за младите - ария на Ирод от рок-операта “Исус Христос супер-звезда”. Тя се среща в много варианти. Харесвам най-много този, в който Исус се пее от Ян Гилън
Мина доста време откакто пратих мейл на общината, областна администрация и централата на Български Червен Кръст за да помоля за съвет, не за нещо друго. На 2 май се обадиха от БЧК Хасково да ми кажат, че нямат средства за отпускане на хуманитарна помощ, но ще анкетират семейството (чудя се дали семейството ще трябва да похарчи 30-40 лева за пътни до Хасково или представител на БЧК ще отиде срещу 3-4 лева до с. Подкрепа), за да установят какво е положението. Очаквам включване от БЧК най-рано към сряда. Тогава смятам аз да анкетирам БЧК и да разбера с какво би могъл да ми бъде полезен в подобни ситуации. Нали това всъщност исках от тях – не пари, храна или лекарства, а информация. Смятам да я получа и да я споделя тук.
Ако се надявах на някоя организация да помогне за оцеляването на ромското семейство в последния месец, то щеше да е загинало от глад и болести. С 480 лева от моя страна и кратки периоди на работа и просия от тяхна страна 18 членното семейство оцеля.
Моята идея, обаче, не е оцеляването да продължи по подобен начин. Не става въпрос за това дали мога да изкарвам всеки месец допълнителни 500 лева за да ги давам на това семейство. Става въпрос за това дали не е крайно време семейството да промени начина си на живот в името на устойчивото оцеляване. Думата “оцеляване” може да ви дразни, но в момента не виждам семейството да има друга цел.
Сумата 480 лева може да изглежда впечатляваща, но не това е значимото от моя гледна точка. “Подвигът” ми се състои в това, че отделих доста време за да разговарям с тях, за да ходим заедно на разни места, т.е. отделих време за образованието им. Показах им, че не е лесно да намериш работа ако си неграмотен, че ако търсиш можеш да намериш, че ако си твърде честолюбив по отношение на шефовете, може семейството ти да гладува, боледува, да бъде изхвърлено на улицата, че квалифицираната работа и наличието на специфични умения се цени и търси повече от общата работа, че е насъщно да си не просто грамотен, а да не спираш да учиш, че е важно да поемеш отговорност.
Но, както знаем, Исус не е станал прочут заради смисъла на ученията си, които до днес остават неразбрани от повечето приели го за свой спасител, а заради фокуси като ходене по вода и превръщане на водата във вино. В приказката за костенурката-аптекарка се споменава за лисица, на която била предписана лапа от месо и лук. Тя взела месото, но не и лука.
В този дух аз бях възприета като магьосник, който винаги може да извади от ръкава поне 40 лева и да ги достави по всяко време. Струва ми се, че бях възприета като патрон, който се чувства значим като раздава щедро пари.
Че съм с манталитет на спасител, съм. Че се чувствам гузна когато някой страда, чувствам се. Но не се умилявам когато 4 годишно момиченце ми звъни непрекъснато по телефона и ме пита какво правя и кога ще й дам парички и мерси, че съм й дала парички. На 4 години моят син живееше със самочувствието, че “ние не сме бедни – ние работим”, дори когато държавната ми месечна заплата беше $3 и се налагаше да работя поне на 3 места, когато доста по-заможните съседи наоколо учеха децата си, че са бедни. Не умея да си правя сметките и да спестявам, доходите ми като цяло са неравномерни, но винаги съм смятала, че бедността е състояние на духа. Та когато някой възпитава децата си в тоя дух, не се умилявам. Яд ме е, тъжно ми е.
Щях да се умиля ако ме бяха поканили да ми демонстрират докъде са стигнали с ограмотяването, ако бързаха да напреднат, ако ме помолеха да им помогна с това или да ги науча да работят на компютър. Но, точно като всичките ми приятели – българи, които живеят в духа на бедността, на които предлагам да отделя време за да ги науча на нещо, на които давам идеи, те предпочитат да не ме затрудняват и се задоволяват да получат пари. То така или иначе не ги разбирам, понеже ситият на гладния не вярва.
Да дам пари е най-лесното нещо. Бих могла всеки месец да давам 100 лева за благотворителност и да ми е чиста съвестта. Ако пресметна в пари едни други благотворителности, на година влагам по 5-6 хиляди.
