лелките
юни 13, 2007 at 12:47 pm (art of living)
Сутринта вървях по улицата и гледах лелките. Даже ученичките вече се превръщат в лелки. Лицата им са вкаменени. Вероятно чувстват сигурност в мнителността и “реализма” си. Те нямат връзка със себе си. Обличат това, купуват онова, въздишат по трето, защото така се предполага да направят. Те няма да пуснат руска музика от колата си, да оставят детето да заспи в скута им на двора, докато си говорят с гостите, които са пристигнали преди домакинята и са си нарязали мезето. Няма да разкажат как са сънували, че Путин им е гадже. Няма да кажат, че са готови на 40 да заминат в следващата държава и да започнат от нула.
waterfairy каза,
юни 13, 2007 at 4:44 pm
Не искам да се превърна в лелка! Това е един от най-ужасните ми кошмари….
Вчера в тролея слушах две жени, които с абсолютна сигурност мога да нарека оеснафени лелки, и едната обясняваше на другата колко апартаменти имала и как на единия терасата му била прекалено малка, за това щяла да го продаде, нищо че бил близо до децата…
Апартаментът, колата, и близо до децата…. Това е идеалът.
най-хубавото « полетът на костенурката каза,
декември 10, 2007 at 10:37 am
[...] ПРЕДИ да пие хапчето. Пила го е за да не се превърне в лелка, което в нейния случай ми изглежда като излишно [...]