Изненадай ме следващото лято
юли 24, 2007 at 11:22 pm (образование, работа, успех)
Да, да, когато кажа, че успехът означава да правиш каквото искаш и да ти плащат за това, ми казват, че звуча като реклама – красиво, ама не е истина. А каква е истината? Да работиш нещо, което мразиш и да изкарваш много пари? В този текст се опитах да ти обясня, че не е истина.
Все пак някои се хващат ( както става с рекламите) и започват да търсят това, което ги интересува. Правят го по няколко класически начина.
Първият е да решат кой предмет в училище им харесва, след което проверяват за кои специалности могат да кандидатстват с този предмет. Първата класическа грешка.
Учникът Х се справя лесно с биологията и решава, че е подходящо да кандидатства медицина. Подготвя се за изпити по химия и биология и взема изпитите с високи оценки. После се справя с лекота с изпитите в медицинския институт, защото е добър в някои науки, а и са му интересни. Означава ли това, че е подходящ за лекар? Означава ли, че обича да работи с хора, че е готов със състрадание и търпение да изслушва оплакванията на ВСЯКАКВИ хора – възпитани и невъзпитани, спокойни и нервни, ядосани на живота си или неспособни да обяснят как се чувстват, готови да му кажат “къзъм” или “джанъм”, вместо почетното “Доктор Х”, такива, които в страданието си са готови да го обвинят за всички неуредици на здравната каса. Готов ли е Х да зареже партито за да отиде при пациент, който има нужда от него (или си въобразява, че има нужда) в полунощ? По време на следването си, бъдещият доктор, може да открие, че просто го е гнус от доста неща, а по време на стажа да се изненада от факта, че доста хора нямат навика да се къпят всеки ден. Хм, ето какво очаква Х, който е инвестирал години за да стане лекар и сега смята, че е глупаво да се отказва, защото е на 24 и няма време да започне ново следване, а и родителите му ще бъдат разочаровани.
А можеше да бъде иначе. Х можеше да помисли какво друго може да направи с любовта си към биологията. Можеше да се окаже, че му е по-приятно да работи с животни, които не обясняват как точно се чувстват, но и не псуват доктора и не мрънкат за проблемите на здравната каса.
Можеше да се окаже, че изобщо не иска да лекува, а да работи в лаборатория и да клонира мишки. А можеше да се окаже, че иска да изследва поведението на маймуните в естествената им среда, а някой ден да стане звезда в Animal Planet. Можеше да се окаже, че всъщност обича биологията, защото е имал прекрасни учители и просто не е можел да осъзнае, че иска да бъде като тях – да преподава. А може би обича биологията, защото в детството си е прекарвал доста време с баба и дядо на село и обича земеделската работа. Точно сега е моментът, в който от органично земеделие може да се печели доста. А може би Х е обичал повече животните на баба и дядо, или е мечтал да има куче, а родителите му са били против. Точно сега може да сбъдне мечтата си като започне да развъжда любимата си порода – чудесен бизнес! Ами ако Х освен това ужасно харесва да играе с LEGO, както и филмите на Лукас и Спилбърг и … биологията е отправна точка и вдъхновение за доста инженери, които създават умните машинки, наречени роботи. Х може да обича биологията заради книгите за животни, да се е смял гръмогласно на описанието на Джералд Даръл на любовния танц на костенуркте или да е съзерцавал вълшебните картинки в детската енциклопедия, което го е карало да си казва “Ако аз бях написал учебника по биология, нямаше да е толкова тъп!”. Мдааааа, Х може да се захване с писане да учебници, енциклопедии, да създава интерактивни чудеса, които да забавляват учениците и да им помагат да учат с кеф. Х може да иска да защитава околната среда. Х може да се запали да изследва връзката между мозъка и емоциите, да разбере дали има нещо като безсмъртна душа, която се преражда, дали се влюбваме само заради химични реакции … понеже винаги си е падал и по психологията, а и по източните философии. Всъщност това може да го накара един ден да се занимава с политика, защото иска да защитава каузи – за или против аборта / евтаназията / клонирането … Нищо чудно да преподава етика на научните изследвания в някой университет някой ден. Някой ден … Х може да стане герой, който е спасил човечеството от екологична катастрофа … или от нелечима досега болест, при това без да му се налага да се сблъсква с уханието на пациенти, които не обичат да се къпят.
