приеми айнщайн за свой спасител
юни 17, 2007 at 8:21 am (art of living, религия)
Човешкото същество е част от цялото, наречено от нас “Вселена”, част, ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделно от всичко останало – нещо като оптическа измама на съзнанието му. Тази измама е като затвор за нас, ограничава ни до личните ни желания и до привързаността ни към неколцина, които са най-близко до нас. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор чрез разширяването на кръга на съпричаствност до обгръщането на всички живи същества и цялата природа в пълната й красота. Никой не е способен да постигне това изцяло, но стремежът към такова постижение сам по себе си е част от освобождаването и основание за вътрешна сигурност.
Кат каза,
юни 17, 2007 at 9:17 am
Ха, и откъде мислиш е научил Айнщайн това?
kariya каза,
юни 17, 2007 at 3:29 pm
За физиката и метафизиката(онтологията)!!!
Ако приемем, че живеем в условията на едно разпаднало се на отделни частици Цяло и живота на всяко едно отделно човешко същество пулсира в среда на отрицателна електромагнитна вълна. Какво става когато стабилните градивни тухлички си взаимодействат при все по-високи и по-високи енергии? Става това, което се получава когато прибавим щипката сол ….; бих ги нарекла щипката щастие, че въобще ги има, за да направят съществуването ни смислено в безмислената ни реалност.Или поне да ни накарат да се замислим за смисъла на съществуването ни, а той не опира само до личните ни преживявания и до привързаността ни до неколцина. Как да излезем от затвора на личните преживявания и оптическата измама на съзнанието ни??? Конкретен отговор, който да е валиден за всички, нямам. Считам, че няма значение какви опити правим за това, дори и при осъзнаване, че трудно ще бъде да открием ефекти, които зависят от скоростта на отправната система, стига тази скорост да е постоянна при тези опити и да покаже, че стремежът към съпричастност към едно или друго начинание съществува.
Мисловни експерименти можем да правим много. Но реалното отваряне на кутията е трудно - (някой ще вижда котката жива, а др. мъртва, вж.Котката на Шрьодингер ). Може би със съзряването и натрупването на отделни житейски опити би ни помогнало. Защото колкото и магнетични хора да срещаме, колкото и знание да натрупваме, все нещо ще липсва и ще се стремим към откриването му. Трябва да се преживее за да сме сто процентово сигурни, когато апелираме към истинност.
За себе си отделното човешко същество може и да достигне някаква хармония - вътрешна, ако мога така да я нарека. Но само за себе си. Някакъв вътрешен свят, който да му помага да се съхрани, оцелее и пр.
Защото ако при квантовата механика е сложно, то какво да кажем за Вселената, наречена човешко същество по единично и като Цяло!!! А за относителността на ефекта, който оказва масата (масовостта) върху пространството и времето?! Напоследък, а и от кога говорим за масово бездушие, масово затъпяване, масово озлобяване, масово обедняване , масово обезверяване и пр. др. масови негативи…Не се говори за масово натрупване на Богатство - материално, духовно, културно и пр. Няма и помисъл за това дори, напротив. Не, че ще кажа нещо ново, но колко хора ходят на театър, като че ли напоследък се забелязва лека тенденция към увеличаване, но не стига, в сравнение със зрелищните стадионни “спектакли” и др. Не, че изкуството ще спаси света, отдавна вече не мисля така, но и на един човек да помогне пак не е било напразно.
С малкото написано от теб горе, повдигаш Големи въпроси, бих казала, че няма да ни стигне киберпространството да ги разрешим, а и не се и наемам, не бих и могла…знам колко незнам…но благодарение на взаимодействието на стабилните градивни тухлички, разпръснати по нашата Земя, макар и пулсиращи в отрицателна ел/магнитна среда, носещи вярата и оптимизма на съзиданието все ще има надежда за нещо по-добро…
Жилов каза,
юни 17, 2007 at 6:03 pm
Lyd, извинявай, че днес на всичко съм “контра”, искам просто да представя малко по-различно отношение към това, което си споменала. Ето какво мисля:
Ние едновременно сме част от света и не сме част от света. Част сме от света, защото сме изградени от него, а не сме част от света, тъй като усещането ни за отделност не е илюзия, а е точно това, което ни прави хора. Дори ако съзнанието е лъжа, то тогава точно лъжата е нашата същност. Светът и камъните са истината, а ние сме лъжата.
