-умни хора, които са ни учили всички и продължават да учат децата и внуците ни. Като са толкова умни, мисля си, сигурно са се досетили отдавна за този проблем и са приготвили свой вариант на всичко, не само как да им се увеличат диференцирано заплатите, а и как да се реформира цялата образователна система бързо и ефективно.

Отварям обнадежден сайта на Синдиката на българските учители, като очаквам там да намеря контрапрограмата на учителите за образованието. Намирам една високопарна реч на Янка Такева, правила за провеждане на стачка, колективен трудов договор за 2006(?) година и други подобни. Изведнъж откривам точно каквото, изглежда, ми трябва - “Национална програма за устойчиво развитие на средното образование в Република България”. Отварям тази програма и разочарованието ме наляга изведнъж. Оказва се, че това е документ от 2003 г. и е разработена… за подпомагане изпълнението на т. 4 от Стачните искания на Синдиката на българските учители от 5.07.2003 г., според които Министерството на образованието и науката следвало да разработи до 22.12.2003 г. Национална програма за устойчиво развитие на средното образование и Програма за повишаване статуса на учителската професия.

Пак са писали нещо по повод някаква стачка и там са си останали. Не помня дали през 2003 са им увеличили заплатите, вече няма и значение.

Потърсих и уебстраница на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. Оказа се, че те пък изобщо нямат страница в интернет, но в Google срещу тяхното име излязоха единствено многобройни искания за оставка на министъра…

Замислих се много сериозно и постепенно се сетих, че не съм чувал някъде и някога в последните няколко години тъкмо учителите да са представили своя цялостна алтернативна програма за реформа на българското училище. Нали точно те познават тази материя отвътре, знаят какво е лошо и какво е добро в нашата образователна система, те би трябвало да се опитват да променят нещата и да знаят кое им пречи в тази промяна и какво трябва да направи държавата, за да могат те да променят образованието.

Защото, драги учители, вие ще правите реформата в края на краищата. Вие сте нейните изпълнители и ми се струва естествено тъкмо вие да сте авторите и на идеите, и на конкретните действия, които трябва да се извършат, за да се получи резултатът. А този резултат е, първо, децата да получат адекватно и модерно образование и, второ, учителите да живеят добре. Няма как да се разменят местата на първото и второто.

Затова, докато стачкувате, може би е добре да се съберете, поне тези от вас, уважаеми учители, които смятат, че знаят какво и как трябва да се промени в българското образование, и да научите политиците и чиновниците от образованието и финансите какво да правят по темата.

Така от стачката ви ще има някаква полза.