Може би ти звучи като празно фантазьорство, но … ако “реалистично” забодеш нос в учебника по биология, а после не погледнеш по-далече от носовете на съучениците ти, които смятат, че с изпит по биология и университетска диплома могат да работят само 5-6 неща и се молят да имат късмет “да се уредят някъде” като завършат, чака те скучно, безпарично и безславно бъдеще.
А сега какво? Ами търси вдъхновението – във всичко около теб, в “несериозните” неща вместо в учебника, както и възможностите – чети за различните кариери в Интернет (напиши “biology career” в GOOGLE) и ще видиш доста повече идеи от тези, за които се сетих в изминалите 5 минути, чети Business Week (излиза на български всяка седмица) или Капитал ( можеш да хвърляш по едно око в www.capital.bg – online абонаментът за ученици е символичен, а в някои дни от седмицата можеш да четеш безплатно последния брой), и разбира се, Discovery Channel …
В блога за успеха публикувах тази позната отдавна на някои статия, както и този, познат на някои линк. Статията може да е полезна на тези, които се чудят какво да учат / работят, а линкът към другата статия да успокои тези, които се притесняват, че все още не знаят какво искат или пък се страхуват да решат.
Пламена Иванова каза,
юли 25, 2007 at 1:53 am
Четох поста с интерес и се съгласявам с много от коментарите в него…виждам, Лид, че не си се отказала от това, да показваш на учениците си, че преди всичко трябва да се занимават с неща, които харесват много и се чувстват удобно вършейки (Трябва да си призная, че да уча това, което ми харесва, ми беше подсказано за първи път на 18 годишна възраст от теб…и може би ако не ме беше впечатлило толкова много в момента щях да уча право или “международни отношения” - доходните професии а.к.а мечта на майка ми). Както и да е…
Мисля си, че няма нищо лошо, след като си забелязал, че нещо ти е интересно (биология, химия, философия и т.н.) и ти се отдава с лекота в сравнение с други предмети - да го следваш…в крайна сметка - да четеш урок по биология като приказка и да разбираш какво искат да ти обяснят без да наизустяваш, само по себе си показва, че имаш някакво по-специално чувство към предмета (поне в гимназията, в която за съжаление, не те учат как да се учиш)…и в крайна сметка нищо лошо да се ориентираш към този предмет.
Това което ме притеснява обаче е, че много ученици не си правят труда да проучат какви са възможностите за реализация в сферата, която им е интересна (не ги обвинявам изобщо…предполагам, че бях много по зле от много от тях)- за учителите им по различни предмети да не говорим. Не помня един предмет в училище, в който учител е казвал за раличните възможности за реализация в неговата сфера…не познавам един учител от гимназията, в която завърших средното си образование, който да е правил нещо друго в сферата си, освен да е преподавал…не съм чувала учителката ми по биология, да казва, че примерно е работила в болница няколко месеца или че учителката ми по география е помагала да разработят план за демографския растеж на общината и там каквото и да е…те даже и да са правили нещо подобно - не смятат за нужно да информират….
Друг фактор, който си позволявам да виня, за насоката в която много от нас се насочват е самата система…каде в образователната система за средното ни образование, е обяснено, какво означава да си журналист и как точно се учи журналистика…или анимация…или медии…било даже генно инжеренство…Каде из тия учебници (дори поне във въведителния към учебника урок) е обяснено с какво се занимава, някой който завърши антропология, международни отношения или урбанистика…
Някои от вас, ще кажат, че системата е най-лесно да се вини когато си мързелив и в днешно време не проверяваш това, което ти е интересно в хилядите източници…да така е, но си припомням времето, в което исках да уча психология и знаех само това…и когато започнах да търся и видях всъщност колко много “подраздела” за които не съм и чувала, започнах да се страхувам толкова много и да се съмнявам заради 18 годишното си невежество, че за малко да започна да обмислям “право-то, което мама ми предложи, защото може би тя знае повече как стоят нещата”.
От тук пък се прехвърлям към висшето образование…и системата liberal arts, чиито подобие (повтарям подобие) имаме в България само в НБУ (artes liberales).