Но не това е въпросът, скъпи приятели и съседи. Проблемът на голяма част от многострадалните роми и българи е друг – невежеството, леността, безотговорността и егоизмът. Техните собствени на първо място. Не липсата на пари. Пари се изкарват ако знаеш как и ако ти се работи. И най-вече ако работиш с любов. Можеш да прочетеш какво съм писала тук и тук.
Най-големият проблем е как хората да се научат, как да се мотивират. Това става не толкова с много пари, а с любовта, мотивацията и усилията на други хора – социални работници, медии, учители, доброволци, политици. Политиците слагам на последно място.
Лесно е да кажеш да се спасяват сами, да се научат да работят. И аз все това повтарям. И аз пиша “Да го духат бедните” и пр.
Аз опитах с ромите и не постигнах кой знае какво. Не мисля, че много настоявах. Можех и повече ако се бях понапънала, но така и не възприех интеграцията на ромите като своя кауза. Не искам с този постинг да си измия ръцете и да кажа “Циганска работа”, понеже не е циганска. В рамите на тая държава е българска. Повечето хора наоколо ми са такива. Само дето са бели и живеят в наследствени апартаменти. Но аз не инвестирам много в тях. Само понякога и между другото. Все по-рядко. Сериозните ми инвестиции във време, труд, любов, пари са в младите хора. Това правя най-добре.
Ето защо спрях дотук с ромите. Вчера отказах да дам пари за преглед и лекарства. Онзи ден изнесох остра лекция по телефона – докато ми свърши батерията. Оттук нататък се надявам да направят всичко, което зависи от тях. Показах им колко много зависи. Но как гладният да повярва на сития?
Знам, че не е достатъчно. Може би точно както предложи Мимето в скорошна дискусия, трябва да се снимат филми и показването им да е част от социалната работа. Може би вместо програмите за временна заетост, която не генерира кой знае какви блага и не учи на кой знае какво, е по-добре да се инвестира в създаването на образователни филми – ясно е, че хората на четат. Да се инвестира в обучението на социални работници, на учители, в организирането на вечерни училища, за да може денем хората да работят. Да се привличат доброволци. В това време е ясно, че хората ще гладуват, боледуват и мрат.
Е, това беше от мен. Не знам кога и дали ще се появи още по темата за ТОВА ромско семейство.
* току що Грозданка ми се обади. Дошла е да се подпише в бюрото по труда. Не посмя отново да ми поиска пари за преглед и лекарства, които си ги беше изчислила, както обикновено, на 40 лева. Цяла седмица я лекувах по телефона. В това време никой от семейството не счете за нужно да намери начин да изкара пари за да плати прегледа й. Подразбираше се, че ще го направя аз, въпреки че бях съобщила, че аз самата разполагам с 40 лева до неизвестно кога. Е, сега имам доста повече, но както се вижда, не давам. В това семейство има 10 пълнолетни.
краят на ромската история « полетът на костенурката каза,
май 4, 2007 at 10:13 am
[...] 4th, 2007 · No Comments В неофициалния блог като Пилат Понтийски си измивам ръцете. След минутки [...]
skoklyo каза,
май 4, 2007 at 10:58 am
Може би е време да кажа, че какъвто и да е крайният резултат, от основно значение е фактът, че си опитала.
Но пък и преподаването на уроци по “риболов” някому изисква повече време, планиране и търпение. Човешката природа е инертна, не вярвам за един месец да помръднеш трайно дори с милиметър мирогледа на възрастен човек, освен ако не го шашнеш с възкръсвания и ходене по водата, примерно
Все пак по мое мнение вече така и така си навлязла в нещата, установила си контакт и прочие, би било погрешна стъпка да се откажеш изцяло. Дай си малко време, промени стратегията. Иначе наистина целият проект ще е като прищявка един вид …
Марта каза,
май 4, 2007 at 11:54 am
Може би не искаш да чуеш колко се възхищавам на цялата ромска инициатива, нито да те потупам по рамото за това, че си се отказала от нея. Няма да обременявам никого с наивното си мнение, просто ще разкажа една история, както я видях. И тъй като не съм искала позволение, ще сменя имената.
