полетът на костенурката

*пропуснатото дотук е, че червеният кръст оказа съдействие. Браво! Ще разкажа за това друг път.

Днес, обаче, отидохме в Социални грижи, където преди няколко месеца ромите са подали документи за получаване на социални помощи и са получили отказ, от който нямат копие. Не са им обяснили защо им отказват. Те пък смеят ли да питат, след като им казват да се омитат, защото очевидно нямат нужда от помощи, а те, циганите, все за помощи питат.

Влезнах в стаята на социалните работници, които отговарят за селата с Грозданка. Другите две момичета чакаха навън. Преди това си преписах списъка с необходими документи за подаване на молба. Всъщност влезнахме да проверим дали наистина са получили отказ, а също и да уточним какъв е редът да се кандидатства за помощи.

След 10 минутен труден разговор научих неща, които ако не бях хитра и образована, нямаше как да науча, които не са уточнени в списъка отвън. Като да речем това, че ако нямам 30 години, трябва родителите ми да са регистрирани поне от 6 месеца в бюрото по труда за да имам право на помощи. И разни други работи. Повечето от нещата, които каза социалната работничка се отнасяха до това дали е моя работа да придружавам ромите и да я разпитвам. Тези неща обясняваше охотно, а онези, които ми бяха нужни … за тях започваше с думите, че на ромите всичко им е ясно и като ги гледа нямат нужда от помощи. Накрая изясних.

Отвън седнах на една масичка и започнах да обяснявам на трите момичета какво точно трябва да направят. Обяснявах толкова и така, че да разберат.

Излезе социалната работничка и започна с дежурните фрази, които вече бях чула вътре, така че не й обърнах внимание. Тя повика охраната. Един пълен чичко с мустак (охраната) поведе разговор с мен – да ми обясни, че не е редно да обяснявам на ромите, понеже те всичко си знаят, че нямам право аз да идвам да питам вместо тях, и накрая, че не ми вярва – че съм им приятелка, че се интересувам от еди-коя си процедура. Този разговор продължи доста дълго. Той ми обясняваше, че такъв човек досега не бил идвал и пр. Че не е редно. Абе той си цикли, ама аз с висок глас му обясних, че дали ми вярва си е негова работа, а ако смята, че правя нещо незаконно, да ме арестува. Накрая ми каза, че ромите ме заблуждават. Казах му, че съм си глупава и му благодаря, че ми е отворил очите.

Социалната работничка пак излезе и каза, че всичко са им обяснили първият път. Аз пък не й повярвах. Понеже досега все питам разни чиновници и те все така ми обясняват, че не разбирам от първия път. Може би защото съм тъпа.

Ромите, обаче схванаха и са наясно как да действат по-нататък. Иначе са ок. Сега бачкат на полето от 7 до вечерта, докато има полска работа. Изгорели са. Бивало с нещо да се мажат. Казах им, че в Африка не ходят по потници, а с дълги ръкави. Не посмяха да ми поискат пари за автобус до селото.

Ако 11 души пътуват всеки месец да се подписват в бюрото, ще похарчат поне 40 лева на месец. А фактът, че сега четеш този текст, най-вероятно означава, че си се родил в семейство на грамотни родители, които са държали и ти да си грамотен.

* цялата история за ромите можеш да проследиш в категорията “социално предприемачество”, а не в “ромите”, която стартирах по-късно и не съм включила още първите текстове