център фонд за лечение на деца и т.н.
юни 2, 2007 at 1:09 pm (активизъм, здраве)
Има най-различни кампании за набиране на средства за лечение на деца, които се нуждаят от скъпо-струващо лечение. (Само децата ли го заслужават и какво се случва с възрастните е друг въпрос).
Имаше една голяма кампания за момиченцето Дарина. Беше успешна. Сега се използва като база за събиране на помощи за други деца.
Много неща се изписаха за това. Повечето бяха гневни. Особено след смъртта на Дарина тези дни. Едни обвиняваха държавата. Други безразличните граждани. И така нататък.
Не следя внимателно публикациите около тази кауза, но Марфа се възмути, че нямало държавен фонд, който да помага на тези деца и аз си спомних, че такъв всъщност беше създаден. Мой приятел търсеше информация преди някоя и друга година как може да му удържат от заплатата за този фонд и нищо не намери. Възмущавахме се защо не го рекламират системно по националната телевизия и пр.
Ето това трябва да е този фонд. Тези, които искат да помогнат и са прегърнали тази кауза, могат да разберат повече за него и ако го намерят за надежден, да ни кажат на останалите. После да помислим как може да се рекламира, как да му се оптимизира работата и пр. Сега не ми се мисли подробно по тези въпроси. Надявам се с това да се заемат активистите на каузата. Аз после мога да помогна за популяризирането и пр.
Предлагам да не се караме, кълнем, критикуваме и пр. Ами да свършим някаква работа - кой колкото може и иска.
Хора умират всеки ден. Не мисля, че всички трябва да се чувстваме виновни за всички смъртни случаи. Знам, че сме особено чувствителни когато става въпрос за деца, но прекалените емоции не помагат да се свърши кой знае какво.
Айде, успех на активистите, които ще дадат начален тласък. Ние с каквото можем ще помагаме.
Таня каза,
юни 2, 2007 at 3:18 pm
Да, това е фондът. В предишната фирма организирах кампания по инициативата “Левче от всяка заплата”. Събирахме по около 150 лв. на месец от около 20-30 човека /защото събирахме не по левче, а по повече/, но ги превеждахме всеки месец.
Понеже бях инициаторът на кампанията доста живо се интересувах тогава, бях се свързала с директора на фонда, разпитвахме ги, как се избират и пращат децата и ги следяхме доста.
В настоящата ми фирма няма такава инициатива, но аз продължавам самостоятелно да си превеждам пари, когато се сетя. И гледам да не се сещам само по Коледа и Великден.
За справка на този твой приятел - тези дарения се приспадат и от данъчната основа преди облагане с данъци. Всяка фирма може да го организира това, нищо че е по инициатива на другарката Шулева - все пак идеята е добра, ако ти трябват подробности - питайте, каквото ви интересува - ще ви кажа, което знам от собствен опит.
Marfa каза,
юни 2, 2007 at 3:53 pm
Ами аз нямах точно такава идея. Това е някакво нерекламирано и световно неизвестно нещо, в което участваш, ако и когато се сетиш.
Моята идея е друга - всеки месец се удържа минимална сума, 0,50 лв. от заплатата ти и се внася във фонд., нещо като здравна осигуровка SE. И ако, не дай си Боже, се разболееш така, че да ти дотрябва трансплантация на костен мозък или нещо друго, което е толкова скъпо, че не можеш да си го позволиш, ти се отпускат пари за лечение.
Идеята може да се доразвие: сключва се договор между Министерството на здравеопазването и да кажем свястна клиника за костно-мозъчна трансплантация в Израел. Примерно говоря. Човек, пази Боже, се разболява. Установява се, че му е жизнено необходима костно-мозъчна трансплантация, тогава по живо по здраво, човекът заминава на операция в Израел. Не само децата боледуват, родителите им също. Майката на малкия Петърчо също може да заболее от левкемия, на нея също може да й се наложи да й се прави костно-мозъчна трансплантация. Само че при една такава система ще се избегне унизителното просене на пари по телевизията.
Представете си един милион работещи за един месец дават 0.50 лв. Това са половин милион лева само за един месец! Нали ми схващате мисълта? И няма да пращаш смс-и, на които в себестойността им е включена и таксата към мобилния оператор, а върху крайната сума се удържа данък, няма да има лотарии като българската коледа под патронажа на куцо и сакато (ейт тая история с патронажите винаги ми е била крайно неясна. Какво като е под патронажа на президента? Т’ва ко променя? До ко води? Какво помага това за крайната цел, освен че подобрява имиджа на “патрона”? А?), в които лотарии да се решава, че Иванчо може да замине за еди къде си за бъбречна трансплантация, а Марийка може още да почака за черен дроб.
На страницата на фонда за лечение на деца чета, че през 2006-та 28 деца получили възможност за лечение. А останалите? А възрастните? Родителите на децата? А хората, които още чакат, докато съберат средства за лечение, както чакаше и Дарито, вместо да отидат да се лекуват докато още не е станало прекалено късно?
Значи, извиянвам се за дългия си пост, бая дълъг стана, наистина, но една страна, която не инвестира в здравеопазване и образование, не след дълго ще бъде населена с болен и неграмотен народ.
lyd каза,
юни 2, 2007 at 4:08 pm
да, да, пиши още каквото ти дойде. после ще го систематизираме и предадем нататък
Marfa каза,
юни 2, 2007 at 4:18 pm
Ми виж ся, прочетох в сайта им, че дотук са дали 2,5 млн. лева за лечение, от създаването си досега. Аз показах един примерен начин как само за един месец може да се събере половин милион. Не мисля, че е нещо невъзможно и неосъществимо. Много по-малко тромаво и много по-действащо е от всякакви кампании тип “прати смс, спаси дете”, да не говоря, че изобщо не е унизително. Плащаш и знаеш, че ако не дай Боже се разболееш толкова сериозно, поне няма да се притесняваш за парите, ако не за друго.