Руми, която скоро навърши пълнолетие, живее в село на около 15 километра от града. Вени и семейството й живеят в изоставен блок край същото село. Семейството е ромско, с три или четири деца, най-малкото от които е на около 12. Вени е на малко повече от 20. Познанството между двете е от около две години, за които “помощтта”, която е оказана е била изключително с наивни детски средства - прегръдки и време, прекарано заедно, дадени, дори и само на заем книги и износени дрешки, и подаръци, когато има повод. И макар че Вени е била грамотна, когато са се запознали, Руми й е дала книги, до които тя не би имала достъп - като своя любим Дамян Дамянов. Вени, както майка й и по-големите й братя сами си намират работа. Не са богати, но работят. Последният път, когато видях Руми, беше понеделник и рамото я болеше, защото целият преден ден беше носила кофи с вода, помагайки на Вени на овощната градина, където тя работи понякога (и двете момичета са под 50 кг).
Мисля си, че понякога приятел или поне равен е много по необходим от патрон или спастител. Но какво знам аз.
lyd каза,
май 4, 2007 at 1:17 pm
Не съм се отказала, но помощта ми ще се изразява в това да ги науча на нещо ако искат. Не да върша работа вместо тях, да търся работа вместо тях или да продължавам да ги издържам. 10 пълнолетни има в това семейство, а аз съм само една. И не издържам само себе си.
Ако не желаят друг вид помощ, това е тяхно решение. Не бих копала с тях, не бих носила и кофи. Има достатъчно жива сила, която може да го прави вместо да чака аз да изкарам пари или момичетата да изпросят. В ученическите си години съм работила по 3 месеца всяка година - в селското стопанство, в заводи, с всякакви хора. Прекрасно знам какво значи физически труд. Но не бих го вършила вместо няколко честолюбиви мъже.
А дали трябва да настоявам да ги просвещавам … не знам. Вероятно няма да загубя съня си ако не искат да научат нещо ново. Все пак цял живот това се опитвам да правя и ставам все по-добра в приемането на това, че не съм достатъчно добър учител за всички.
skoklyo каза,
май 4, 2007 at 1:26 pm
Да, когато не си длъжен някому или не опитваш да получиш нещо от него, взаимоотношенията са доста по-искрени. Не знам обаче дали вече не е късно да опиташ да изместиш нещата в тази насока. Най-малкото ще ти е доста трудно да им четеш конско от непривилегирована позиция :]
lyd каза,
май 4, 2007 at 1:29 pm
Мисля, че от самото начало бях ясна - че помагам с пари до започването на полската работа, че очаквам да учат и да работят. И направих нещо и по двата въпроса. Въпросът е друг. Въпросът е те какво са очаквали.
Ивката каза,
май 4, 2007 at 2:16 pm
Лид, с целия си ентусиазъм и перо, почти убеди аудиторията си, че е възможно да бъдеш първата птичка, която ще донесе пролетта и в душите на ромите… онези обикновените роми, като твоите… уви! Начерта си стратегия, следваше я и изпълняваше стъпка по стъпка… Всички ние следяхме и чакахме развитието. И все пак… Явно дори твоята борбена природа не можа да надделее над летаргията, обхванала всички тях! А кой ги вкара в това им състояние? Кога се научиха да разчитат само на помощите! Някой някога да е чувал за гладуващи и мизеруващи цигани (стега вече с тези роми) през бай`тошово време!?!? Не, не, не… не искам да възкресявам призраци от миналото, нито пък въздишам по “някаква романтика, отминала”. Явно за някакъв период от време циганите в България са били привикнали да работят. Тогава имаше 100% трудова заетост. Защо те толкова за кратко време изгубиха трудовите си навици и сами се натикаха в това си положение!? Завъртяха ги центробежните сили и бяха първите, които изхвръкнаха от кръговрата на ежедневието… Явно връзката им с ротационния център беше много слаба. Това се видя и по вълните емигранти в първите години… Цели цигански катуни се изнесоха в Норвегия, Дания и къде ли още не…
Ами прав им път! Баста!
Май доста дългичък коментар се получи, но и аз се чувствам разочарована от тяхната реакция и от това, че не са почувствали идеята ти, пък какво остава и да я реализират!!!
lyd каза,
май 4, 2007 at 2:37 pm
Разочарована аз не съм. Все още нищо не се знае. Трудно е човек да започне нещо ново. Нека не предричаме.