Не разбирам, защо след като си решил да се занимаваш с биология, 25 стотни от оценката ти на приемния изпит трябва да влияят както и да било на това дали ще учиш фармацефтика или медицина или ветиринарна медицина или каквото и да е там. Това не са ли подразделения, на биологията, която толкова много харесваш и с която толкова много искаш да се занимаваш? Не трябва ли ти самият да решиш, след като се окаже че си приет, с какво точно да се занимаваш? Грешно ли е да започнеш медицина и след един семестър все още да можеш да се прехвърлиш ветеринарна медицина без никакви последствия за образованието ти?
Такъв горе-долу е моят случай с висшето ми образование и съм много благодарна, че поне него не започнах в България. Лудо исках да уча психология (още ми е страшно интересна) и кандидатствах в liberal arts college с тази нагласа. Бях приета “Social Sciences”, което ми позволяваше да си избера 3 главни насоки от право, международни отношения, психология, социология, политика, антропология, икономика и т.н. (всички тези науки малко или много свързани със Social Science)…избрах си разбира се психология, “международни отношения” (да зарадвам майка си поне с един курс минат в тази сфера) и социология…след това след една година нещята се затегнаха…тогава (вече наясно със всички сферички и подсферички на тези 3 подраздела) се застопорих на организационна психология (отхвърляйки психо-терапия или когнитивна психология) и на миграция&интеграция (излкючвайки модерна социология, социология на медиите и разбира се международни отношения)….
Сега си мисля…какво ли щях да уча и колко ли щях да тъпча на Freud ако следвах в България и ако не бях в liberal arts college?…Дали някога щях да разбера, че ми е много по-интересно и ми се отдава с още по голяма лекота да пиша и проучвам международни политики в сферата на емиграцията, имиграцията или интеграцията на малцинствени групи? Най-вероятно - не…И кой в крайна сметка, щеше да е този, който да ми каже, че понеже 25 стотни не ми стигат за някоя специалност…това означава, че немога да се справя с нея и, че не “ставам” за нея по никой параграф?
Защо в България няма liberal arts…и защо в България много хора смятат (и организират тази програма по принципа), че това означава от всичко по малко и най-накрая нищо –> професия “дървен философ”?
Кои са тези, които още поддържат мита за прелестното висше обрзование в България, кадето никаде гругаде го няма на такова високо интелектуално ниво?
haz каза,
юли 25, 2007 at 9:44 am
много добър пост. надявам се да го прочетат повече деца.
skoklyo каза,
юли 25, 2007 at 10:53 am
Май сходни мисли са ни лазили в главите вчера.
А проблемът е наистина важен, жизненоважен буквално.
Сега като се замисля, последният път, когато си спомням изобщо да съм ревал, беше по повод нерешителността ми какъв искам да стана в осми клас. Смешно, ала …
Пък и не доведе до нищо.
Обзалагам се, че си чела и препрочитала “Дзен и мотоциклета” бая пъти, сигурно се сещаш кой откъс има отношение по въпроса.
Има и едно известно стихче, или както там се нарича, за “майстора на столове”. Хората все очакват да се етикираш точно и ако много им се връзваш, това те кара да се чувстваш неловко.
Има и друго - реализацията. Може би за някои области това не важи, но по принцип май е погрешно да я вземаш като ориентир при избора на професия. А хората масово правят точно обратното.
И в крайна сметка си мисля, че почти всеки рано или късно намира призванието си. Проблемът обаче е, че малко са готови да го следват безкомпромисно. Помня думите в една отдавна прочетена книга за успеха - да изгориш мостовете зад гърба си. Колцина са готови да сторят това, ама наистина ? В този принцип май се крие и магията на Америка - като почнеш от изгорените на брега й кораби на Кортес, или който там беше, та до наши дни.
Клишето “неограничени възможности” значи според мен точно това - да прекрачиш безвъзвратно границата и да рискуваш на живот и смърт в несигурната пустош на неизвестното.
Хубаво на думи, а
Обаче нищо никъде не ти е гарантирано.