Човекът е човек, именно защото се чувства различен от нещата - опознава ги, сприятелява се, противопоставя им се, съмнява се, доверява се. Това ни прави хора, това движи живота ни - различието. Различието ни носи болка, страх и страдание, но без него…
- Какво си направила с приятеля ми?
- Само го освободих от съмненията и объркаността. Направих го съвършен.
- Значи, убила си го. (!)
- Не разбираш. В света, от който идвам, няма болка. Няма страх. Когато станем едно, ще го разбереш. Когато станеш един от нас! Един от нас!
- Не, благодаря. Предпочитам да се страхувам…
Това е откъс от филма “Факултетът”, в който се сблъскват два различни начина на съществуване. В света на това извънземно никой не страда. Там никой не изпитва самота, няма конфликти, няма различия. Няма ги, защото няма отделни личности. Думи като “аз” и “другите” не съществуват. Всички са част от едно по-голямо, групово съзнание. Илайджа обаче играе аутсайдер, който на всяка цена иска да си запази съмненията, отчуждението, и страданието. Иска да запази отделеността си от другите, защото знае, че това го прави човек.
Да си нарцистично обсебен от СЕБЕ СИ, да стоиш в затворa на черепната си кутия, е грешка, която пречи да докосваш различното и да живееш, но обратното също е лошо - пълното преодоляване на границите на личността ще те превърне в камък - камъните са тези, които нямат илюзия за различие (и заради това не са и живи).
Според мен е важно да се търси баланса: да не бъдем затворени в себе си, но и да не се слеем със света напълно. Единението с хората и природата изразява този баланс - преминаваме границите си, но запазваме и различието си от света.
lyd каза,
юни 17, 2007 at 11:55 pm
човешкото развитие, описано от психолозите, а и от духовните учители, от приказките и митологията минава през няколко етапа -
1. не сме се отделили от света, не се осъзнаваме като отделни (новородените)
2. осъзнаваме се като отделни и искаме да се заявим като такива … докато се почувстваме значими
3. когато се почувстваме достатъчно значими, нямаме нужда да се прехласват по уникалността ни. идва смирението, което haz описва, с него нъдростта, състраданието и осъзнаването, че сме едно
просто си отива суетата.
етапът, който ти описваш е егото. има хора, които са отишли отвъд него. и са си хора
надявам се, че след време ще имаш моменти, в които ще можеш да поглеждаш егото отгоре 
Димитри каза,
юни 18, 2007 at 1:05 am
Защо да приемам за вярно нещо, което съм възприел вслествие на “оптическа измама”?
Жилов каза,
юни 18, 2007 at 11:18 am
Димитри:
Защо връзваш връзките на обувките си, като се развържат? Нали това е измама? Е, измама е, но с илюзорните си ръце ще трябва да оправиш илюзорното развързване.
Lyd:
Опитвам се просто да изясня какво се опитваш да кажеш. Например, какво значи “да си съпричастен с всички”?
Гари Хобсън, човекът, който всяка сутрин получава вестника, който ще излезе в утрешния ден и така узнава бъдещето, предотвратява нещастия, които прочита в този утрешен вестник. Така жертва целия си личен живот, той всъщност изобщо не живее за себе си (и пак не е слънце да огрее навсякъде, и пак нещастия се случват). Ти самата си установила, че не си слънце да огрееш навсякъде.
Не съм уникална снежинка и знам, че всички хора сме обединени от същността си. Но какво значи да преодолея затвора? Да бъда дърво сред дърветата, зомби след зомбитата? Защо да се съпротивлявам на агент Смит на това да превърне всички хора в копия на себе си, нали всички сме едно? Защо да се съпротивлявам на зимната буря, нали аз и природата сме едно? Нима това не е начин да преодолея егото и да стана едно с останалите неща? Би ли приела предложението на извънземното?
