полетът на костенурката

Видяхме се в сряда и днес. Беше довела внучката си да работят заедно. Не говорят много и не се оплакват. Явно не са свикнали да се грижат за тях и им е неудобно да вземат от непознати. На няколко пъти Албена ми казва “Мария знае всичко. Тя е идвала” ( бабата от първия етаж) – може би не й е удобно да обяснява за проблемите си, може би смята, че като почти непозната може и да не повярвам, може би си има твърде много работа, за да стои на сладки приказки у нас. И когато й дават нещо, което не е искала, казва “Не, не! Ти много даде. Не мога взема.” и започва да плаче. Не е театър. Толкова ми е познато. И аз не съм свикнала да получавам.Ние сме работещи момичета. А сега делово за ситуацията им:

Храната

Гладуват, понеже им е по-важно да купуват лекарства. В сряда им дадох каквото имаше у нас – макарони, картофени пюрета, сухи супи, сирене и извара + 10 лева (само толкова имах). Днес, въпреки протестите, успях да дам 50.

Жилището

Оказа се, че са наскоро са “извадени” от общинския апартамент, защото много дълго не са плащали наем. Явно Албена го намира за справедливо и в реда на нещата, така че не се оплаква за това. Поживели са в една вила пак под наем, но сега собственикът ще си я ползва, та ще се местят в друга. Едно момче с каруца ще им помогне с багажа. Там ще ползват една стая. Вода ще носят от съседите. Не ми харесва това, но не измислям нищо засега.

Телефон

Нямат и не им идва на ума с техния стандарт да имат, но може да им купя евтин и лесен за управление мобилен, който да служи за домашен в случай на нужда – бърза помощ, полиция, пожарна, lyd.

Дрехи и обувки 

Славея предлага всякакви хубави обувки, но са малко по-големи отколкото е нужно на Жозефина. Дадох прекрасни чехли от Славея за сестра й – точно са, но проблемът е, че на другата сестра не са май кой знае колко нужни. Поръчах на Албена да помислят и да ми напишат от какво имат нужда, понеже тя освен за обувки и анцуг на Жозефина и галоши за себе си, за да не си мокри краката като работи и да не изстива, за друго не се сети. Ще трябва да взема и мерки.

Малката внучка

Жозефина се оказва не на възрастта на Стоян, а с година по-малка, така че се надявам повечето му учебници да й свършат работа, а каквото друго трябва, ще купим. Надявам се приятелката, на която давам учебниците всяка година да не се сърди.

Тетрадки и пр. – помагала е досега Людмила Нанчева, бивша колежка от езиковата. Ще се включи и Славея, друга бивша моя учителка и колежка оттам.

Жозефина започва 7 клас. Предложих й да си мисли за кандидатстване в езиковата. Тя е отличничка май, но по математика не е много добра. Ще разберем. Може да отида на някоя родителска среща. Това е и начин да проникна в ромската среда и да вкарам и Бен, който много иска да помага. Но затова по-нататък.

Бих могла да я подготвя и по български и по математика, но защо все аз? Надявам се да се намерят доброволци. Учебници и сборници от мен.

Дори и да не я приемат в езиковата, решена съм да я подготвя по английски ( първоначално се надявам на помощта на доброволци), за да може да идва на моите курсове и после да кандидатства в САЩ – смятам, че ако ме слуша, ще успее да влезе. Момичета, познайте за кой колеж си мисля!

Голямата внучка

Тя е на 18 и е болна от туберкулоза. Оставам с впечатлението, че лекари и роднини я смятат за обречена. А аз мислех да се върне на училище. Албена каза, че лекарите са казали, че не може да ходи на училище. Знам, че никак не е добре, не знам дали още повръща кръв. Добрата новина е, че Албена и Жозефина са ок и в безопасност – според изследванията и лекарите.

Не знам много за туберкулозата – нищо повече от това, което съм прочела във “Вълшебната планина” на Томас Ман (до средата съм). Може би ще трябва да с поограмотя. Едва ли това момиче живее здравословно.

Обобщение

Семейството е само от трима (баба с две внучки). Не знам дали ще мога да ги издържам, но засега ще помагам за храна, дрехи, учебни пособия. Надявам се и занапред да имам възможност – сама или с чужда помощ.

Поне едното момиче трябва да завърши средно образование, а после и висше и да може да се справя само. Тук мога да помогна много – ще й бъда ментор и учител по английски по-нататък, ще й давам книги, ще я науча на разни неща. Ще се радвам да се намерят доброволци да й помогнат с математиката, а после, ако е нужно и с друго. Току що казах на Стоян да се подготвя психически за доброволческа работа в ромското училище.

Там вече можем да проникнем по-лесно – аз на родителски срещи, може и да се направи настоятелство. Ще имам възможност да се запозная с родители и да им въздействам по някакъв начин. Ако успеем да превърнем това училище в квартален учебен и пр. център ( community centre) за деца и възрастни, ще успеем да променим нещо в начина на живот на тази група. Ако успеем да привлечем повече доброволци, ще променим и отношенията между етническите групи. Е, това е и интеграция на ромското население, и устойчиво развитие на общността – бедността се изкоренява най-вече с образование – научи хората да ловят риба, иначе ти ще треябва да им я осигуряваш до края на живота им.

Мисля, че за тази цел са нужни повече добри намерения и действия, отколкото пари, но все пак, започвам да се замислям, че май не е лоша идея да регистрираме неправителствена организация, която да може легитимно да се финансира. Не че много ми се занимава с това … Ти какво мислиш?