Те сигурно и затова в тия книги описват само отбрани “success stories”, без да споменават безбройните провали. Ти също идеализираш положението на “Ученика Х”. Едва ли е случайно съвпадение. Сигурно важното е да се подходи самоуверено и с позитивизъм, пък били и те малко нереални. Нали затова им слагат на конете капаци - да не се плашат
batpep каза,
юли 25, 2007 at 9:07 pm
чей да “пусна” един комент:
винаги съм обичал литературата, просто защото даскалката ми по математика беше такова гнусно влечуго, че ме отврати от този толкова красив начин да съзреш нещата. завърших с отличие и удоволствие всичките си училища, защото избрах да уча това, което ми е по сърце. не съжалявам, защото чудесно разбирам колко много съм се обогатил по време на това дългогодишно учене.
а сега - отговорете: МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПРЕДПОЛОЖИТЕ КОЛКО ПЪТИ В ЖИВОТА СИ СЪМ ИЗПОЛЗВАЛ СПЕЦИАЛНИТЕ СИ ПОЗНАНИЯ, ДОБИТИ С ТОЛКОВА МНОГО ТРУД И СРЕДСТВА?
въпреки всичко - ще насърчавам дъщеря си да учи това, което иска. дори и да е библиотечно дело
Георги каза,
юли 26, 2007 at 9:15 am
@Пламена Иванова
Вярно е, че българската система за образование изостава от другите системи. Обаче, има повсеместно мнение, че образованието дори в развитие страни не е адекватно на търсенето. Аз лично не съм против системата дървен философ както ти я наричаш. В днешното време все повече се цени специализираната и неспециализирана широката култура. Щом имаш основата много по-лесно сам ще надградиш над нея. Това надгражадне се случва и при споменатото от теб специализирано обучение. За общата култура е така понеже вече не е достатъчна само експертност в една област, иновацията се движи от преплитането и взаимстването от други области на познанието. Съсредоточването само в една област те прави кон с капаци. В “Дзен и мотоциклета” се говори за арете (тези които са я чели може да се сетят)
@lyd
Аз не смятам, че образованието определя избора ти на кариера. Срещал съм множество примери за хора завършили едно нещо и по-късно започнали да се занимават с нещо съвсем различно. Макар забързан, динамичен и жесток към неспособните нашия свят също ти дава по-голяма възможност да бъдеш и да правиш това което ти е по сърце стига да имаш мотивацията и куража да се бориш за свой собствен живот. Образованието за мен е нещо повече от подготовка за бъдещата ти работа. Наглед е така, но всъщност нещата като да се научиш да учиш, да мислиш критично и да разбираш нещата в дълбочина всъщност са целта му. Не пренебрегвам и натрупаното знание. Независимо от областта, от която е то ни дава по-голямо разбиране за предмета на учене.
skoklyo каза,
юли 26, 2007 at 9:34 am
безброй пъти, всеки ден?
сериозно, онова, с което си се занимавал (в случая - учил), те е оформило по специфичен начин. примерно аз не мога да ти дам дефиницията на “Konjunktiv II” или да ти накаканижа правилата за поставяне на запетая в изречението, но въпреки това принципите като цяло са залегнали в подсъзнанието ми. нали си чувал за хипнозата и как човек може да си спомни в детайли напълно забравена случка от детството? или при възбуждане на област в мозъка посредством електрод?
има много неща, които дори не знаеш, че знаеш, и все пак те си оказват влияние, да не говорим за онези, които знаеш със сигурност :]
Георги каза,
юли 26, 2007 at 11:03 am
Лично аз съм много против това, че професията и това което си учил те оформят като човек. Не отричам, че оказват някакво влияние, а при повечето хора дори определят начина на мислене. Определения като той е икономист следователно е… за мен са абсолютна глупост. Един човек със свои вярвания различни от натрапените по време на обучението е с по-голям потенциал за успех.
