златната среда скапва златната младеж
юни 7, 2007 at 9:48 am (art of living, активизъм, образование, работа, успех)
INTRO
Помагам на ученици, които искат да учат в университети, предимно в САЩ, от 10 години. Някои от тях влизат с огромни стипендии в много селективни училища, други в не толкова селективни, с не толкова големи стипендии, на някои стипендиите са недостатъчни, на други символични, а някои дори не ги приемат. Важните фактори тук са много. Днес ще разгледам един от тях, който, според мен е основен и се отнася не само за кандидатстването в САЩ, но и за успеха изобщо. Както казва един някогашен ученик, който в момента завършва Харвард, най-важното не е дали си учил в Харвард или в Харманли, зависи какво ще вземеш със себе си като завършваш.
Смятам, че човек не би могъл да постигне истински успех в каквото и да е начинание ако не вложи сърцето си в него. А може ли човек, който се страхува да не се мине да даде цялото си сърце? Да се минеш, означава да вложиш усилия, които после да не доведат до желания резултат. Да се минеш, означава и да вложиш повече усилия, отколкото са били нужни за постигането на резултата. Първото идва когато нямаш достатъчно вяра, че резултатът е възможен. Второто идва когато си стиснат и мързелив (откъде идват стиснатостта и мързела е друга тема).
ВАЖНОТО
Повечето ученици, които познавам в Хасково, живеят в златна среда – родителите им получават средни доходи и са средно щастливи, смятат се за средно талантливи – всичко е нормално.
Повечето деца от средните семейства тук израстват с убеждението, че не могат да надскочат средата си, че няма да постигнат нищо повече от родителите си, защото тези, които постигат много повече са мошеници, бандити и връзкари, и тук-там някой гений като Айнщайн или Моцарт (ако емигрира). На тези деца им липсва положителната мотивация – хубавото нещо, към което да се стремят. Как да се стремиш към нещо като смяташ, че е невъзможно да го постигнеш? Да се опитваш, значи да се минеш.
В златната среда на децата им липсва и отрицателна мотивация – тази, която има Месут, който наравно с родителите си обработваше декари тютюн и лятно време ръцете му бяха подути и кафяви, или тази, която имаше Ленчето, която ставаше в 5 сутринта, за да дойде на училище в града, а след училище се грижеше за растения, животни, болен дядо, братче, домакинство, и за да си плати таксата за TOEFL си отглеждаше и продаваше тикви, мотивацията на Никола, който остана без баща много рано, и се научи да поправя компютри, и работеше не само през лятната ваканция, ами целогодишно.
Месут, Ленчето и Никола знаят, че нещата, които ползваш всеки ден не са даденост и че ако не работиш за тях, скоро няма да ги имаш. Децата от златната среда не знаят това. Те не могат да си представят, че някой ден може да нямат покрив над главата, отопление, нови дрехи, мобилен телефон, пари за пломба на зъба и т.н. След като са убедени, че е невъзможно да живеят по-зле отколкото сега, за какво да се притесняват? Спокойно! Мама и тате не си дават много зор, но имаме всички тия неща. (Някои мама и тате наистина не си дават зор, но все още ги държат на работа; други си дават зор, ама защо да затормозяват децата си.) Ако така и така ще имаш тези неща без особени усилия, тогава защо да ги полагаш? Да не си луд да се минеш?
Опитвам да покажа на децата, че светът не е само това, което може да се види в центъра на Хасково – хубави нови магазини и коли; най-скъпите неща са за мошениците, бандитите и връзкарите, а не толкова скъпите са за нормалните хора. Понякога казвам на децата, че не е нужно на отидат до Руанда за да видят умиращи от глад хора. Дори не е нужно да се ходи в северозападна България, за да се види трайна безработица. Хора са умирали от глад и в нашия блок, на Раковска, през два етажа.
Не е нужно да отидеш отвъд океана за да срещнеш хора, които не са Моцарт или Айнщайн, но изкарват добри пари (да речем няколко пъти повече от мама и тате) дори без да имат собствен бизнес или започват собствен бизнес без мама и тате да им помогнат с голяма сума пари, без връзки и без да крадат и убиват. Можеш да отидеш в София.
