Снощи Стоян ми каза, че племенницата ми, която доскоро се състезаваше като шахматистка, сега мечтае да стане певица (май чалга), манекенка или моден дизайнер ( в този ред). Тъй като ми звучеше разочарован, казах му, че е нормално на 10 години момичетата да мечтаят за тези неща. И веднага си спомних какво исках да стана аз на 10 – детектив. И съвсем делово го обясних на учителките по пиано и солфеж и на майка ми, когато се бяха събрали да ми съобщят, че моят път следва да мине през музикално училище.
Мисля, че сбъдвам детската си мечта – търся истината.
Иначе все не ми остава време да започна играта за Холмс, но пък реших да почета за него. Не бях чела такива неща от времената, за които говоря. Мдааа, на 10 не харесвах само Висоцки, ами и Холмс. На снимките е моят любим Холмс (Василий Ливанов).
А ти за какво мечтаеше като малък? Сбъдваш ли тая мечта?
Vans каза,
юни 27, 2007 at 12:05 pm
Аз още съм малка
) А преди като за професия, исках да правя играчки, или да стана лекарка или вещица, или космонавт, или някакви такива тривиални детски работи, които не сбъдвам, защото после се появиха други желания и ги изместиха. Сега дали се сбъдва..ами сбъдва се все още, т.е. безотговорна съм, не ми се е налагало да правя големи компромиси със себе си, т.е. държа се като това дето му викат детински и недорасло, следователно добре съм. 
kariya каза,
юни 27, 2007 at 1:44 pm
Припомни ми нещо много хубаво и забавно от моя детскоученически период. Наричам го така, защото ми се струва, че беше твърде отдавна. Говоря за моята мечта, която “все още” не се е осъществила… И ми е още мечта. Когато написах в своето съчинение по литература на тема “Какъв искате да станете”, че искам да стана летец, се предизвика невероятно вълнение, примесено с твърде голямо възторжено учудване, особено сред учителите. О, чудеса! А уж уговорката беше, че ще знае само един учител, този по бълг. език и да пишем смело, това което ни е на сърце и душа. Да ама не. Научи цялото училище. Хем момиче, а пък толкова смело. Неведоми са пътищата как можеш да станеш твърде известен. Съчинението между другото беше твърде издържано и проникновено заслужих си шестицата. Говоря за оня период, през който момичетата все още нямаха достъп до някои професии, наречени чисто мъжки. На тези неща не съм гледала по този начин както възрастните. И от гл. т. на детската си мечта изглежда не пораснах. Като че ли вече е късно, но това не ми пречи и до ден днешен като видя крилатите стоманени чудовища да ококорвам хееейййй такииива очи и синевата на небето да ми се струва най-прекрасния оазис, към който се стремим да полетим…
…а за Холмс не обичам да чета и като малка също, не че като ми попадне не го прочитам ако нямам нещо друго по-интересно, но не ми е като мечта…
lyd каза,
юни 27, 2007 at 1:49 pm
можеш да се научиш да караш малък самолет
никога не е късно. има курсове.
kariya каза,
юни 27, 2007 at 1:55 pm
за това и пиша, че все още ми е мечта и предстои да се изпълни, дано някой ден:) …иначе за какво са мечтите нали за да ни поддържат живи:)
MerryChi каза,
юни 27, 2007 at 2:16 pm
Ако си се родил в Аляска сигурно още на 16 ще можеш да караш биплан:))) Та там това си е основното средство за придвижване и децата отрастват до самолетите. За тях това си е обективната действителност. И далеч не им изглежда като мечта.
Виж при нас летенето е друго нещо
Защо не се запишеш за някоя екскурзия до Аляска? Природата е приказна, а и някой пилот може да се смили и да ти даде да направиш едно кръгче!
Най-искрено ти пожелавам!
kariya каза,
юни 27, 2007 at 3:42 pm
Благодаря за пожеланието. С удоволствие бих заминала за Аляска не само заради летенето. Наскоро ми изпратиха снимки от там. Незнам само дали през зимата е по-хубаво или през лятото. Лятото е кратко и сега там е само 20 градуса, а при нас е Преизподня адова – разтапяща ни жега!!! Сега в този момента мечтата ми е за дъжд и хлад…
MerryChi каза,
юни 27, 2007 at 3:51 pm
http://travelalaska.com/ няма нищо случайно, нали знаеш;-)
kariya каза,
юни 27, 2007 at 5:06 pm
Мноооооооого благодаря!:) Чудесно е!:)
Ивката каза,
юни 28, 2007 at 5:48 pm
Имам един спомен от най-ранното си детство… Децата пред блока си говорехме по същата тема и аз най-искрено заявих, че искам да бъда продавач на сладолед! Не си спомням какво точно ме е мотивирало, но вероятно има връзка с често болящото ме гърло и забраните от мама да ям сладолед и то точно когато най-много ми се е прияло!
Наскоро ми се случи да обядвам в едно бистро, където имаше изнесен фризер за сладолед! Вярвайте ми – младото момиче, което продаваше ми се стори най-тъжното същество на света – облещено срещу слънцето в най-адската жега и изчакващо поредните клиенти “най-накрая” да си изберат от кой точно сладолед искат да си вземат. Романтичната ми детска представа за усмихнатия чичко (лелка) в бяла престилка, който подава заветната вафлена кофичка беше разбита на пух и прах! Тъжно…
niili каза,
юни 28, 2007 at 6:00 pm
прекрасно!
накара ме да си припомня детската си мечта, за `когато порастна`, която беше доста откачена, сравнена с желанията на повечето ми приятелчета. когато бях на 10, искрено вярвах, че някой ден ще стана… мозъчен хирург, защото по този начин да помогна на хората да махнат лошите неща от главите си (като се замислиш, има известна доза логика). е, непоносимостта ми към химията и математиката си казаха тежката дума, та не успях да се отдам на медицината, но и досега не съм забравила мечтата си… когато порастна 
да стана велик художник 
Eneya каза,
юни 10, 2008 at 12:01 pm
Хм, когато бях съвсем мъничка мечтаех да стана инжинер, после летец и накрая се спрях на писател.
Май все още си мечтая за това последното. От летенето се отказах с голямо съжаление заради диоптрите си, а инжинерното… не си спомням вече.
За сметка на това Холмс ми е един от любимите герои, но мразя филмите и екранизациите по книгите, защто никога не го пресъздават така, както според мен трябва да е.
За твоята племенница стискам палци да е временно.