Айрис, каквато я познавах
септември 1, 2007 at 1:12 pm (iris murdoch, благодаря, книги)
Благодаря на Невенчето за прекрасния подарък. Това е най-полезният подарък, който съм получавала в близките години.
Чела съм доста обемиста биография, тъй че когато гледах филма Iris (по книга на съпруга й), бях озадачена да видя Айрис единствено като млада жена с многобройни любовни връзки, и като старица, потъваща в мрака на Алцхаймер. Сякаш Айрис не е била гениален писател, автор на 25 романа и 4 книги по философия (не броя статии), отличен преподавател по философия в Оксфорд, обожаван лектор от двете страни на океана, DBE. Сякаш Айрис не е била мъдър и обичащ и грижовен приятел и ментор на десетки хора. Поне стана ясно, че е lovable. Както и да е, намерих оправдание на филма, който сам по себе си е чудесен … филм. Но фактът, че Кейт Уинслет ( в ролята на младата Айрис) била толкова заета, че така и не прочела и една книга от Айрис е …
Благодарение на филма, както и многобройни статии, Айрис се превърна в клише.
В книгата, която току що прочетох, няма хронология на живота й. Повечето факти на които биха се спрели традиционните биографи са пропуснати или само маркирани. Дори повечето страници разказват за други хора, с някои от които Айрис дори не се е срещала. Доста място е отредено на самия биограф. Точно заради това тази книга е любимата ми биография.
Тя показва обкръжението на Айрис, част от което е самият биограф, както и реакциите на това обкръжение спрямо всичко свързано с Айрис.
Авторът е откровено субективен – също като мен, когато пиша за филм или книга. В същото време имах чувството, че бих написала същата биография за Айрис – на базата на фактите, които съм чела, но най-вече на базата на книгите й. Единствената разлика щеше да бъде липсата на лични анекдоти, както и фактът, че Айрис не е помолила точно мен да пиша за нея. Тогава откъде идват толкова много съвпадения? Биографът предполага, че тази Айрис, която е познавал, е тази, която е позната на читателите, но не и на кинозрителите.
Всъщност нужно ли е да знаеш факти от живота на някого, за да смяташ, че го познаваш? А знаенето на факти означава ли, че го познаваш? И все пак точно този биограф пише онова за клюките.
vitaminko каза,
септември 3, 2007 at 12:02 am
“Всъщност нужно ли е да знаеш факти от живота на някого, за да смяташ, че го познаваш?”
Интересно, а кой е по-вероятно да изследваш? Някой който мислиш, че ти е приятел или някой, който смяташ за свой неприятел? Е, имайки в предвид какво точно правят разузнавателните служби, по-вероятно е да постъпиш като тях. Да отделиш повече време и ресурси за някой, който считаш за потенциална заплаха. Това обаче не е моят опит и едва ли е опитът на повечето обикновени хора. Съмнявам се, че имаме достатъчно време да проучваме, анализираме, още по-малко пък да осъзнаем кой ни е приятел и кой враг. Това е занимание за големите играчи. Основното на което разчитаме е доверието. И по това си приличаме с големите играчи. Защото и те си имат работа с хора.
Фактите са от едната страна. Тяхната интерпретация от другата страна.
Общо взето трябва да има сблъсък. Трябва да се открие някакво различие, противоречие и едва тогава имаш шанса да видиш другото лице на твоя приятел или враг, да видиш собственото си лице. Колко от нас си позволяват лукса да жертват доброто си име, репутация в името на такъв сблъсък. Много по-лесно е да не навлизаш в дълбочина и да не нарушаваш личния си комфорт. До момента в който откриваш, че животът ти преминава в самоубийствено удобство. Без конфликти, без сътресения. Ти си просто поредният добър човек. Амин!