За филма на BBC за дома за деца с увреждания в Могилино
септември 30, 2007 at 5:55 pm (социално)
Ей сега го изгледахме в Google Video. Накратко – по-хуманно изглежда от душовете в детския дом да се пусне газ и да се свърши веднъж завинаги.
Според персонала, всичко е нормално – да дойде дете, което, да речем е сляпо, но пък е подвижно, с нормално тегло, и постепенно да стигне дотам, че да изглежда като скелет и да не може да стои само на краката си.
Нормално е децата да не получават квалифицирано медицинско лечение, защото така или иначе няма да живеят 100 години.
Нормално е деца с увреждания (не съвсем ясно какви) да не се образоват, и да стоят по цял ден на столчета или на гърнета, без да имат никакви играчки, без никой да разговаря с тях и пр. И, разбира се, никакво излизане навън.
Нормално е, когато журналист на BBC, която 9 месеца снима в дома, пита директорката от какво има нужда, тя да твърди, че единствено от компютър. Нормално е да я пита пак, и да получи същия отговор.
Нормално е, когато дете си смуче пръста, да му го ампутират и пр. - неща, които сме виждали и друг път по нашите телевизии.
Нормално е във форумите да има доста коментари, че такива деца не трябва да живеят, понеже и без това са мангалчета.
Нормално е в страна на ЕС на всеки 50 деца едно да живее в такава институция.
Според отговора на правителството, за социалните институции отговарят общинските кметове. Но това е друга тема, по която не знам дали имам смелост да пиша, особено преди изборите, особено в нашия град.
Майя М каза,
октомври 1, 2007 at 11:23 am
М-даа. Много е важно изоставените деца, особено ако са с увреждания, да бъдат заврени в домове из някакви села, дето ги няма на картата. Така хем проблемните деца ще станат невидими, хем здравите и прави възрастни жители на тези села (които са гласоподаватели, нали се сещаш) ще имат работа. С един куршум два заека.
Защо да местим домовете в големите градове, където децата могат да имат по-лесен достъп до лекари, специализирани учители, дарители и кандидат-осиновители, но пък сградите са скъпи?
И, още по-зле, защо да търсим приемни родители? Това май е най-добре за децата, които никой не ще да осинови. Но пък приемните родители, също като учителите, са гадове и не щат да работят без пари.
pete66 каза,
октомври 1, 2007 at 11:20 pm
Ima li niakakva paboteshta organizacia v BG crez kojato da se pomogne na tezi deca? Az zhiveja v U.S. no bih iskala da pomogna po niakakav nachin. Imate li niakavi predlozhenia?
Petia
Майя М каза,
октомври 2, 2007 at 9:27 am
Провери тези сайтове:
http://lorafoundation.co.za/
http://www.karindom.bg/
Една англичанка пише цял блог за българските домове, можеш да видиш и там:
http://warehousesofneglect.civiblog.org/blog
Признавам, че аз лично не съм опитвала да помагам и не мога да споделя впечатления от първа ръка.
lyd каза,
октомври 2, 2007 at 9:13 pm
Не знам по какъв начин може да се помогне, освен да се закрие домът. Четох, че е имало такова нареждане, но кметът не го закривал, понеже персоналът щял да загуби работата си, а в околността това май е единственият работодател. Очевидно е, че с такъв персонал, не може децата да се отглеждат нормално. Има разни съоръжения, но те не се използват. Не идват специалисти.
За мен единственото решение е децата да се отведат на друго място, но кое да е то? Или да се смени персоналът, но в такова забутано място, кой ще дойде да работи с ниска заплата?
Самата директорка смята, че единствената необходима помощ е под формата на компютър. А къде спи Агенцията за закрила на децата?
Не съм направила проучване. Майя, благодаря за линковете!
pete66 каза,
октомври 2, 2007 at 11:34 pm
Blagodaria za linkovete
marsian каза,
октомври 8, 2007 at 4:33 pm
lyd, има петиция и изглежда и протест.
можем поне една петиция да подпишем, така че ако случайно има институция, чиято работа е да помага, да знае, че някой настоява да си свърши работата.
http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html
Ворце каза,
октомври 9, 2007 at 6:45 pm
Най- накрая откраднах малко време, за да гледам този толкова нашумял и оспорван филм на БиБиСи. Да, наистина отношението към тези деца не отговаря на никакви европейски (а и хуманни) стандарти. Шокиращо е. След като гледах филма, дълго време ми беше свито под лъжичката. Да, държавната политика в тази област трябва да се промени. Съгласен съм и подкрепям протестът, информация за който изнесоха Комитата и Патеев, макар че бях възпрепятстван да отида на него. (Една молба- съобразявайте времето на тези протести с фактът, че през делниците хората са ангажирани.) Този аспект- за отношението на държава и институциите към тези деца- беше вече широко обсъден в “публичното пространство”. Но аз искам да обърна внимание на един друг нюанс, на една друга “нишка”, която се развиваше през цялото “повествование”, а ние май не я забелязваме.