scanman каза,
май 4, 2007 at 4:06 pm
както ти казах в началото на историята - накрая изводът ти ще е “майната му, все пак опитах”
сещам се за един документален филм за суданци ли са какви са, в испания им викат судсахарианос - едни много черни негри от африка, които със всякакви плавателни средства се мъчаат да стигнат бреговата ивица на испания. Доскоро много от тях получаваха дрехи и си намираха работа. В културата им са заложени здравите фамилни връзки, затова винаги когато могат изпращат пари у дома. Филма беше за двама братя които се прибират у дома да видят каква е хавата и същевременно единият да си вземе булката за която е бил сгоден като дете. Изводът им беше, че с годините ситуацията се е влошила много. Причината е, че всички емигранти изпращат пари и с едни 300 евро едно семейство може да “живее” една година, примерно. И така местните са изоставали всякакви опити - да работят. Даже дадоха нива с реколта от ориз ли какво ли и нямаше кой да я прибере. Специализирани са само в това да искат пари от работещите си роднини в Европа и не мърдат никъде само философстват под дебелите сенки. С едно изречение “Докато има балъци да дават, нема луди да работат” Това е положението. Единственото обучение което им трябва на твойте хора е да им покажеш от коя страна се държи мотиката, щото графични дизайнери няма да ги направиш, макар че има и такива екземпляри - видях го един циганин-дизайнер по телевизията, пак в испания
lyd каза,
май 4, 2007 at 5:56 pm
е, те познават мотиката, но тя се държи само няколко месеца в годината …
smiling каза,
май 4, 2007 at 11:04 pm
ех, така имах надежда, че с късмета, че са те срещнали, тези хора ще намерят сили да се променят / живота си …
Усмихващата се :-) » Blog Archive » е, не може всички дни да са прекрасни каза,
май 4, 2007 at 11:31 pm
[...] днес не е ден - и Lyd е стигнала до някакво интересно място в ромската й [...]
milk0 каза,
май 4, 2007 at 11:43 pm
dali trabvashe v samoto nachalo da zapochnesh s pari, ili s mechta?
Zashtoto ako tova koeto nai dobre pravish - da obrazovash mladi hora…ti ne im davash pari v nachaloto, a mechti…
Zashtoto kogato imash cel, se namira motivaciq…a kato imash pari, am to i az nqma da pravq nishto.
Ako im beshe predlojila samo mechti obache….shtqha li te da te poslushat ot samoto nachalo ili da te ignorirat?
Mislq i Blair, i Bush i Ban-ki moon i cql kup drugi “umni” glavi usetiha che da nalivat pari v afrika nqma da reshi problema. Dali nashtie cinagi imat sashtite problemi kato plemanta v afrika, ne tochno…ama $ avno ne e otgovor.
lyd каза,
май 4, 2007 at 11:54 pm
милко, когато някой гладува и боледува и няма работа, можеш да му дадеш мечти, ок. ако не ставаше въпрос за мечтата, аз просто щях да им давам по левче и да отминавам. останах да си говорим за мечтата. обаче не забравяй, че те бяха гладни и болни. има неща, които повечето пишещи тук просто не за преживявали - да не ядат повече от ден не защото са на диета.
сега започва сезонът, работа ще има … те са на ход.
milk0 каза,
май 5, 2007 at 9:08 am
Maslow’s hierarchy….saglasen sam…no i ne podcenqvai chitateli na bloga si
- moje da gladuvat samo kogato sa na dieta, no nqkoi chuvstva/misli pak moje i da sa im poznati 
ne moje da se pomogne na nqkoi koito ne iska da mu se pomogne….pone opita….samo da ne se okaje che valka kozinata si meni, no nrava nikoga…togava losho za bg romi…ama pak moje i tova semeistvo da ni iznenada s neshto…
jivot…hora….idi gi razberi….:)
lyd каза,
май 5, 2007 at 2:05 pm
това, от което най-много се страхувам докато разказвам тази история е да не си направят читателите свръхобобщения за ромите като цяло. а в частност, нека не забравяме, че тези хора не получават помощи, че работят, макар и не през цялата година. мисля, че проблемът не е в това, че не искат да работят изобщо, а че не искат да научат нови неща, да се потрудят да учат, да преодолеят страхове и задръжки - неща, които се толкова често срещани сред повечето хора по света.
Мария каза,
май 5, 2007 at 7:58 pm
Не е само тяхна вината, защото Държавата въобще не се грижи за хората със социални проблеми; когато едно дете се роди в семейство с родители, които са изцяло отритнати от цялото общество, което в повечето случаи дори не им дава шанс, как тези деца да се научат, че чрез труд всичко се постига. И как да им се предадат човешките ценостти. Имам чувството, че наи-малко амбицираните са тези, които стоят отгоре, а и за какво им е мотивация, нали положението им е стабилно. Не знам как нарека този тип управление, олигархия може би ?