Тук мога да бъда обвинен в това, че, заслепен от егото си, изопачавам думите ти, но аз мисля, че просто ги следвам.
“Никой не е способен да постигне това [преодоляването на отделността] изцяло” - а трябва ли да бъде постигано изцяло? И какво ще стане, ако бъде постигнато изцяло, не се ли връщаме в изходната точка?
—————
Аз защитавам не идеята за егото, а за конфликта. Трябва да има противоречие между човека и света, защото противоречието изгражда живота. Нещата, които не са такива, каквито ни се иска, правят живота интересен и смислен. А Егото не помага, а пречи на това противоречие.
Нарцистичната убеденост, че си център на света и че целият свят трябва да те уважава и трябва да се прехласва по уникалността ти руши именно противоречието, което защитавам. Когато човек слуша Егото, когато се изолира, конфликт няма, взаимодействие няма, няма противоречие, съществува само къщичката на Егото му, която го пази от света навън, няма го противопоставянето (отричането и изопачаването на външната действителност не се брои за противопоставяне).
Но взаимодействие и противоречие няма и когато човек преодолее Егото до степен да гледа нещата през очите на обективния свят - в обективния свят нищо не е различно от нищо, камъните не се различават от водата, живото не се различава от мъртвото, всичко е просто атоми.
Да си представим същество без личност - без желания, без цели, без конкретно отношение или убеждение, или пък същество, което знае какво се случва във всеки един момент и за него няма изненади, или същество, което е включило в себе си толкова различни съзнания (с коренно различни убеждения), че вярва във всяко едно от тези убеждения.
Всичко това е прекрачване на границите на личността, но не е начин да се живее. В крайна сметка самоубийството също е сливане със света, при което всяка илюзия и его изчезват. Мисля, че ти определено не говориш за това. Излизането от затвора на собствения ти Аз е едно, а пълното сливане със света - съвсем друго.
Жилов каза,
юни 18, 2007 at 11:47 am
Да кажа това, което най-много ме тормози, в няколко изречения.
Притеснява ме главно това, че обединението със света може да бъде негативно. Когато се радваш да гледаш как друг човек гори в горяща яма, ти си ЕДНО с пламъците, ти СИ огъня, освобождаваш се от човешкото (илюзорното и временното) и се сливаш с реалното и вечното (смъртта). Има много други примери за това как човек се освобождава от тежестта на съществуването си, за да се слее с нещо, което го унищожава.
Не мисля, че понятията ми са объркани.
MerryChi каза,
юни 18, 2007 at 11:59 am
Зависи как гледаш на това обединение. И само докато си отвън, би могло да го виждаш в някакъв аспект - негативен или позитивен. Обединиш ли се, има ли единение, то ти вече си приел всички плюсове и минуси. Има тотално приемане. Ти си част от Вселената и тя е част от Теб.
И тогава човек чувства повече, по-състрадателен е, по-грижовен и внимателен е.. защото всичко е част от него.
kariya каза,
юни 18, 2007 at 10:15 pm
Няма нужда да загубваме индивидуалната си същност когато се обединяваме, ставайки съпричастни …, фалшивото его - да и просто да си останем хора.
“Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.” Ето така простичко го е казал Айнщайн
Хубаво е да има спор при наличието на определени противоречия. Различни мнения и стигане в този спор до определена истина. Но понякога езикът поражда недоразумения и много често отиваме в друга, различна на показаната ни посока.
Не всеки може да бъде Айнщайн, но можем да приемем с ума си и сърцето си, и се възхитим на неговите качества с които той е превръщал проблемите във възможности!!!
12345 каза,
юни 28, 2007 at 2:47 pm
Абсолютни неща съществуват независимо от всякякви теорий. Трансформацийте на Лоренц са оптическа измама, наблюдателите виждат светлина, а не тела. Полето е полутечно, има вискозитет и е навсякъде, празно пространство не съществува. Фотоните и радиовълните са вълни в полето. Релативизма като цяло е погрешен, това се доказва например от интерферометъра на Саняк и трудовете на Милър. Също така през 1952, Айнщайн предлага етера на Декарт.