Обикновено давам примери със себе си, своята работа, начина, по който си вадя парите и т.н. Но не знам дали това е достатъчно. Аз се появявам в живота на тези деца веднъж седмично. През останалото време те живеят в златната среда. А и аз не изглеждам като нормален възрастен, та не знам доколко може да ми се вярва.
Мисля, че в Блогосферата има доста хора, които биха били добър пример за моите деца. Искам да попитам дали има желаещи, от които да взема интервюта. Тези материали ще бъдат достъпни не само за моите ученици ако събера и подредя добре в сайтче.
OЧАКВАМ ОТ ВАС
Очаквам коментари, както и връзки към вашите блогове, в които някак отговаряте на започнатата днес от мен тема. Ето това можем да направим за децата на България.
* картинката взех от сайта на Кобра
полетът на костенурката каза,
юни 7, 2007 at 9:56 am
[...] златната среда скапва златната младеж [...]
Longanlon каза,
юни 7, 2007 at 11:17 am
Статията ти е много хубава и ме хвърли в трудни размисли за собственото ми битие, защо то е такова, каквото е и защо аз съм такъв, какъвто съм.
Ако искаш да вземеш интервю от продукт (макар и нетипичен) на същата тая златна среда, който въпреки това смята себе си за щастлив човек - моля
Даниел Панев каза,
юни 7, 2007 at 11:28 am
Ами как да ти кажа - и си права, и не си
Проблемът (според мен) в по-голямата част е в родителите от златната среда, не в децата. Просто възпитанието и вниманието, което им се осигурява е леко неадекватно.
Какво искам да кажа - ами повечето родители дават мило и драго за децата си. Което е разбираемо, разбира се, но трябва да е до време. Аз лично съм благодарен на родителите си, които имаха един по-рационален подход към децата си - наистина не ни липсваше нищо, но пък и нямахме нищо в излишък в личен план. Родителите ми никога не са ми давали джобни - докато бях по-малък ми даваха закуски и прочие, след това трябваше да се оправям сам
Нещо не мога да си формулирам мислите - а толкова много ми се прескачат в главата в момента…
lyd каза,
юни 7, 2007 at 11:33 am
Мерси за зелената светлина, Longanlon!
Даниел, ами и аз това казвам “средата скапва децата”, а не “децата в средата са скапани”
И описвам ситуацията в града, в който живея. В други градове може и да е различно. Ще се радвам да чуя за такива 
Ти ще дадеш ли интервю?
velqn каза,
юни 7, 2007 at 12:13 pm
Аз съм желаещ, пиши ми на електронната поща. Искам след това да имам поглед върху обобщението и най-вече реакцията на децата. Deal?
Даниел Панев каза,
юни 7, 2007 at 12:28 pm
Бих дал - няма проблем. Само че не знам дали се вписвам в целевата ти група
lyd каза,
юни 7, 2007 at 12:49 pm
Супееер! Благодаря на всички дотук! Остава да помисля какво точно да ви питам
Нали няма да се откажете докато ми се избистри концепцията?
velqn каза,
юни 7, 2007 at 2:05 pm
Лидия, получаваш кредит на доверие ,-)
Гергана Берберска каза,
юни 7, 2007 at 2:27 pm
Скъпа и аз едва ли съм много типичен пример за хората които търсиш, но няма проблем да се включа, ако смяташ че има нужда.
Жилов каза,
юни 7, 2007 at 2:54 pm
И аз съм нетипичен пример, но мисля, че попадам в категорията “успели без престъпления и паразитиране”
Брой ме, ако ти трябвам 
Кажи нещо. Стани герой. Помогни на децата. « полетът на костенурката каза,
юни 7, 2007 at 3:02 pm
[...] предишната си статия “Златната среда скапва златната младеж” обяснявам някои от причините за неуспеха. Ако не ти [...]
Георги каза,
юни 7, 2007 at 3:39 pm
И аз се включвам в инициативата. Израснал съм в златната среда но нито аз нито родителите ми са нейни типичен продукти.