Dark_Lord каза,
май 6, 2007 at 9:58 am
Незнайно защо всеки път като видя името на темата и ми се привижда “Краят на Римската Империя” и цъкам автоматично..
lyd каза,
май 6, 2007 at 11:50 am
може да има някак нещо общо
очаквам коментари по проблема с ромите. в крайна сметка споделям цялата тази история, защото се надявам повече глави да мислят.
zlatkata каза,
май 6, 2007 at 3:15 pm
Не те познавам.Но много бих искала да те познавам.И да ти помагам с каквото мога да поправяш злините на нашето времие…
lyd каза,
май 6, 2007 at 4:54 pm
благодаря
за начало можеш да оставиш коментар по темата 
milko каза,
май 7, 2007 at 9:01 am
tuka se chuvstvam che se vartq v krag.
Ako ne obobshtavame za vsichki romi v bg, togava stigame do edin drug tvoi post - za tezi koito ne im puka kakvo i zashto stava okolo tqh. Posle zashtoto ne proqvqvat interes da se uchat i da sa up to date, stavat bedni i horata gi sajelqvat i tarsqt kak da im pomognat.
Edni shte opreknat darjavata, samo che ako sledvame ideqta darjavata da se griji i da pravi vsichko za tezi “nezelaeshti”…to ot demokraciq otivame v diktatura.
Ako darjavata ne im pomaga, nie trqbva da im pomagame, no togava gubim resursi zashtoto vmesto da se razvivame nie varshim rabotata na tezi koito ne iskat da varshat rabotata…dve na pred tri na zad….
Moeto reshenie e malko kato zakona na junglata…daostavqme tezi koito ne mogat ili ne iskat, i prodaljavame…samo taka mojem da stignem kadeto sme tragnali.,
Ako smisala na jivota ne e da stignem kadeto sme tragnali, a da sme vsichki zaedno,….hubavo…togava edni se potqt kato bivoli a drui si gledat kefa - tochno kato capitalism, nali :))))
Vseki da vzeme reshenie, i da vidim kolko sa gotovi da ostavqt bolnite i da prodaljat napred, i kolko iskat da stoqt s bolnite i da zamraznat zaedno s tqh.
Kolko prilicha na katerene na planina :)…ima edin mnogo interesen film Into the Thin Air….moje da vi dade ideq kak da procedirame s tezi hora.
A drugiqt film e…Alive….:)
1) Into the thin air
2) Alive
lyd каза,
май 7, 2007 at 9:24 am
напредвааш! аз пък мисля, че някои хора за това получават заплати - да мотивират, обучават , да се грижат за невежите. някои пък пишат проекти и получават пари. не пречи да го правят и други без да им се плаща и по собствено желание … повтарям ПО ЖЕЛАНИЕ, докато имат желание.
а дори и когато получаваш пари, ако нямаш желание … пак никаква не я вършиш.
като просветена по някои въпроси смятам, че трябвам да помогна и на други да се просветят по тези въпроси. не мисля, обаче, че трябва задължително да се обвързвам с положителен резултат, защото не всичко зависи от мен. това някои биха могли да нарекат прищявка.
Мария каза,
май 7, 2007 at 8:04 pm
Просто отговор на коментара на Милко:
“Edni shte opreknat darjavata, samo che ako sledvame ideqta darjavata da se griji i da pravi vsichko za tezi “nezelaeshti”…to ot demokraciq otivame v diktatura.”
Желанието и волята за работа се създават и развиват. Когато едно дете няма подходящата среда за това, помощта трябва да дойде от обществото, от държавните служби, създадени затова; ако Държавата не се грижи за народа си, ще се изядем взаимно.Това е като законите, има ги за да ни предпазват от нас самите. Не става дума за диктатура в този случай. Една демократична държава е длъжна да създаде условия за всички да се развиват нормално, и да бъдат приобщени към обществото. Тук не става въпрос за социализъм или кумунизъм, а за демократично устроена политическа организация, за договор между народа и управниците. За пореден път се убеждавам, че, когато се говори за създаването на социални служби, услуги, много българи го свързват с “диктатура”, “социалистически режим” и още понятия, които се употребяват на слуки. Опитът на Лид показва, че сам човек е трудно да се справи с проблем, който засяга цяло едно общество.
