какво искаме за децата си
юни 23, 2007 at 4:57 pm (art of living)
да не се забъркват в проблематични ситуации
да изкарват шестици (все едно как)
след гимназията веднага да отидат в университет, за да не губят време и да се дипломират (все едно как)
да започнат сигурна ненатоварваща нелошо платена работа
да се задомят и възпроизведат до определена възраст (което предполага да имат здрав интерес към другия пол)
винаги да имат наум това, че кръвта вода не става, а съпругът / съпругата не са кръвни роднини
ако не се кефят особено на работата / партньора, да си “налягат парцалите”, понеже човек рядко има избор
нормално е - кой не мисли доброто на децата си?!?
Яна Шишкова каза,
юни 24, 2007 at 1:45 am
Ох…
Maximilian каза,
юни 25, 2007 at 2:39 am
Не, това е отвратително, това е убийство.
Радинка каза,
юни 25, 2007 at 2:57 am
хах то само това да искат ….
lyd каза,
юни 25, 2007 at 10:33 am
интересното е, че доста деца на практика одобряват това и смятат да искат същото от децата си някой ден…
haz каза,
юни 25, 2007 at 11:06 am
Точно така. Всеки мисли доброто на децата си. Освен разни като онази майка, дето я хвърлиха в затвора за насилие над децата й (счупени крайници и т.н.). И какво направи тя в затвора? Правилно, роди още едно дете.
Има зло и зло.
Ворце каза,
юни 26, 2007 at 9:43 am
Добре, а ти какво искаш от твоето дете? Родителските желания до голяма степен се дължат на инстинкт, а не на мисъл. Какво да се прави животинското е силно в нас. Както тигрицата отглежда своите малки с идеята, че трябва да станат добри ловци, добри хищници с подобаваща арогантност на господари, с инстинкта, че и те трябва да се възпроизведат- исконният зов на живота. тя не си задава въпроса- правилно ли е или не. Наясно е със своята същност и такива въпроси не съществуват за нея. Хората са си създали химерата, че имат избор, макар и те да са ограничени от обективните обстоятелства и да проявяват този животински инстинкт, облечен в някаква човешко-цивилизационна форма.
Ворце каза,
юли 8, 2007 at 2:23 pm
Лидия зададе въпросът: “какво искаме от децата си?” и ме провокира да напиша този текст. Той е хипотетичен и теоретичен, защото нямам деца, но искам да имам, а това е моят опит да обясня защо. Именно “защо искам да имам деца” е въпросът, който трябва да си зададе всеки преди да започне да ги прави. Зададох си го и аз. Не искам деца, за да заменя плюшените играчки от моето детство. Да създадеш дете, това за мен означава да създадеш личност и те доближава до бог. Все едно създаваш нова вселена. Можеш да направиш много неща през живота си, да постигнеш много, но всичко това е несравнимо със съграждането на една нова личност. Ако се справиш добре, това е венецът на твоето съществуване. Не, не искам да задушавам децата си, да ги хокам, да изисквам от тях висок успех, сляпо подчинение, да вървят по утъпканите и добре известни пътеки. Не това, според мен, е задачата на родителят, не това е начинът да създадеш личност. Родителят трябва да научи детето си да мисли. Не как да мисли, а да мисли и преценява, а след това да го пусне навън, на улицата, за да трупа опит и да го превръща в принципи.
Преди известно време гледах едно предаване, в което представяха животът на едно момче, станало зависимо от хероина. Първата му реплика пред камера беше “съжалявам, не знаех…”. Ето това не искам да чуя от децата си, репликата “не знаех”. Искам, когато моите деца вършат нещо, да го правят с ясната преценка за възможните последствия, да носят отговорност за своите действия. Не искам да вземат наркотици, защото така правят приятелите им или да станат адвокати, защото така е модерно и престижно. Не искам да отглеждам “заблудени жертви на рекламата”. Искам те да имат собствена преценка, собствена позиция, която да защитават. Нищо повече.
Това е теорията ми. Дали ще я претворя на практика, ще видим.
Посвещавам този текст на майка ми. Благодарен съм й за всичко и най- вече за това, че не ме превърна в “заблудена жертва на рекламата”. Благодарен съм й за подкрепата и доверието, която ми е оказвала винаги, дори когато съм си трошил главата, никога не ме е съдила, а винаги се опитваше да ме разбере и подкрепи.
lyd каза,
юли 9, 2007 at 12:24 pm
браво на майка ти! браво на теб!
sifon4o каза,
август 15, 2007 at 1:58 pm
1. Да поемат отговорност за себе си и действията си.
2. Да учат и работят каквото искат - само да са доволни от себе си.
3. Да знаят, че винаги имат избор, но никой не може да им гарантира, че ще изберат правилното, т.е. трябва да си поемат риска.
Мойта майка и до сега иска само
това от и за мен. А аз се чувствам добре и съм доволна от себе си.
и какво ако бяха нашите деца? « полетът на костенурката каза,
ноември 23, 2007 at 11:42 am
[...] за да ги изядат след това.” А аз писах неща като това и [...]