Anchett каза,
юни 7, 2007 at 5:35 pm
Лид, и аз ще ти помогна както мога. Често си мисля за тия неща. Не зная до колко мога да съм пример в тоя момент, но имам какво да разкажа относно вярата в успеха, макар че тая думичка е малко коварна. Ще ти пиша по-късно.
plamcho каза,
юни 7, 2007 at 9:08 pm
Много интересно казано, не че не го знаем всички, май не искаме да се замисляме. И въпреки че не съм дете на златната среда, а на бронзовата може би, някак си имам прекалено големи амбиции и не се примирявам с това, което малкото пари на нашите ми предоставят като възможност. Ако желаеш може да ме питаш туй онуй ( за интервю мисля, че не съм достатъчно зряла и голяма), но с каквото мога ще помогна, ако ще и да се покаже как не трябва да правят децата. А още сега се залавям да описвам мечти, реалност, пречки, възможности - като цяло любимата ми тема за размисъл!
Благодаря ти, че ме подсети така
Владо Георгиев каза,
юни 7, 2007 at 9:38 pm
И аз се пиша “доброволец” в инициативата. Както и почти всички, коментирали по-горе, съм израснал в средно българско семейство, но си мисля, че съм успял в живота си :-).
Образование, предразсъдъци и мечти…. « Малко несподелени мисли на Мен… каза,
юни 7, 2007 at 9:54 pm
[...] в: Размисли — plamcho @ 8:54 pm Току що прочетох чудесна статия в един блог, който отдавна не бях поглеждала. Преди [...]
Мария каза,
юни 7, 2007 at 10:25 pm
Поклон пред идеята ! Надявам се силно, че това ще им помогне ! Ще опитам и аз ..
SickBoy каза,
юни 8, 2007 at 6:43 am
Знаете,че аз рядко пиша коментари към статии.Тази се радвам,че я прочетох.Добра е,наистина.И си прав(а?) когато казваш,че на някои просто им липсва малко шибана мотивация.Всички мечтаят да станат богати и известни и готини,но никои не се стреми да го направи,повечето си остават само с мечтите.Аз не мечтая.Аз знам,че ще стана богат.Пиши ми на мейла,и аз съм вътре.
veff каза,
юни 8, 2007 at 7:20 am
Lyd, neznam do kakva stepen shte sum ti ot polza, no iniciativata ot moq strana e fakt.
apieceofme каза,
юни 8, 2007 at 9:04 am
Страхотна статия и страхотна идея.
Само, че си мисля, (естествено, може и да не съм права), че средата не трябва да е проблем. В общия случай златната среда е по-добра от тези, по-надолу, нали? И аз, например, не си казвам “ето, имам си всичко, или поне всичко необходимо, защо да се претоварвам (с работа или учене)?”… Казвам си, че имам абсолютно всички условия, за да постигна много и един ден, дай Боже, да мога пряко или непряко да помагам на хора, които са нямали този старт. Хора като тези, които посочваш в статията- Месут, Ленчето и Никола. Дано това не ви звучи смешно, но ако има деца, които заслужават да бъдат мотивирани, на първо място това са деца като тях.
Родителите винаги биха се радвали на успеха на децата си, винаги биха им помагали, винаги биха искали децата им да ги надминат. Но на тях също не им е лесно, предполагам. Нека родителите и средата не се използват като извинение и оправдание за нечия липса на мотивация. Плюс това познавам много повече успешни момичета и момчета, излезли от златната среда, и тук-таме някой успешен, излязъл да речем от платинената среда.
Човек трябва сам да се мотивира. Ако има хора, които го подкрепят, това е ок, но на първо място мотивацията трябва да дойде от теб самия. Отрицателна или положителна, преди всичко трябва да е Твоя.
Защото съществуват и вариантът родителите ти да те мотивират, а ти да смяташ това като пришпорване или проекция на техните мечти и амбиции върху тебе…
А и не може да се очаква от всички да искат повече и да не се задоволяват с това, което имат. Ако предпочитат да са си в златната среда, нека живеят с избора си. Ако има деца на които трябва да се помага и които трябва да се мотивират, на които наистина им е трудно и се нуждаят от подкрепа, това са деца както вече казах, като Месут, Ленчето и Никола. Не деца от златната среда. Последните имат тв, имат интернет, знаят какви възможности може да им предложи света, гледат филми в които стига да си упорит и имаш воля, можеш да успееш и да станеш Някой… Ако това не може да те мотивира, значи няма смисъл.
А другите деца имат много повече грижи от това да знаят дали мечтите им могат да се осъществят. Затова на тях някой трябва да им покаже, че могат да променят живота си към по-добро.
