полетът на костенурката

Така и не написах “Руски зен”, макар че книгите с бебешките приказки в картинки + разкази и приказки на руски писатели “Жар Птица” + руски народни приказки + един от руските ми буквари още лежат на пода до леглото.

Още не съм писала за английския зен, макар че имах нещо като знак от съдбата – червена тенекиена кутийка като пощенска кутия, пълна с чай – подарък от завърналата се от кралството Теодора.

Съдбата реши да ме улесни като ми подсказа да влезна в една книжарница и да попадна на “Времето на ангелите” на Айрис. Схрусках я като препечена филия с масло, сервирана с чаша чай, налят от изящен чайник, какъвто си представям, че си е купил Пейо.

Има места, култури и езици, които ме изпълват с копнежи и непосилни мечти да успея да избера и да се установя. Днес Айрис ми поднесе a treat: докара дълбок сняг и руска дървена кутия в Лондон; обу пухкава ямайка в ботуши и я превърна в руска матрона.

Не че сега съм сигурна дали предпочитам да пия чай в кухня на първия етаж, близо до Темза или докато варя каша от елда (гречка, гречиха) в Сибир. Още по-малко знам дали предпочитам да мета с дълги аристократични поли Невски проспект или с дълга метла коридорите на Оксфорд.

Струва ми се, че Айрис всъщност е пораснала, но тъй като нейните герои не са, приказките й често изглеждат задушливи и безнадеждни. Пък и не върви да кажеш директно “Просто отвори вратат и излез на чист въздух” на хора, които не знаят, че имат врата. Искам да разбера дали наистина е пораснала.