Забелязахте ли, че през тези 9 месеца, когато е сниман този филм, нито веднъж не видяхме родителите да посещават някое от тези деца?
Напротив, майката на Диди (която така и не беше показана) например се опитваше по всякакъв начин да я държи далеч от себе си и своя живот. Възможността да преместят дъщеря й в дом, намиращ се в родният й град, я ужасяваше и тя молеше това да не бъде направено. Май не напразно филмът е кръстен “изоставените деца”.
От тук следват другите два въпроса, които си зададох:
Не са ли тези домове огледало на отношението ни към децата с увреждания?
Какво е отношението на хората в България към тях?
Явно беше, че майката на Диди се срамува и притеснява от нея. Като се замисля, нашите сънародници са доста жестоки. Бил съм свидетел как някои хора “клюкарят” такива деца и родителите им. “Детето им е малоумно, явно им има нещо. Сбъркани са генетически.” Гадното е, че голяма част от родителите на деца с увреждания започват да мислят по този начин, да се терзаят. Започват да възприемат децата си като нещо срамно, което трябва да скрият, да изпратят някъде далече. Срещал съм фаталисти, възприемащи фактът, че детето им се е родило с отклонение като “божие наказание” за нещо си. Разсъжденията на доста хора по този въпрос са на ниво 18- 19 век. Да, тези деца не изглеждат нормално, има нещо сбъркано в тях, не ги разбираме, загрозяват гледката, карат ни да се чувстваме неудобно, напомнят ни че живота не е само красота, затова дайте да ги сегрегираме в Горно Нанадолнище.
Не искам да съдя никого. Не казвам, че всички се отнасят така към тези деца, но мнозина го правят. Вероятно за доста родители, които истински обичат децата си, е било много трудно решение да ги изпратят в такива домове. Самият аз си задавам въпроса как бих постъпил, ако имам дете с увреждане. И не мога да си отговоря. Грижите за такова дете изискват изключително много време и усилия. Грижил съм се за възрастен болен и макар да не бях сам, беше доста изтощително и понякога изнервящо. Държавата и обществото също не стимулират родителите да задържат такива деца. Вероятно някои родители дават децата си в такива домове, защото смятат, че там ще им осигурят адекватната грижа, която те не могат. А каква грижа получават там видяхме във филма, а знаехме и преди това, макар да искахме да игнорираме тези факти като щрауси, но пък се намери една англичанка да ни го навре в лицето.
Реформа в домовете- да. Но реформа в отношението ни също.
Спирам, че ми стана лошо.
Мая Н Г каза,
октомври 20, 2007 at 3:01 pm
Психолог съм и имам силно мотивирано желание да направя нещо за децата от Могилино - за тях на първо време, но има и други такива места в страната. Не съм сигурна обаче от къде да започна. За обмяна на идеи - пишете ми на mai4eto_abv_@abv.bg
mayamarkov каза,
ноември 1, 2007 at 12:53 pm
Мога ли да ти пусна малко спам (с благородна цел)? Иди на
http://mayamarkov.wordpress.com/2007/11/01/find_sofka/
и ще прочетеш за какво става дума.
Димитър каза,
декември 9, 2007 at 7:35 pm
Преди минута догледах филма на BBC посветен на дома за деца с проблеми в с. Могилино.Сега коментират нещо в студиото на уважаваната BTV.Не ги и слушам.Нека всички да понесат вината си!Не само работещите в дома…И на правителствено ниво,най-вече, трябва да има наказани…Не!!!…ОСЪДЕНИ!!!
lyd каза,
декември 10, 2007 at 9:58 am
Снощи питах майка ми дали го е гледла. Тя каза, че рекламата й била достатъчна и не се знаело дали всичко това е вярно, както и че за да имало добри грижи за тези деца, на персонала трябвало да се плаща страшно много. След като онзи ден бтв тръбиха колко милиона били гледали последната част на survivor или нещо такова, интересно ми е, дали са подготвили проучване колко хора са гледали филма за могилино. Интересно ми е какви ще са отзивите на “обикновените хора”. Мисля, че ТОВА е определящо за това каква ще е официалната политика.