Не знам дали съм се изразила ясно, но се надявам…
Не се предлагам за интервю, защото както plamcho пише, не се чувствам достатъчно зряла и голяма, но късмет с инициативата и дано има резултати
пламчо пише в блога си « Моята тайна на успеха каза,
юни 8, 2007 at 9:41 am
[...] що прочетох чудесна статия в един блог, който отдавна не бях поглеждала. Преди [...]
Никоя каза,
юни 8, 2007 at 3:57 pm
здравей! всъщност, здравйете на всички, които сте коментирали темата. признавам си, не съм чела внимателно всички коментари, само един бърз cross reading им ударих…
Статията е много хубава. По въпросът могат да се кажат страшно много неща. Вината е на много места - в родителите, в средата, в учителите, в системата, в държавата… Фактори - много. Причини - много. Надали могат да бъдат изредени и разнищени.
Мога да кажа за себе си… Полека лека осъзнавам грешките на родителите си, зарекла съм се да не ги повторя. Даваха мило и драго да стана нещо определено, аз станах нещо друго. И те - разочаровани, обидени, сърдити. А аз смятам, че съм успял човек! Не с тяхна помощ за жалост, но все пак успял. Да, не станах това, което искаха да стана. Смятат, че съм постигнала по-малко от тях. Но аз постигнах нещо много повече от тях - стнаха, такава каквато искам, правя нещо, което ми харесва, печеля достатъчно за да живея добре, създадох прекрасно семейство… И никога не съм влагала повече усилия, отколкото са били нужни. Никога не съм давала всичко от себе си, само толкова колкото е било нужно. Средата ми за съжаление е такава, че съм загубила мотивация да се развия до край. Но и не съм спряла с развитието си…
Не, това не е мързел. Според мен опредлението за мързел е “отказ да направиш нещо, което смяташ за безмислено”.
Децата ни са нещастни, неграмотни, немотивирани, затъпяващи… Това много ме натъжава и ако има с какво да направя живота им по-добър ще го направя. Защото ако не ги научим ние, няма кой друг да ги научи да бъдат добри хора… Защото днешните деца са утрешните родители…
Никоя каза,
юни 8, 2007 at 4:07 pm
http://the1984.wordpress.com/ - ето блога ми… ако мога да помогна за инициативата, кажете!
Станислав каза,
юни 9, 2007 at 1:27 pm
Щом Пипи участва, не мога да гледам отстрани
Най-доброто начало за което се сещам е приказката на Фернандо Триас де Бес - ДОБРАТА СПОЛУКА. Оказва потресаващо въздействие на възрастни, надявам се да върши работа и за деца…
Американците не са пример за подражание. Средното американче едва ли е чувало за Пипи, но знае всичко за Парис Хилтън. Обществото им е болно от “имам -> правя -> съм”. Внимавай, това е заразно! И се лекува трудно
Единственият начин да ваксинираш децата е да си жив пример за “съм ->правя->имам”. Ако си готова, с удоволствие ще ти помогна.
Желая успех на инициативата! В сайта ми още днес ще се появи една малка госпожица с плитка насам
ЩОМ ПИПИ ГО МОЖЕ - МОЖЕШ И ТИ « Станислав Точев каза,
юни 9, 2007 at 8:11 pm
[...] 2007-06-07 Златната среда скапва златната младеж [...]
ycnex каза,
юни 9, 2007 at 10:18 pm
благодаря! вече си един от нас
Колко пари са нужни, за да не си беден? « полетът на костенурката каза,
юни 12, 2007 at 8:42 am
[...] за създаването му беше статията, в която споделям колко ми е трудно да мотивирам учениците си. После ми хрумна да поискам помощ и написах този [...]
Крум каза,
юни 13, 2007 at 2:51 pm
Аз съм на 23 години, учих в Техническия Университет две години, след което се преместих в Нов Български, което всичики ме съветваха да направя още от първи курс. Преместих се защото психически беше по-здравословна средата там. Сега, след като пет години съм бил студент и съвсем ми е писнало от образование, още не мога да завърша, защото не съм си взел сума изпити. Което не ми се беше случвало в Техническия! Предполагам че ако от самото начало бях започнал в НБУ нямаше да го имам този проблем, но в ТУ развих непоносимост към безмислените задачи и преподавателите, които преподават без ентусиазъм. И сега психически ми е невъзможно да направя всичките досадни проектчета. А искам да запиша магистратура на интересна тема. Но не мога.
lyd каза,
юни 14, 2007 at 8:50 am
хм, проблемът ти е непоносимостта към досадните проектчета? така ли да го разбирам?