“Moeto reshenie e malko kato zakona na junglata…daostavqme tezi koito ne mogat ili ne iskat, i prodaljavame…samo taka mojem da stignem kadeto sme tragnali”
Ако законът на джунглата трябва да цари, не е малка вероятността ти също да се окажеш сред “оставените”.
milk0 каза,
май 7, 2007 at 11:55 pm
Ok, tuka malko pochvam da razbiram…neka napravim open source knowledge & skills, pak koito iska da gi polzva.
Tova mu zvuchi dobre, no moje da ima opasnost predostavqneto na takava informaciq na takav tip hora da ima negativen efekt, ili da se izpolzva sreshtu horata koito q predostavqt -zavist, etc…mnogo motivi mogat da namerqt za da izpolzvat “s tvoite kamani po tvoqta glava”.
Mariq:
Razlikata mejdu nas e moje bi che az nqmam strah ot tamnoto. Check this:
http://youtube.com/watch?v=28GaKoCuobU
Pri poveche ot 5bn hora na tozi svqt, az sam tolkova nezabelejitelen che i s men i bez men, vse taq.
Sled kato znam tova, nqma nishto koeto moje da me uplashi - nekompetentnost, bolest, smart, kakvoto i dae.
Negativnata strana na moeto bezstrahie e che vinagi sam gotov da deistvam, bez da se strahuvam za resultatite. Zashtoto az ne se chuvstvam zadaljen za men, ne se chuvstvam i zadaljen za horata okolo men.
Po-golemiqt problem koito vijdam e takav tip strah za koito ti govorish.
Da ne te ustavqt teb. Koeto e tochno naslestvo ot komunizma. Da ne si tozi koito skochi parvi za da ne biqt teb, Da ne si ti tozi koito progovori parvi, za da ne go otnesesh ti.
Samo che tozi tip strah te pravi tolkova nepodvijen che cql jivot si stoish kato obiknoven rabotnik, otivaiki na rabota vsqka sutrin sas strah che shefa shte te uvolni i ti ne smeesh duma da mu kajesh kogato vijdash kakvi dalaveri pravi, shtoto te e strah.
Mariq - kak shte sazdadesh socialni organizacii bez namesa na darjavata? Otkade pari - darjavata dava pari,. Koito dava pari toi darpa koncite, koito darpa koncite toi opravlqva igrata. I v krag pak do socialism/communism.
Димитри каза,
май 8, 2007 at 12:53 am
Държавата не дава, а взима пари и това е проблемът на “създаването на социални служби, услуги” с намеса на държавата.
Доброволните инициативи за подпомагане на нуждаещите се са много хубави, но принудително изземване на средства с каквато и да е цел не може да бъде оправдано.
За това как да се създаде социална организация без намеса на държавата - препрочети поредицата за ромите тук.
milk0 каза,
май 8, 2007 at 2:43 am
Osnovniq argument na Mariq e che darjavata trabva da sazdade tezi organizacii, a za da gi ima trqbva pari, parite idvat ot pravitelstvoto, sledovatelno obihme demokraciqta.
Ako ti imash sashtiqt argument, znachi si mnogo po napred ot moeto nivo
zlatkata каза,
май 8, 2007 at 10:54 am
опита ми с ромите ,на мен обаче повече ми харесва да ги наричам цигани,е скромен.Само съм родена и израсла в циганска махла:)
Те не искат да работят,не искат да се погрижат за себе си и не искат някой да им обяснява как трябва да са отговорни.И това е факт.Аз самата съм правила подобни опити,но за съжаление винаги безуспешни.Нямам съвет по тази тема.Истината е че докато можеш и докато искаш трябва да им даваш и да се крепиш само на надеждата че те ще се събудят и ще им хареса да са отговорни,пълноценни членове на обществото.
lyd каза,
май 8, 2007 at 12:33 pm
милко, този страх е много по-стар от комунизма. той е извечен. и по-малко са тези, които го нямат, отколкото тези, които го имат. повечет хора за загрижени за егото си, най-просто казано. просто формите на страховете им са различни. така че … стига с тоя комунизъм и турското робство - не са толкова плитки нещата.
друг интересен въпрос е този дали организациите, които се работят по разрешаването на социални проблеми да са правителствени или неправителствени. европейският опит е по-скоро правителствен, а американският неправителствен. европейците са по-деликатни с мързеливите, които трябва да се научат да работят, американците не са.