Що се отнася до английския съм завършил английска гимназия и още ползвам езика. Разбирам те за какво говориш. Този английски ми се проми мозъка с него. Докато го учех се е случвало да заговарям хора на английски без да се усещам. А сега все още ми се случва да кажа английската дума за това, което искам да кажа, като ми изисква време да я преведа. Това не означава че съм англофил. Обичам българския и презирам хората употребяващи чуждици, които имат еквивалент на български, защото това говори нещо за тях…
Георги каза,
юли 26, 2007 at 12:06 pm
@skoklyo
Ти вероятно си все още ученик и за това мислиш така. Срещнах един цитат в Интернет от някакъв български професор “Ума не е склад, а работилница”. Има различни начини за учене на език и всички изискват постоянство и труд. Някои залагат на “промиването на мозъка”, други залагат на това да се учи езика не като се запаметява и набива в главата, а като се използва в различни ситуации и се насърчава учене чрез действие (така ми бе преподавано от чужденец и не беше английски). След упражненията почти нямаше нужда да уча, просто знаех нещата, естествено не минаваше и без затвърдяване.
Та мисълта ми е “ума не е склад, а работилница”, независимо какво учиш. Освен ако не е телефонния указател
batpep каза,
юли 26, 2007 at 12:59 pm
корените са в произхода на думата “интелигентност”. тя описва .. ъъ.. процеса на работа на нашия ум. нашият дискурс е много по-сериозен, отколкото си мислите. но! - въпросът дали ще превърнеш ума си в склад за информация (което прекрасно вършат компютри, речници, справочници и т.н.) или ще го напъваш да работи, т.е. да преработва информация и да дава възможни решения, си е личен избор на човека. мене например страшно ме мързи - не мога да проумея как някои хора могат да копат с лопати, при положение, че има багери; търчат като гламави по алеите, като може и с байкове; одат да дигат тежести и плащат за това, вместо да помогнат на батко си да привлече торбите с цимент абсолютно безплатно
но! - тъй като ме мързи физически, свикнал съм да си пъна мозъка, за да измислям леснина.
предполагам, че и интелектуалната леност е релевантна
skoklyo каза,
юли 26, 2007 at 1:49 pm
Е, аз говорех не точно за убежденията и етикирането, а просто за начините по които човек вижда нещата, след като е развивал ума си в дадена насока. Понякога дори в буквален смисъл - например нали ескимосите и африканските пигмеи от джунглата имат множество думи съответно за сняг и зелен цвят?
Дадената за теб примерна фраза би звучала от моята уста като: “Той е икономист, следователно вижда в данъчната система нещо повече, отколкото аз и ти”. Или нещо такова.
Я виж Бат Пеп с литературната си насоченост какви ги мисли - ще грабне багера и докато се усети, ще е разкъсал тръбите и кабелите, които трябва да се разкрият за ремонт, или ще съсипал могилите на половин Тракия. И най-невежият бачкатор би поклатил печално глава пред такова невникване в спецификата на нещата
Пък и машиносмените на багера струват доста пари, повярвай, всеки си прави сметката в зависимост от ситуацията.
Имам също така колело, но това не ми пречи да тичам сутрин, натоварваните мускулни групи и вида на усилието са доста различни при двете дейности. И при тежестите се набляга точно на определени точки от опорно-двигателната система. Неслучайно пишат хората цели книги и учебници по въпроса. Пък ти - все едно хирург да ти отстранява тумора с лозарска ножица. Не че не е възможно, ама …
Иначе отдавна не съм ученик.
Вероятно професорът под “ум” е имал предвид съзнанието, но то е само една малка функция на мозъка като цяло. А той служи и за склад, и за работилница, конструкторско бюро, профсъюз и каквото още ти хрумне.
Пък дори и при наизустяването на телефонен указател ще ти трябват виртуозни умения в мнемониката, освен ако не си аутист с “хардуерна поддръжка”
lyd каза,
юли 26, 2007 at 2:50 pm
Георги, съгласна съм с теб, но писах статията за хора, които смятат, че избора ти на образование предопределя кариерата ти, за хора, които никога не са попадали на идеята, че образованието може да е повече от това да те подготви за кариера. В България повечето хора са така. Когато за пръв път спомена на ученици за колежи, които заявяват, че мисията им не е да подготвят студентите за бъдещата им професия, те ме гледат учудено. Когато се опитат да представят идеята за либерално образование пред родителите си … не познавам някой, който да е успял.
Осъзнаването на тези неща е бавно
Георги каза,
юли 27, 2007 at 7:21 pm
Дълго време ще чакаш да го осъзнаят