Крум каза,
юни 14, 2007 at 1:56 pm
Остави, вчера имах нужда да напиша нещо за да ми олекне, но не умея да се оплаквам смислено, но не се и опитвах. Извинявай че ти задръствам коментарите.
lyd каза,
юни 14, 2007 at 2:33 pm
о, не, оплачи се!
нали затова има коментари 
Ворце каза,
юни 14, 2007 at 11:59 pm
не трябва ли сами да си намираме герои. пък и защо точно герои. не знам за другите, но аз първо гледам да съм наясно какво искам, тоест в каква посока да се развивам, а след това търся добрите в тази област, от които да се уча. но посоката винаги съм я намирал сам. не можеш да предлагаш чуждият опит, поне според мен. пак прозвуча песимистично. всичко в този живот се изстрадва лично. утъпкани пътеки няма. за едни това е било начина, за други друг. в СУ има програма вСУдеход, не знам дли още работи, мога да проверя. тя се занимава с това да помогне на завършващите да си направят профил, според който да си изберат специалност, отговаряща на техните нагласи и т.н.
lyd каза,
юни 15, 2007 at 8:14 am
героите са нужни на хората, на които им е трудно да повярват на себе си. георите не са за това да ти помогнат да избереш пътя си, а да ти покажат, че можеш да тръгнеш по него. или както казва станислав, “щом пипи може, можеш и ти”.
Qgodka каза,
август 6, 2007 at 10:13 am
тази тема е много хубава поздравления на автора …. ще се радвам да помогна … и интервю мога да дам
lyd каза,
август 6, 2007 at 11:04 pm
ами … давай! разходи се из http://ycnex.wordpress.com/ и направо остави коментари където искаш. после ще постна тези, които трябва като постинги
LeeAnn каза,
февруари 24, 2008 at 6:54 pm
Като спомена бърсане на прах… май не си ме питала нищо по тази тема… Питай
Не за друго, а за да дадеш ред на мислите ми, защото имам купища неща за казване по темата и все не почвам, просто защото не знам от къде …
lyd каза,
февруари 24, 2008 at 7:15 pm
Ако не ти напира някоя история, помисли върху тези три въпроса:
Отговори на трите въпроса:
1. Защо смяташ, че си успял, че успяваш или че ще успееш? Опиши успеха си.
2. Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?
3. Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.
Майя М каза,
февруари 26, 2008 at 11:05 am
Аз произлизам от златната среда и не я смятам за толкова лоша.
Смятам, че при сегашното равнище на науката и техниката би трябвало хората да живеят спокойно (от материална гледна точка) и без да полагат свръхусилия, които най-вероятно ще съсипят телесното или душевното им здраве, или и двете.
Ако човек все пак полага свръхусилия, това би трябвало да е негов избор. Било за да натрупа богатство (но истинско богатство, а не както се разбира днес в България - да имаш свой дом и да го отопляваш), било защото някакво вдъхновение го ръчка отвътре. А не да сме принудени да полагаме свръхусилия, за да угодим на някакъв работодател-вампир и да си изхраним децата.
Ако в 21. век в Европа хора, работещи нормално, зъзнат зиме и променят хранителния си режим по принуда, аз обвинявам за това Системата, не хората. Хората са виновни дотолкова, доколкото гласуват за тази Система.
Също така не виждам нищо лошо в средното равнище, ако на някого такива са възможностите. А има и сериозни основания да не виждаме нищо лошо в равнището под средното, ако това са възможностите на човека.
Ако реша да се обърна към децата, бих ги призовала да открият и да не забравят своето качество на хора и да не дадат израз на всичко прекрасно, скрито вътре в тях. Но не бих се опитала да ги мотивирам с това, че ако полагат усилия и правят хубави неща, ще успеят. Малцина от тях ще успеят (в България). Много повече ще бъдат употребявани. Това не значи, че не трябва да работиш добре. Но да го правиш, за да успееш, е кауза пердута.