а какво е държавата? това не сме ли ние, хората? дори ако проблемите се решават от правителствени служби, гражданите биха ,могли да имат контрол над това - да следят какво правят институциите, понеже го правят с техни пари, нали? могат и да протестират срещу инициативи и политики, които не им харесват. могат да подкрепят с доброволен труд или събиране на допълнителни средства. ама за това се иска не просто формална демокрация, а активни граждани.
тука активните граждани са кът. оттам и проблемът. институциите правят каквото си искат, и то с нашите пари. защото не ни се занимава и ги оставяме да го правят. и после ако се възмущаваме, трябва да се възмущаваме от себе си. още повече, че хиляди от нас работят в тези институции…
Димитри каза,
май 8, 2007 at 1:23 pm
Аз не съм държавата. Ти държавата ли си? Ако да, тогава как приемаш факта, че твои служители (общинска полиция) преследват и ограбват приятелите ти?
lyd каза,
май 8, 2007 at 2:01 pm
и аз като тебе не си давам зор да тормозя държавата и да й бъда коректив, което означава, че да … косвено съм държавата, защото й позволявам да бъде такава. мога да кажа, че това не е моята кауза и да си измия ръцете. с това отговорността ми не отпада. всеки може да намери да прави нещо, за да стане по-добра държавата. дали ще е като дебне и алармира за нередности и организира протести, дали ще е като пише проекто-закони и намира начини да ги вкара за разглеждане в парламента. както би казал ал гор, а ако политиците не искат да те слушат, кандидатирай се за политик.
кое дава право на хората само да мрънкат ако не правят сами нищо?
аз самата не правя горните неща, точно за това не мога да кажа, че съм невинна.
Димитри каза,
май 8, 2007 at 3:05 pm
Тогава си виновна и за всички престъпления, които се случват около теб?
zlatkata каза,
май 8, 2007 at 4:11 pm
с риск да прозвуча малко грубо и да се повторя ще кажа че държавата няма пръст в цялата работа.Циганите не искат да се интегрират,на тях им харесва да са различни..единици са тези които се решават да живеят различно от своите и да се борят за интеграция.
Мария каза,
май 8, 2007 at 4:30 pm
Не можем да се разберем, защото не гледаме по един и съш начин върху нещата. Наистина от българска гледна точка: какво е това Държава, нещото, което ограбва населението, което е винаги срещу теб. ( този страх не е от преди няколко години, а според мен се е създал още от робството… и е останал до сега, примерът е това, което казва Димитри: “Държава взима пари”, това е мисленето на българите от повече от 5 века насам. ).
Може би аз греша, защото поглеждам на въпроса от гледна точка на една Държава, която би трябвало да изпълнява своите задължения към всички нейни граждани. Друг проблем в България е това, че обществото не е социално активно.
Мисля, че Милко не би говорил по същия начин, ако се беше родил сред ромите, ако не беше учил.. човекът се създава, изгражда, а когато няма на какво да се опреш, за да създадеш себе си е много трудно; не мога дори и да си го представя. Дали би имал същата смелост да действаш, без да мислиш дали ще успэш или не ? Дали би се чувствал толкова сигурен в теб ?
Познавам добре циганските квартали, не им се работи на циганите, не им се учи, да създадеш желание и воля у другия е най-трудното, процес на дълга работа, много, много години.
Не разбирам защо “убиваме демокрацията” когато парите за социалните служби идват от правителството ??? Все пак, частният сектор не може да покрие всички нужди на едно общество.Според мен ролята на държавата е в това да “коригира” липсата на услуги в полза на хората.
Извинявам се за хаотичното мислене, но се опитах да напиша всичко, което ми идваше на ум.
Димитри каза,
май 8, 2007 at 5:12 pm
Може да определяш това като мисленето на българите от повече от 5 века насам, но създателите на това не са българи и не мисля че позициите им са широко споделени сред българите.
Мария каза,
май 8, 2007 at 7:17 pm
Не мисля, че някой тук оспорва личната свобода на избор за живот и развитие. Най-малко Държавата би трябвало да го оспорва. Още веднъж казвам, че говоря за стабилен демократичен режим; целта на който е спазване на личните права и свободи. Не казвам, че България в момента е пример за подражание .
