Често българският учител се описва и самоописва като жертва.
Как някой престава да бъде жертва? Когато спре да се самоопределя като жертва и направи нещо за да промени статуса си. В някои случаи някой друг се опитва да го спаси. Но не винаги успява, защото не е лесно да спасиш този, който е свикнал да се самоопределя като жертва.
Ако учителят е жертва, то прави ли нещо, за да се спаси? Ако други толкова много ги е грижа за него, как се опитват да му помогнат?
Другите хора вероятно не ги е грижа толкова за българския учител, иначе щяха да направят нещо за да му помогнат. Или ги е грижа, но се смятат за безпомощни, т.е. и те са нечии жертви.
А какво прави учителят за себе си? Ето малко личен опит от периода 1994-1999, когато малките заплати се получаваха рядко:
Няколко пъти, когато някой даваше знак да се вдигне стачка или да се прави протестна подписка, някои, които много говореха иначе, пропускаха да се подпишат, понеже имали по-малко часове и си тръгнали преди да е стартирана подписката, а в ефективни стачни действия винаги имаше такива, които не се включват. В моята кариера ефективните действия са били максимум един учебен час.
Тогава се протестираше не за размера на заплатите, а за това, че не ги дават навреме. Няколко пъти обяснявах на колегите, че когато не ти дават заплатата навреме, не е редно да правиш стачка или подписка, а да си потърсиш правата в съда. Ако 60 души колектив съберяха по 5 лева, щяха да успеят да наемат приличен адвокат. Това колегите ми винаги пускаха покрай ушите си.
Другото, което се опитвах да им кажа беше, че ако ще се протестира, то е добра идея да се протестира за размера на заплатите. Но това май беше прекалено авангардно навремето.
Когато сме стигали до обсъждане на ефективни стачни действия, колегите ми казваха, “Лесно ти е на тебе, имаш си и друга работа и не те бърка, че ще ти удържат от заплатата неработените дни”. На това отговарях, че това ще се усети чак след няколко месеца, защото заплатите се бавят много, и че аз ще изгубя повече, защото ще стоя в училище заедно с тях по 8 часа за да стачкувам, с което ще се лиша от доходи от другата си работа. Никога не стигнахме до стачни действия. Може би и защото се налагаше да стоим в училище от 8 до 5.
Е, няма да стане само с чакане някой да ги спаси! Пък и кой ще поиска да спасява учителите? На първо време се сещам за учениците и родителите. Ако те смятат, че учителите вършат отлична работа, ще ги подкрепят. А като ги подкрепят, ще ги подкрепят и бабите и дядовците. И бъдещите баби и дядовци, като Леля Вени (това е почетно звание, затова спирам да пиша “леля”).
Но дали на учениците и родителите им пука? Често си говорим с Леля Вени, чиито деца (мои бивши ученици) са вече поотрасли и извън училище. И чак не ни стига въздуха като говорим за образование. Последният път Леля Вени ми каза, че когато нейни познати я чуят да се пени така, и казват, “Какво ти пука?” Аз пък, признавам, преди няколко години написах една статия, която излезе в “Капитал” под заглавие “Няма да дам и стотинка [ за българското образование]”.
Учителите са жертви, защото е удобно да си жертва – не се налага да си мръднеш пръста, докато се оплакваш. Даже не си намираш допълнителна работа, понеже го смяташ за унизително.
Учителите са жертви, защото не са солидарни. А не са солидарни, понеже повечето гледат да не се прецакат. А също и понеже на част от тях не им пука колко получават, понеже не разчитат на тази заплата.
Учителите са жертви, понеже на никого не му пука за тях. А защо на никого не му пука?.
И още въпроси:
Какви ще пораснат децата, възпитавани от пасивни егоистични страхливи жертви?
С какво се занимават синдикатите и защо толкова много учители членуват в тях? Само заради няколкото допълнителни дни отпуск ли?
Как учителите да излезнат от ролята на жертви?
Какво да се направи, че на обществото наистина да вземе да му пука?
Хайде, учители! Мислете и вие, де! Въпросът е:
КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ ЖЕРТВИ?
Пък ако сега започнете да виете, понеже някой ви оплювал, значи предпочитате да останете жертви.
Marfa каза,
юни 26, 2007 at 3:35 pm
Тук му е времето (отново) да се кажат две-три думи за българския манталитет. Тоест, щях да ги кажа, ако бях чак толкова запозната с чужбинския манталитет. А може би съм запозната – все пак е факт, че когато в чужбина стачкуват, наистина успяват да го направят. Ние тук все не нацелваме смисъла на думата “стачка”.
По ред. Не само учителите, всички са жертви. Точно по същата причина, спомената от теб. Жертви са хората с по 1000 лева заплата, които протестират, че хранят пенсионерите и бюджетните служители (каквито са и учителите).
Не само учителите не са солидарни. Сменила съм няколко трудови колектива, такова нещо като солидарност не намерих. Дори не се налага да се използва максимата “разделяй и владей”, няма нужда един да получава повече от друг, за да реши да не стачкува. Независимо дали е учител, продавач на чанти или фотограф. Няма да стачкува, за да не се мине. А ако исканията на стачкуващите бъдат изпълнени, ще намаже и той. Без да си е мръднал пръста дори. Дето се вика – какво му плащаш. Е, верно е, накрая може да сподели, че въпреки, че не е стачкувал, той морално е бил през цялото време с теб, ама битият бит, продължението всички го знаем, както каза веднъж настоящия омбудсман и бивш председател на парламента Гиньо Ганев.
