френски зен
август 2, 2007 at 5:06 pm (art of living)
Не искам да го пиша днес, за да отлежи като хубаво вино и да е грижливо сготвено като изискано блюдо. Изкушавам се, но … ще устоя. Мислех, че ще го посветя на Невенчето (тя сигурно се досеща, след като пихме чай днес), но мисля, че има общо с Жюстин (може би не само заради френското име), с Додо (не само заради кафето), с LeeAnn (не само защото е принцеса), със Стоян (не само защото е гал), с Лъчо (не само защото е франкофон), с Ники (не само заради детските му спомени от Париж), с Марфа (не само защото обича да готви), с Мариана Бонева (не само защото за малко ми преподаваше френски), с Дафи (не само защото не пълнее) … и всички останали (повечето не подозират) … това е само началото …
vlad каза,
август 4, 2007 at 9:07 pm
…а помеждувременно (и докато ведно с танините се наслояват нюанс до нюанс) примката е заложена =)
Знаеш ли кое най ме успокоява у тамошната сърдечна и чувствена култура да спомняш - кафявия цвят - този на почвата и онези специални джинсови панталони, добити при необикновени обстоятелства; на ореховите ядки, каквито мога да хрупам до безобразие; на стружките във кафето от прясна канелена композиция.
LeeAnn каза,
август 6, 2007 at 11:38 am
праз и французойки « полетът на костенурката каза,
октомври 25, 2007 at 12:42 pm
[...] няма да намеря време да осъществя грандиозната идея “Френски зен” . Така че … чети [...]