повечето българи също не уважават човешките свободи, както ти казваш, може би е така, защото не сме научени, защото може би е твърде рано, 17 години след режима. В това твое твърдение можем да включим и проблемът с ромите в България: почти нищо не се прави, за да се спазват правата им, за да им се помогне да бъдат равноправни граждани; Все още в помощните училища се “затварят” и чиганчета, които нямат никакво физическо или психическо увреждане. Разбира се е смешно за някои, които не си представят дори, че ромите имат абсолютно същия потенциал за развитие както всички останали хора. Не говоря да им се наложат модели на поведение, или живот, а да им се помогне да се развиват като всички останали. По тази причина САЩ създават “affirmative action”, за да се опитат да осъществят това за чернокожите. Под влиянието на обществото, по идея на Кенеди, благодарение на държавните структури, които го узаконяват… става легална практика за улесняване на интеграцията на чернокожите.
milk0 каза,
май 8, 2007 at 7:31 pm
Mariq, nali zanesh pogovorkata che koito plasta toi porachva muzikata. Taka che ako parite idvat ot darjavata, za finansirane na tezi soc. slujbi, to togava darjavata shte si gleda neinite interesi. Kakto e sega v BG.
Lyd e prava za individualizym/kolektivizym izmerenieto, i sledovatelno trudno model ot edna darjava moje da se copy/paste v druga. Systemite trqbva da se nastroivat spored konkretnata darjava.
Obshtoto e iztochnika na finansirane. Kogato idva ot pravitelstvoto, edno horata plashtat visoki danaci, drugo che pravitelstvoto si igrae negovite interesi.
Ako e NGO, a ne darjavna organizaciq, shte e po malka, podvijna, i barzo promenqsta se org. Ekipa shte e motiviran i shte rabotqt kakto trabva.
Ama NGO-ta v BG gledat samo da kradat pari. Ne znam otkade idva tova, no imam chuvstvoto che bulgarinat osnovnata mu ideq e - q da kradem ot darjvata, tq nqma da se oseti. Dali vinagi bulgarina se e razlichaval ot liceto na darjavata, ili tova qvlenie e ot 40-50g ne znam, no msilq go ima.
V drugi darjavi pak, horata si kazvat da mu maikata na darjavata, i pochvat sami za sebesi da se machat i da izleznat ot kalta. Narichat gi egoisti ili bezchuvstveni. No krainiqt rezultata e che horata sa osaznali che sami, nezavisimi ot nikoi i nishto (pone prividimo) mogat da se opravqt. Taka edin po edin, sled 50-60g vseki grajdanin na darjavata e s dohodi po visoki ot 40-50% ot naselenieto na sveta.
Problema za men pak e kak da se opravim - individualno ili grupovo? Ako vseki e sam za sebesi tpgava shte e malko zakona na junglat za bedni, bolni i stari, no pak rezultata shte doide barzo. Vsashtnost tova e systemata v koqto sme sega.
Grupovo - taka shte ima koi da se griji za bolni i bedni. I moje bi vsichki zaedno shte stignat tam kadeto sa tragnali. Ama da ste vidqli v prirodata stado v koeto nito edno ot jivotnite da ne zagiva?
Nqkoi gledali filma ALIVE - tova e tochno po temata, i shte ni nasochi kam malko po dalboki misli. Ako imate vreme, gledaite go.
Димитри каза,
май 9, 2007 at 12:36 am
Личната свобода на избор е отхвърлена в момента, в който започне дискусията как да бъдат използвани чуждите ресурси. Държавата я отхвърля по самата си природа. Демокрацията е антитеза на свободата.
milk0 каза,
май 10, 2007 at 1:59 am
Neshto ne razbiram?
Demokraciqta e tochno politicheskata systema osigurqvashta legalni prava na sobstvenost!!! Nqma kak demokraciqta da e protivna na svobodata!!!
lyd каза,
май 10, 2007 at 8:55 am
използването на чужди ресурси разбирам като използване на парите на данъкоплатците. когато ползваш парите на другите, трябва да се съобразяваш с това.всяка държава събира данъци и после ги харчи за нещо. дори и да не е демократична.
ако е демократична, ще се съобрази с волята на народа за какво да се харчат парите. тази воля в демокрацията е проявена чрез избора на народни представители - мнозинството формира правителство, което предлага бюджет и т.н.
а къде е мястото на демокрацията тук? и какво общо има тя със собствеността? ако един народ с мнозинство реши да се откаже от частната собственост, това демокрация ли ще бъде, милко?
или демокрацията непременно е идентична с капитализъм?