прагматично за стачката
септември 27, 2007 at 9:42 pm (образование, професия учител)
Не знам дали в България има достатъчно пари, за да се увеличат 100% заплатите на учителите. Трябва някак да се разбере.
Не съм наясно откъде идват парите за учителските заплати – каква част от държавната, и каква част от общинската хазна. Всъщност как стоят нещата?
След като изясним кой всъщност плаща заплатите на учителите, трябва да изясним дали той смята, че трябва да има увеличение.
Нека за удобство приемем, че всички данъкоплатци плащат заплатите на учителите. Част от тях са убедени, че има пари и че трябва да се изпълнят исканията на учителите. Повечето от тях са от средите на самите учители. Какво мислят останалите данъкоплатци?
Не че смятам наетите от държавата и общината за данъкоплатци в истинския смисъл на думата, но това е друга тема, така че включвам и тях.
Ако обществото смята,че трябва да се плаща повече и знае, че има пари, то ще настоява – съвсем спонтанно, ще направи всичко възможно да притисне управляващите, особено ако добавим към това и “традиционната любов на българина към образованието”.
Родители, баби и дядовци, симпатизанти на образованието и учителите, загрижени за децата, ще излезете ли на улицата, ще зарежете ли рахата или работата си, за да изразите подкрепата си?
Да си представим, че го направите, че учителите осъмнат с двойни заплати, как ще се промени съдбата на децата – мъничките, които всеки ден отиват до училище и питат “Госпожо, сега какво да правим?” и после се връщат вкъщи. Какво им обяснявате за ставащото, скъпи родители, баби и дядовци? А вие учители, какво им отговаряте, когато ви питат? Какво изпитвате в този момент?
Цветана каза,
септември 28, 2007 at 1:09 am
Здравей!
Не претендирам за изчерпателност! 
В момента със сигурност няма пари за 100% увеличение, няма и да има и за следващата година, ако разпределението към останалите институчии остане със същите съотношения както тази година.
Въпросът с учителските заплати е прекалено обширен, за да се даде всеобхватно мнение по въпроса за решението. И все пак попаднах на твоя пост и се амбицирах да напиша и аз нещо по въпроса. Съвсем конкретно и единствено от финансовата страна на нещата.
Тъй като малко или много постът ми е нещо като отговор на твоя, а не ми се иска да ти заемам цяла страница от блога с копирания текст, може да посетиш блога ми, ако ти се чете.
Конкретни решения на проблема с учителските заплати « Моята Вселена каза,
септември 28, 2007 at 1:16 am
[...] trackback Говори се много и навсякъде за проблема, чета оттук - оттам и накрая се мотивирах и аз да добавя нещичко: съвсем [...]
Димитър Н. Mитев каза,
септември 28, 2007 at 12:12 pm
Наистина ли смятате, че няма пари – не само за учителите!? По-скоро има повече крадци отколкото учители! Само хотелите по черноморието са повече от учителите!
И последно: по-важно е децата да не питат а сега накъде след като завършат образование – обаче с тези знания………? За триста лева аз бих ги научил единствено на онова, на което сега ни учат „Министрите”!!!!!!
Майя М каза,
септември 28, 2007 at 12:41 pm
Отговарям на въпросите поред.
Мой статут: “полуданъкоплатец”, т.е. работя в бюджетната сфера (асистент).
Смятам, че трябва да има увеличение.
Смятам, че пари има. За текущата година бюджетът е фиксиран, но инфлацията е значително по-висока от предвидената. Това значи, че държавата събира повече от предвидените пари от ДДС. От тях могат да се дадат допълнителни пари на учителите.
За догодина повишените заплати, разбира се, трябва да се включат в съответния закон и в бюджета. Но главното е да се повишат определените от закона заплати. Може би е по-добре законът да фиксира учителските заплати не като абсолютни стойности, а спрямо минималната заплата.
Но ме притеснява самият въпрос “има ли пари за по-високи заплати”. Независимо кой си прави бюджета, аз или държавата, разходите се подреждат по важност. За важните, приоритетните разходи пари има. Например аз в момента имам пари за сухо мляко на малкия си син не защото то е на същата цена или пък моите доходи са се повишили, а защото то е приоритетен разход. Синът ми още не може без него. Така че то все си поскъпва, а аз все имам пари за него. А за кока-кола пари вече нямам. Така че какво значат твърденията на държавата и общините, че макар да има инфлация, т.е. трудът на учителите да е поскъпнал, пари за по-високи заплати няма? Това значи, че за властите в България образованието не е нещо необходимо като бебешкото мляко, а глезотийка като кока-колата, която може да клъцнеш по всяко време и вреда никаква.
Неотдавна в София направиха централните светофари с анимация. Зеленото човече маха крачета насам-натам. Няма що, много необходим разход. Как общината намери пари за това?
“Традиционната любов на българина към образованието” е мъртва отдавна. Не знам дали донякъде не е била мит от самото начало. Още Чудомир пише как милозлив селянин дал на изгладнялата учителка кокоши крак и тя го заръфала на място, на улицата.
Аз в момента също не си зарязвам рахата, за да изляза на улицата. Макар че ми се ще да го направя.
На големия си син още нищо не мога да обясня. Той от време на време с жален глас казва: “Детската гадина?”, а аз му отговарям: “Другата седмица”.