И уеб-дизайнерите, и банковите чиновници могат да се изкарат жертви, понеже действително на малко хора им пука за тях. Не са се сетили, не са се изкарали. Повечето от тях обаче тъй и тъй са жертви, щото хранят пенсионерите. А пък и професиите им не са толкова непрестижни като даскалската, щото никой не ги унижава с диференцирано заплащане, не им измисля само задължения и не отменя едно по едно всички правила, които би трябвало да касаят учениците.
На допълнителните въпроси:
Първият е риторичен. Ясно е какви ще станат. Но пък сега засега може и да не станат, все още има и добри учители. Идат обаче от онези, другите, дето са станали учители щото не са успели нищо друго да станат.
Да, учителите, а и не само те, членуват в синдикатите за няколкото дни отпуск допълнително. И няма как иначе, след като шефът на единия голям синдикат живее основно в САЩ и тук се появява само колкото да размаха някой компромат, а шефът на другия голям синдикат пък само ходи от борд в борд. По принцип нормалното при досег между синдиката и властта да се появяват искри. Тук обаче подобно явление не се наблюдава. Не знам кой на кого какво дава, не съм видяла, нямам доказателства, но пък имам следи. Не е необходимо да видя мечката в гората, за да я знам, че тя е там, достатъчно ми е да видя леговището й. На синдикатите у нас никой не разчита за нищо друго, освен за допълнителната отпуска. И как можеш да разчиташ, след като шефът на синдиката ти обявява гладна стачка, след което заминава за Бостън, докато нещата се уталожат?
На няма да започне да му пука. Защото след като се пенсионира и последният свестен учител от старото поколение, след като и последният млад и кадърен учител излезе от училището, точно като теб, както може би един ден ще й писне и на Инат, или както вече й писна на приятелката ми Дора, децата на същото това общество ще се превърнат полека-лека в пасивни, егоистични, страхливи и на всичкото отгоре неграмотни жертви. И за това ще бъдат виновни учителите, които са ги направили такива. И кръгът се затваря, и изходът изчезва…
И да, действително трябва да престанем да бъдем жертви. Не само учителите, обществото трябва да се отърве от хленчещия си, мрънкащ манталитет, от врънкането за преклонената главица. Трябва да престанем да клинчим, разчитайки на будалата да постигне това, което ние също искаме. Всъщност, първото лице множествено число никак даже не е верно в случая, аз винаги съм била от будалите. И ако врънкам, то е заради тези, които разчитат на будалите, а същевременно умират да са жертви.
Питаш как се променя манталитет ли? Е, кълна се, не знам!
Marfa каза,
юни 26, 2007 at 3:37 pm
На обществото няма да започне да му пука, имах предвид
Звънна ми телефона, докато пишех, и съм го изяла 
kariya каза,
юни 26, 2007 at 5:00 pm
Във всичките спорове, преговори и дискусии около учителските заплати през последните години имаше една-единствена смислена идея. И тя се наричаше диференцирано заплащане. Както изглежда, тази идея така и няма да се реализира. Първо, защото типично по български не беше измислена както трябва. И, второ, защото пак типично по български голяма част от учителите я отхвърлиха. Отхвърлиха я, понеже по принцип в България никой, в това число и учителите, не е склонен да признае, че някой е по-добър от него. Тук всеки се смята за гениален и неповторим. Идеята, че хората не са еднакви, че някои са по-способни от други, е дълбоко чужда на нашето мислене. Ние си обичаме една друга идея – че всички са равни по красота, ум и талант. Защо и учителите като един се вдигнаха срещу идеята за различното заплащане. Защото не искат да признаят, че колегата им може да е по-способен и съответно заслужава да получи по-голяма заплата.
Има преподаватели, за които учениците си спомнят и десетилетия след завършване на образованието. Които помагат на децата не само да наизустят учебника, но и да развиват самостоятелно мислене и активно отношение към света. На такива преподаватели и хиляда лева месечна заплата да дадеш, пак ще бъде малко. Само че колко от учителите днес са такива?
kariya каза,
юни 26, 2007 at 5:08 pm
Докато има такова мислене и държава, която финансово-икономически не издържа да увеличи заплатите на учителите, да подобри или по-скоро да постави на истински начала образованието – истинските жиртви ще са обучаваните – децата ни, а не учителите. Докато добрият учител, преподавател получава добър доход, да ама от сивата икономика, нещата в образованието и в учителстването все ще опират до “жертвите”. Стачките не са разрешение!!!
Анонимен каза,
юли 13, 2007 at 8:31 pm
Може би по този начин:) :
покрай учителската стачка « полетът на костенурката каза,
септември 25, 2007 at 1:45 am
[...] – в случай, че някой се интересува. Ето тука пиша нещо, което в контекста на стачката е доста актуално. А за [...]
Учител каза,
септември 26, 2007 at 11:28 pm
Не може да говори за диференцирано заплащане на учителския труд човек, който не е запознат с “критериите” за него, които са изработени от властимащите. Хайде да си направите труда да се запознаете с тях и след това да хокате учителите, че не ги приемат.
lyd каза,
септември 27, 2007 at 9:26 pm
Защо не ни запознаете с тях? Нещо неморално или пък несвързано с учителската професия ли се оценява високо или?!?